Решение № 8311 от 31.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1588/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Атила 67 ЕООД, гр. Койнаре, област Плевен против решение 2158/14.11.2024 г. по адм. дело 537/2022 г. на Административен съд Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.1, от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, В. М. Х., чрез адвокат К. Даскалова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила по съображенията, изложени в него. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2158/14.11.2024 г. по адм. дело 537/2022 г. Административен съд Добрич е отменил решение 2153-14-106/18.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане 5104-14-22/22.06.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.1, КСО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Приел е, че актовете на ТП на НОИ Плевен са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона основания за незаконосъобразност по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от Кодекса за социално осигуряване. Решението е правилно. Съгласно чл.55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите на ТП на НОИ Плевен не са извършили задълбочен анализ на всички събрани доказателства и са ценили едностранно представените само от работодателя на пострадалия В. М. Х.. Последният е бил назначен по трудов договор 26/10.06.2020 г. в Атила 67 ЕООД на длъжност шофьор на товарен автомобил(международни превози). Съгласно заповед за командировка 11/13.04.2021 г. на управителя на Атила 67 ЕООД, Х. е бил командирован в Испания със задача управление на влекач, собственост на фирмата работодател, с дневни пари за 8 дни. Пред административните органи не е била представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Приобщената справка за подадените уведомления по чл.62, ал.3 КТ сочи, че на 10.06.2020 г. е бил деклариран сключения между страните трудов договор, а на 02.08.2021 г. е декларирано прекратяването на същия. На 11.05.2022 г. след като работникът е декларирал процесната трудова злополука в последния ден от едногодишния срок (29.04.2022г.), работодателят Атила 67 ЕООД е променил основанието за прекратяване на трудовия договор, по чл.330, ал.2 КТ, считано от 23.04.2021 г.. Данните от Персоналния регистър на НОИ сочат, че към момента на злополуката 29.04.2021 г. 15,00 часа пострадалият е бил осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Характерът на злополука е надлежно установен като травматично увреждане и кореспондира с технологията на нейното възникване. Органите на ТП на НОИ не са обсъдили относимите за производството по чл.60 КСО доказателства и не са изяснили в цялост фактите и обстоятелствата от значение за случая. Разследването е проведено едностранчиво и непълно. Обосновани са изводите на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, към които мотиви от решението на първоинстанционния съд, настоящият състав на Върховния административен съд изцяло препраща по смисъла на чл.221, ал.2, изр. второ АПК. Административният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие от 27.01.2025 г. възлизат на сумата от 1500,00 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение