Решение № 12028 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 697/2015 г.

Решение № 12028 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 697/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на РПК "Септември"гр. Нови Пазар против решение по адм. д. № 111/2014 г. по описа на АС - Шумен. Навежда доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на производствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Съдът е игнорирал правилата за доказателствената тежест, която е за административния орган. Твърди, че общината не е предоставяла реално и трите услуги, не е извършено сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистота и обезвреждане на отпадъците в депо. Таксата е дискриминационна, защото чл. 15, б. "б" от Наредбата въвежда незаконно много по-висок размер на ТБО за търговци и юридически лица в сравнение з ТБО заплащана от физически лица. Същата разпоредба в нарушение на чл. 62 от ЗМДТ определя глобален размер на таксата вместо за всяка услуга отделно. Решението на съда е материално незаконосъобразно, защото не е изяснено ТБО да е разходоориентирана. Твърди, че е нарушен и чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ. Ответната страна началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Нови пазар не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба против АУЗД № АУ00000211/24.02.2014 г. на младши данъчен инспектор в отдел "МДТ" при община Нови Пазар, потвърден изцяло с решение № 39-01-1/10 от 8.05.2014 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Нови Пазар. С оспорения акт е определена ТБО за 2011-2013 г. общо главница 1221,34 лв. и общо лихви 182,78 лв. за имот представляващ "казан за изваряване на ракия" в УПИ IV, кв. 156 по плана на града. С определение от 9.06.2014 г. съдът е конституирал страните и дал указания във връзка с компетентността на органа, заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1от ЗМДТ, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, указал на административния орган, че е негова тежестта на доказване относно съществуването на фактическите основания посочени в административния акт" . С определение от о. с. з. 3.07.2014 г. допуснал съдебна експертиза с подробна задача, като по т. 9 е поставил на експерта задача да установи дали имота попада в район, за който са предоставяни услугите и дали има депо за обезвреждане на отпадъци. В о. с. з. на 22.10.2014 г. жалбоподателят изрично навежда довод, че административният орган не е представил никакви доказателства за извършване на трите услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистота и депо за обезвреждане на отпадъците. Поддържа това в писмено становище от 18.11.2014 г. -л. 178. В същото съдебно заседание от 22.10.2014 г. юрисконсулт Стефанова е заявила, че дейността по поддържане на "чистота" е местна дейност, за което представя план-сметка по години. С решение № 75/4.12.2014 г. по адм. д. № 111/2014 г. по описа на Административен съд - Шумен съдът отменя АУЗД № 00000211/24.02.2014 г. за такса битови отпадъци за 2011,2012 г. и 2013 г. за имот в УПИIV, кв. 156 по плана на гр. Нови Пазар над размера от 1221,34 лв. главница и над размера 182, 78 лв. лихви, защото приема, че размерът на определеното задължение 1 222,33 лв. главница и 186.00 лв. лихви е изчислено неправилно. За да постанови този резултат съдът се е обосновал с приетата съдебно-икономическа експертиза и представените писмени доказателства по административната преписка. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В първоинстанционното съдебно производство е налице спор за реалното предоставяне на трите услуги сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. Съдът приема, че услугите са реално извършвани, като се позовава на съдебната експертиза, в която вещото лице посочва договори на община Нови Пазар с "Титан БКС" ООД гр. Шумена и "ВАП" ООД, гр. Шумен за сметосъбиране, сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота и договори между община Нови пазар с община Шумен за приемане на битови отпадъци за обезвреждане на отпадъци в депо в кв. Дивдядово. Съдебният експерт е обсъдил и заповедите на кмета на община Нови Пазар по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени районите включени в системата за организирано поддържане на чистота за събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци. Договори не са представени по делото. Назначаването на вещо лице за изготвяне на съдебна експертиза е процесуален способ за събиране на гласни доказателства и съгласно чл. 195 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК се извършва за изясняване на някои възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Следователно съдебният експерт може да дава заключение само въз основа на приобщени по делото доказателства, каквито в случая липсват, защото административният орган не е ангажирал доказателства за реално предоставяне на услугите. Съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК в съдебното производство съдът може да събира нови доказателства допустими по ГПК. Писмени договори обаче се доказват с тяхното представяне, предвид забраната на чл. 164, т. 5 от ГПК. Недопустимо е съдът да изгражда правни изводи за наличието на писмени договори, които липсват по делото и със съдържанието на които се е запознало само вещото лице. На съдебния експерт е поставена задача не само да изчисли размера на ТБО. С т. 9 от определение от о. с. з. от 3.07.2014 г. - л. 129, съдът му е възложил задача да установи дали имота попада в район, за който се предоставени услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и дали има депо за обезвреждане на битови отпадъци. Допуснато е съществено нарушение на чл. 156, чл. 197 от ГПК и чл. 171, ал. 3 и 4 от АПК, защото е недопустимо съдебният експерт да извършва проверка за установяването на обстоятелства, доказването на които е в тежест на страна по делото. Налице е допуснато съществено нарушение и на чл. 171, ал. 4 от АПК и защото при отделяне на спорно от безспорно и въпреки изрично наведен довод за неизвършени реално услуги, за които се събира таксата, съдът не е изпълнил задължението за разпределяне на доказателствената тежест. Указанията дадени с определението от 9.06.2014 г. са бланкетни. В резултат съдът е приел за установени недоказани с допустими доказателствени средства факти и изградил правни изводи върху тях. Съдебната практика приема, че при оспорване реалното предоставяне на услугите трябва да са ангажирани доказателства за обема и вида на свършената работа за съответния период от време, т. е. документи, които доказват реалното предоставяне на услугите като графици, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, отчети за свършена работа и др. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да разпредели доказателствената тежест относно реалното предоставяне на услугите. Тъй като с настоящото съдебно решение не се решава въпроса по съществото на спора разноските не следва да се присъждат. По тази претенция първоинстанционният съд дължи произнасяне с решението си при новото разглеждане на спора. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение