Решение № 11582 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14670/2019 г.

Решение № 11582 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14670/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Недев, чрез адв. Р. Маринова против решение № 2180/13.11.2019 г. постановено по адм. дело № 549/2019 г. по описа на Административния съд – Варна (АС – Варна), в частта, с която е прекратено производството по исковата му претенция срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна (ОД на МВР – Варна), в частта за претендираното обезщетение в размер на 20 000 лв., за причинените му неимуществени вреди от незаконните действия по осуетяването на среща с адвокат, бездействие - неосигуряване на лекар, лекарства, храна и вода, на органите на полицията при изпълнение на заповедта за "задържането му под стража" за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, и в частта на претендираното обезщетение за вреди в размер на 288 лв. представляваща заплащане за транспортна услуга за превоз на МПС от гр. Провадия до гр. Варна и обратно, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Срещу решението, в частта, с която е отхвърлен искът на Недев срещу ОД на МВР – Варна за имуществени вреди в размер на 100 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на НП № 17-0324-001285/06.07.2018 г. на началник група към ОД на МВР Варна, РУ Провадия, касационна жалба не е подадена. В частната жалба се твърди неправилност на решението, в оспорената част. Иска се отмяна на решението, в оспорената му част. Претендират се разноски. Ответникът – ОД на МВР – Варна, не изразява становище по жалбата. Ответникът – младши инспектор при РУ на МВР – Провадия, не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по делото, за която решението, в оспорената част с характер на определение, е неблагоприятно и в срока по чл. 211 АПК. По съществото на жалбата, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав приема следното: Административният съд е сезиран наред с други и с иск от Т. Недев срещу ОД на МВР – Варна, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за причинени му неимуществени вреди, във връзка с незаконните действия и бездействия на органите на полицията при изпълнение на заповедта за "задържането му под стража" за срок от 24 часа и условията при които то е осъществено, за нарушаване на правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6, б. "б", "в" и "г" от ЗМВР, законните му права и интереси по чл. 30, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 5 от КЗПЧ, както и иск за заплащане на обезщетение в размер на 288 лева за причинени му имуществени вреди, изразяващи се в разходи за транспортна услуга, за превоз на МПС от гр. Провадия до гр. Варна и обратно, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. От фактическа страна, административният съд е приел по делото за установено, че със заповед за задържане на лице, издадена от младши инспектор при РУ на МВР – Провадия, ищецът е бил задържан, с посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с ДП № 311/17 г. Задържането на Недев и образуваното досъдебно производство е било по повод управляван от ищеца лек автомобил "Опел Астра" с чужди регистрационни табели, без да е изпълнено задължението по Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства издадена от министъра на вътрешните работи, да се регистрира МПС в месечен срок от придобиването му. В заповедта е посочено, че на същата дата лицето е освободено. По исковете, по които съдът е прекратил производството, съдът е направил следните констатации и изводи: По иска за обезщетяване на неимуществените вреди, е посочил, че осигуряването на адвокат и медицинска помощ при задържане на лице, не са по инициатива на полицейския инспектор, а по искане на задържаното лице. Съдът е кредитирал съдържанието на декларацията към заповедта за задържане, подписана от ищеца, посочвайки, че ищецът не бил поискал медицински преглед и адвокатска помощ. Отбелязяно е от съда, че в декларацията била посочена оперативна интервенция на лицето, но според съда така посоченото заболяване не влече извод, че задържаното лице иска медицинска помощ. Също така, съдът е приел, че заповедта за задържане е издадена в рамките на досъдебно производство, поради което младшият инспектор, който я е издал е действал като орган на досъдебното производство. Съдът е формирал извод, че заповедта не била издадена в рамките на упражняване на административна дейност. По тези съображения, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е недопустим. По иска за обезщетяване на претърпяните имуществени вреди в размер на 288 лв., съдът е приел, че искът се основава на фактура № 0000001460/03.07.2018 г. издадена на М. Илиев от "Маркони АУТО" ЕООД за извършена транспортна услуга "Пътна помощ" Опел Астра от гр. Варна до гр. Провадия с цена от общо 288 лв., от които цена на услугата 240 лв. и 48 лв. ДДС. Приел е, че искът е недопустим, като предявен от лице без активна процесуална легитимация. Посочил е, че искът предявен от Недев е за плащане на транспорт "Пътна помощ" на лек автомобил собственост на сина му. Приел е, че фактурата за транспорта е издадена на името сина на Недев и е заплатена от същия. Фактурата е издадена на 03.07.2018 г., дата различна от твърдяната дата на извършения транспорт в исковата молба. Административният съд е обосновал извод, че от представените доказателства, разход от страна на ищеца не е доказан. Съдът е стигнал до заключението, че този иск бил предявен при процесуална субституция, която била недопустима в конкретиня случай. Решението в оспорваната част, с характер на определение, е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на исковете са необосновани, тъй като предхождащите ги съображения, изложени от съда, касаят съществото на спора по тези искове, а не тяхната допустимост. Изложените съображения от съда не обосновават постановения резултат в обжалваната му част. Само заради този констатиран порок, обжалваната част от решението, която е с характер на определение следва да се отмени и делото се върне на същия съд за новото му разглеждане в същата част. От друга страна, за да бъде максимално полезен с решението си, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че следва да вземе отношение и по решаващите изводи на първоинстанционния съд. Не може да се сподели извода на административния съд, че поведението на полицейските органи при задържането на ищеца, не е при осъществяване на административна дейност. Дейността, свързана с изпълнение на мярката "задържане от полицейски органи в помещения за задържане на РУ на МВР", наложена по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР представлява административна дейност с оглед на нейните характеристики. Това е дейност, свързана с упражняване на държавна принуда от полицейските органи съобразно правомощията им разписани в закона. Начина на изпълнение на тези правомощия в това число и условията на задържане на засегнатите лица, са елементи (част) от тази дейност. Необоснована е констатацията на административния съд, че ищецът не бил поискал адвокатска защита при задържането му. Видно от декларацията на Т. Недев от 14.09.17 г. ( лист 69 от делото) е, че в. т. 1 от нея, той е попълнил "да" за адвокатска защита по негов избор. От друга страна, съдържанието на тази декларация следва да се кредитира от съда не изолирано, както съдът е направил, а редом и в съвкупност с данните от другите събрани по делото доказателства. Неправилен е изводът на административния съд, че искът за заплащане на обезщетение в размер на 288 лева за причинени имуществени вреди, бил предявен при процесуална субституция. Липсват данни в обстоятелствената част на исковата молба, от които да се формира този извод. По този иск, съдът не е обсъдил основния довод на ищеца, че именно той е платил транспортната услуга, но чрез своя син. По тези съображения решението, в обжалваната част, което е с характер на определение, следва да се отмени, а делото се върне на съдебния състав за произнасяне по съществото на предявените искове. Разноски за настоящото касационно производство следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение