Решение № 14702 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2020 г.

Решение № 14702 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Дунавска" /ТД Дунавска/ при Агенция Митници, подадена чрез юриск. В. В. срещу решение № 21/12.02.2020 г., постановено по адм. дело № 289/2019 г. по описа на Административен съд – Т. Със същото по жалба на И. И. е отменено решение № 32-331546/18.11.2019 г. на директора на ТД Дунавска, с което е отказано връщането на 140 бр. туби съдържащи 1 055, 80 литра етилов алкохол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е квалифицирал производството като такова по чл. 197 от ДОПК във вр. с чл. 44, ал. 7 от ДОПК. Твърди, че разпоредбата на чл. 106 а, ал. 2 от ЗАДС се явява специална спрямо разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ДОПК, като при наличие на общ и специален закон следва да се приложи специалният. В тази връзка смята, че към момента на депозиране на искането на жалбоподателя за връщане на отнетия етилов алкохол, е изтекъл 45-дневният срок, в който акцизната стока е следвало да бъде потърсена, поради което същата се смята за изоставена в полза на държавата. По подробно изложени в жалбата доводи иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – И. И. не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени решение № 32-331546/18.11.2019 г. на директора на ТД Дунавска първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: С решение № 49 от 03.04.2019 г. по анд. № 35/2019 г. по описа на Районен съд П. е било отменено наказателно постановление /НП/ № 146/21.01.2019 г. издадено от зам. директора на ТД Дунавска в Агенция Митници, с което на И. И. от [населено място] е наложено административно наказание глоба в размер на 10 946, 52 лв. и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 126 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 140 бр. туби съдържащи 1 055, 80 литра етилов алкохол. С решение № 88 от 18.07.2019 г. по кнахд № 55/2019 г. на Административен съд - Т. е оставено в сила решение № 49/03.04.2019 г. по анд. № 35/2019 г. на Районен съд П.. На 06.11.2019 г. в деловодството на ТД Дунавска е било депозирано искане рег. № 32-319184/06.11.2019 г. от И. И., за връщане на отнети стоки по издадено НП № 146/21.01.2019 г. на зам. директора на ТД "Дунавска". Във връзка с така депозираното искане е издадено решение № 32-331546/18.11.2019 г. на директора на ТД Дунавска, с което е отказано връщане на отнетите стоки. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 106 а, ал. 2 от ЗАДС /ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / съгласно която, акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизане в сила на наказателното постановление или от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Изложени са мотиви, че се касае за акт на митнически орган, с който е постановен отказ да се уважи искане за връщане на стоки, задържани в рамките на административното производство, с оглед на което съдът е приел, че реда за връщане на така отнетите стоки е по чл. 103, ал. 2 ЗАДС във вр с чл. 70 и чл. 44 от ДОПК. Квалифицирал е производството като такова по чл. 197 ДОПК във вр. с чл. 44, ал. 7 от ДОПК. Приел е, че след като стоките са иззети като веществени доказателства по реда на ДОПК, по отношение на реда за връщането им е приложим режима по чл. 44 от ДОПК. Изложени са мотиви, че иззетите литри алкохол са потърсени в срока по чл. 44, ал. 6 ДОПК и не следва да се смятат за изоставени в полза на държавата. Въз основа на тези изводи, първостепенният съд е отменил оспореното решение като незаконосъобразно. Обжалваното решение е неправилно постановено. Административен съд - Т. неправилно е приел, че отнетите вещи с наказателно постановление в полза на държавата подлежат на връщане по реда на чл. 103, ал. 2 ЗАДС във вр. с чл. 70 и чл. 44 от ДОПК. Не могат да бъдат споделени изводите на съда, че образуваното производството е по реда на чл. 197 във вр. с чл. 44, ал. 7 ДОПК. Производството пред Административен съд – Т. е образувано по жалба на И. И. срещу решение № 32-331546/18.11.2019 г. на директора на ТД Дунавска, с което е отказано връщането на 140 бр. туби съдържащи 1055, 80 л.. Посочените вещи са били отнети на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 126, ал. 1 от ЗАДС с НП № 146/21.01.2019 г. на зам. директора на ТД Дунавска. Разпоредбата на чл. 124 ЗАДС урежда налагането на административно наказание - отнемане в полза на държавата на стоките-предмет на нарушение по този закон. Като вид административно наказание по Г. девета, раздел втори на ЗАДС, постановеното отнемане на стоки в полза на държавата по чл. 124 ЗАДС е различно от изземването на стоки или вещи с цел обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК. Иззетите вещи за обезпечаване на доказателства подлежат на връщане по реда на чл. 44 ДОПК, който препраща към разпоредбата на чл. 197 ДОПК. За разлика от тази хипотеза, отнетите в полза на държавата акцизни стоки, в изпълнение на наложено административно наказание по чл. 124 ЗАДС, се връщат по реда на чл. 106 а, ал. 2 от ЗДАС след влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление, с което са отнети стоките. В този смисъл е Определение № 9524 от 14.07.2020 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 6893/2020 г. В разпоредбата на чл. 106 а, ал. 2 от ЗАДС не е уредено препращане към чл. 197 ДОПК, поради което производството по обжалване на отказ да се върнат стоки по чл. 106 а, ал. 2 от ЗАДС е двуинстанционно и се развива по реда на АПК. Предвид посоченото, като неправилно решението на Административен съд – Т. следва да се върне за ново разглеждане, като производството по делото следва да се проведе по чл. 145 и следващите от АПК. По исканията за съдебни разноски пред тази инстанция следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение,