Решение № 6387 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5029/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 1296 от 31.03.2026 г., постановено по адм. д. № 59/2026 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Р. И. Л., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково отменя заповед №ЧР-СП-1/05.01.2026г. на Председател на УС на АПИ, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., е прекратено служебното правоотношение на Р. И. Л. на длъжност „директор“ на Областно пътно управление – Хасково. За да постанови този резултат съдът констатира, че оспорената в първоинстанционното производство заповед е трета поред, издадена на същото правно основание като предходните две, които са отменени с влезли в сила съдебни решения. Прави извод, че заповедта е постановена в нарушение на предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл., като фактически основания за издаване на заповедта не са изложени и в документите, послужили за постановяване на административния акт. Излага и съображения за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Законодателят в чл. 108, ал. 1, изречение второ ЗДСл. изрично предвижда посочване на фактически обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебни задължения в актовете, издадени по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., което е и условие за тяхната законосъобразност. В оспорената заповед, предвид съдържанието й, няма изложени никакви фактически обстоятелства, от които да се установи каква е обективната невъзможност за служителя да изпълнява служебните си задължения. Тази невъзможност, не може да се установи и от приложените с административната преписка документи, с оглед евентуалното приложение на Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. В константната си практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая както беше посочено по-горе в заповедта липсват конкретни факти, които да сочат за обективна невъзможност на Р. Л. да изпълнява задълженията и функциите, присъщи на заеманата от него длъжност – директор на Областно пътно управление – Хасково. Посочените в заповедта - "липса на качества на служителя да изпълнява длъжността „директор“; липсата на инициативност, комуникативност и ефективност при изпълнение на служебните му задължения, както и чрез действията си служителят възпрепятства качеството и сроковете при изпълнение на спешни и неотложни задачи; неглижиране на съществени събития и процеси, които имат значение за дейността на агенцията" са общи и декларативни и не обосновават обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Следователно като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Р. И. Л. сумата 500 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Направеното възражение за прекомерност на разноските, е неоснователно, тъй като от една страна възражението не е мотивирано съгласно изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, а от друга адвокатското възнаграждение е под минималния размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,