Решение № 6697 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2012 г.

Решение № 6697 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на външните работи срещу решение № 15135 от 18.11.2011 г., постановено по адм. дело № 13974/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 205 от 16.09.2010 г., постановено по преписка № 66/2010 г. от Комисията за защита от дискриминация и преписката е върната на административния орган за произнасяне, съобразно дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена. По делото е подадена частна жалба от Ина Илиева Стоянова, чрез процесуалния й представител против постановеното по делото определение № 1097 от 23.01.2012 г., с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски. Счита същото за необосновано и моли да бъде отменено, като административният орган бъде осъден да й заплати направените деловодни разноски в производството пред ВАС, тричленен състав. По отношение на касационната жалба изразява становище за неоснователност. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация и Димитър Цанчев Цанчев не вземат становище по касационната и частната жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил обжалваното пред него решение на КЗД и е върнал преписката на органа за произнасяне по съществото на спора, с който е била сезирана от Ина Стоянова - жалба с оплаквания за осъществен тормоз при упражняване правото на труд въз основа на защитени признаци пол, възраст лично положение. Правилно в обжалваното решение е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, но при съществено нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение целта на закона. С отмененото решение КЗД, в хода на административното производство е приела, че са "установени индикации за престъпни данни" е прекратила производството и е изпратила същата в цялост на Прокуратурата без обаче да се произнесе по оплакванията за осъществен тормоз, по повод на които е образувано и производството пред нея. Законосъобразен е изводът на тричленния състав, че в конкретният случай данните, за които КЗД е приела, че сочат на извършено престъпление не са елемент от предмета на разглеждания от нея административен спор, при което правилно с обжалваното решение е отменено решението на КЗД и преписката е върната за произнасяне. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Неправилно тричленният състав е отхвърлил искането на Стоянова за присъждане на направените разноски в производството пред него с обжалваното с частната жалба определение № 1097 от 23.01.2012 г. В същото неправилно е прието, че по делото липсват доказателства за размера на направените разноски, тъй като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между Стоянова и адвокатско дружество "Андреева, Въльовска, Долапчиев, Савова, Тошев и Нилсен", съгласно чл. 1, ал. 2 от който при подписване на договора е внесена сума в размер на 600 лв., представляваща договореното възнаграждение по изрично посочената банкова сметка. Отделно от това е представена и фактура, от която отново се установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на посочената сума. Ето защо обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на Стоянова направените деловодни разноски в размер на 600 лв. за производството пред тричленния състав на ВАС. Ответницата е направила искане за присъждане на разноски и за производството пред настоящата инстанция, които видно от представените доказателства възлизат на 150 лева, представляващи хонорар представляващият я адвокат. Предвид изхода на делото, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 4 АПК Министерство на външните работи следва да бъде осъдено да заплати на Стоянова посочените разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия