Решение № 13365 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2010 г.

Решение № 13365 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10585/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Диана Желева Иванова от гр. Русе, чрез пълномощника й - адвокат Николай Колев, против решение № 9557/8.07.2010 г., постановено от трето отделение на ВАС, по адм. д. № 537/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Диана Желева Иванова от гр. Русе, срещу Заповед рег. № К-10111 от 2.12.2009 г. на Министъра на вътрешните работи. За да постанови решението си съдът е приел следното: С обжалваната заповед административния орган приел, че жалбоподателката е извършила нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в качеството си на служител в "човешки ресурси" при Областна дирекция на МВР - Русе не е подала декларация за наличието на йерархическа връзка на ръководство и контрол между нея и съпруга й Николай Иванов, като не подала декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР, за периода 20.07. до 31.07.2009 г., когато съпругът й със заповед му е било възложено от директора на ОД на МВР - Русе да го замества. Прието е, че нарушението е извършено по небрежност. В жалбата се прави възражение, че наказанието е наложено извън двумесечния срок, че съпруга й е бил представил такава декларация и за нея не е съществувало задължението също да подава декларация, не й е било известно, че съпругът й има заповед да замества директора, тъй като заповедта му е лична. В съдебно заседание се допълниха в възраженията срещу заповедта досежно извършени нарушения на процесуалните правила при издаване на заповедта, тъй като изобщо жалбоподателката не е била запозната с извършената проверка и не е бил съставен протокол за това. Жалбата е неоснователна. Не са налице извършени процесуални нарушения при проведеното дисциплинарно производство. Налице е предложение за образуване на дисциплинарно производство, Становище на ВНД - директор с рег. № К-7309/6.10.2009 г. дадени обяснения от жалбоподателката в дисциплинарното производство, и писмено обяснение от жалбоподателката с рег. № ЕП-32701/27.11.2009 г. при и по повод изготвеното Становище рег. № К-7309/6.10.2009 г. приключващо дисциплинарното производство. На същото становище, адресирано до министъра има постановена резолюция "съгласен" с дата 6.10.2009 г. От тази дата, посоченият двумесечен срок за налагане на наказанието съгласно чл. 223, ал. 2 ППЗМВР е изтекъл на 6.12.2009 г., а процесната заповед е издадена на 2.12.2009 г. т. е. в срока. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че съпруга й е подал декларация по чл. 177, ал. 7 ЗМВР, поради което за нея не съществувало същото задължение. Отговорността е лична и за неподаването на декларация се носи отговорност, която може да доведе и до прекратяване на служебните правоотношения с "уволнение". В случая обаче административния орган е приел най-благоприятното, че това е извършено по небрежност. С оглед изложеното, обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата се писмена форма и при спазване на законовите изисквания при дисциплинарното производство. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и материално правните разпоредби - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: В мотивите на обжалваното решение не са обсъждани наведените от жалбоподателката доводи за нарушение на нормата на чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, която императивно дава на министъра на вътрешните работи единствената възможност за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, след като е прието, че тя е извършила нарушение по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. При тази хипотеза законодателят е изключил правото на наказващия орган да анализира смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Противно на приетото от тричленният състав, че неподаването на декларацията може да се осъществи и по небрежност, то може да се реализира единствено и само при пряк умисъл. Избягването на това задължение може да се извърши само с цел умишлено укриване на факти и обстоятелства чрез неподаване на декларацията. Затова и изводите на тричленния състав за налагане на по-лекото наказание противоречат на закона. В атакуваното решение е посочено незаконосъобразно, че при издаване на процесната заповед е бил спазен преклузивният двумесечен срок по чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР, като за целта е обсъден документ, който е удобен за наказващия орган и в същото време са игнорирани приети по делото доказателства, налагащи противния извод. Не е обсъждано приетото в съд заседание от 21.06.2010 г. писмено доказателство - становище на Дирекция "Инспекторат" МВР, рег. № 4591/11.09.2009 г. по описа на МВР. В последното изрично е отразено с подписа на министъра на вътрешните работи, че на 11.09.2009 г. той е узнал за дисциплинарното нарушение, по повод на което е издадена процесната заповед. От тази дата започва да тече преклузивният двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание, който е изтекъл на 11.11.2009 г. Моментът на узнаване на нарушението от наказващия орган е отбелязан недвусмислено и в още едно прието по делото писмено доказателство - докладна записка на Директора на "Човешки ресурси"МВР до министъра на ВР № К-9057/20.11.2009 г., в което изрично е посочена датата на изтичане на преклузивния двумесечен срок. По изложените причини моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание"писмено предупреждение". Ответната страна: Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки и в съд. заседание, изразяващи се в следното: Първоинстанционното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е обосновано. Съдът се е мотивирал защо не приема направеното възражение, че заповедта на министъра на вътрешните работи е издадена след изтичането на двумесечния преклузивен срок, визиран в чл. 225 от ЗМВР. Министърът се е запознал с изготвеното становище на дирекция "Инспекторат", но видно от неговата резолюция, същото е изпратено по компетентност до Дирекция "Човешки ресурси". Едва след като е извършена цялостна проверка по случая и са обсъдени всички доказателства, е изготвено становище рег. № К 7309/6.10.2009 г., с което се предлага на министъра да наложи съответното наказание на служителката. Съгласно чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено от компетентния да наложи наказанието орган, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при него. Видно от становище рег. № К 7309/6.10.2009 г., с което министърът е запознат на 6.10.2009 г., от този момент започва да тече двумесечният срок за налагане на наказание. Заповедта е издадена на 2.12.2009 г., именно в рамките на този двумесечен срок, като е спазен и едногодишният срок от извършване на деянието. Неоснователно е и второто оплакване в касационната жалба. Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с ал. 7, всеки държавен служител е длъжен да подаде декларация при възникване на обстоятелството, че се намира в йерархическа връзка с изчерпателно изброените в т. 1 лица. Безспорен факт е, че касаторката за периода 20.07.2009 г. - 31.07.2009 г. се е намирала в йерархическа връзка със съпруга си, който е осъществявал ръководство и контрол над цялата дирекция. Фактът, че съпругът и е изпълнил задължението си и е подал декларация за това обстоятелство, не я освобождава от изпълнението на задължението и. По принцип, неподаването на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР представлява тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Но преценявайки събраните доказателства, приемайки обясненията на служителката, правилно административният орган е преценил, че на Д. Иванова не следва да се налага най-тежкото наказание, преценил е, че с действията си жалбоподателката е проявила небрежност при изпълнение на служебната си дейност за периода 20.07.2009 - 31.07.2009 г. В конкретния случай адм. орган е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като е преценил, че следва да се наложи по-леко наказание от уволнение, пред вид цялостното поведение на служителката, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и неговото времетраене. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна. Обжалваното решение за отхвърляне жалбата срещу заповедта на министъра на вътрешните работи за наложено на касаторката дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца е правилно. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила, с правилно приложен материален закон и е обосновано. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК. Изяснил е релевантните за този предмет на проверка факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимия правен регламент. За приетото се е обосновал фактически и правно. Изводът за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени ЗМВР и ППЗМВР. С доказателствата по делото за оспорения акт не е обективирано наличие на основания по чл. 146 от АПК, както е приел и се e аргументирал съдът с обжалваното решение. За същото не се установява наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, преценил е правилно данните по делото и направените от него изводи са в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователен е доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на решението на съда относно възражението за пропуснат преклузивен срок по чл. 223, ал. 2 от ЗМВР от страна на административния орган при издаването на процесната заповед. Решението е съобразено както с данните по делото, така и със закона. Становището на Дирекция "Инспекторат" е представено на министъра на вътрешните работи, но същият е поставил на 11.09.2009 г. резолюция"На ДЧР за становище". Становището на Д "Човешки ресурси" с рег. № К-7309/6.10.2009 г. е представено на министъра на 6.10.2009 г., от която дата започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, на основание чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР. Съгласно цитираните разпоредби, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай извършеното нарушение е установено с представянето на становището на "Човешки ресурси" на министъра на вътрешните работи на 6.10.2009 г., когато е приключило дисциплинарното производство и от тази дата започва да тече двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта на министъра, предмет на правния спор, е издадена в рамките на този срок-на 2.12.2009 г. Обстоятелството, че административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и е наложил по-леко наказание на жалбоподателката, а не дисциплинарно наказание "уволнение", е в интерес на касационната жалбоподателка, поради което същата няма правен интерес да го оспорва с посочения довод. Този извод не е абсурден и не представлява грубо нарушение на закона, пред вид основния принцип на правото за забрана влошаване положението на жалбоподателя. Задължението за подаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР е относимо към всички държавни служители, които се намират в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, а не само за тези, които са на ръководната длъжност. Обстоятелството, че съпругът на касаторката е подал такава декларация, не я освобождава от задължението и и тя да подаде декларация. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,