Решение № 5095 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2017 г.

Решение № 5095 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Маринов против решение № 4951 от 21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1935/2017 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 58 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 46 от 1.02.2017 г., постановено по преписка № 472/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), петчленен състав, с което е установено, че Военна академия "Георги С. Раковски" (Военна академия), представлявана от началника си генерал-майор Т. Дочев не е осъществила дискриминация по отношение Маринов по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците "образование", "убеждение", "възраст", "лично положение", "семейно положение" и "обществено положение", както и е установено, че Министерството на отбраната, представлявано от министъра на отбраната (МО) не е осъществило дискриминация по отношение Маринов по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците "образование", "убеждение", "възраст", "лично положение", "семейно положение" и "обществено положение", както и са оставени без уважение жалбите, индивидуализирани с вх. номера и допълненията към същите, подадени от И. Маринов. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че АССГ не е отчел, че КЗД не е взела предвид всички оплаквания на жалбоподателя, изразени в жалбите му и допълненията към тях, не са разгледани всички представени материали, не са събрани необходимите доказателства, като в тази връзка неправилно е приложен чл. 9 от ЗЗДискр. Неправилно е прието, че жалбоподателят е следвало да посочи лица за сравнение за твърдяното неравно третиране, като не са взети предвид многобройните представени от него документи - доказателства. Твърди се наличие на множество неточности в решението на АССГ, както и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и да бъде постановено решение по същество, с което бъде обявено решението на КЗД за нищожно/или да бъде отменено като постановено при съществени нарушения по чл. 146 от АПК. Иска се КЗД да определи друг докладчик и да разгледа производството отначало, като бъдат разделени двете преписки, които КЗД е обединила, да се задължи КЗД да се произнесе по преписка № 119/2016 г., дали е налице дискриминация вследствие противоречие между Закона за държавната собственост (ЗДС) и Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), да се произнесе по доказателствата и казусите по цитираните точки от жалбите на касатора, съдът да се произнесе дали чл. 319, ал. 2 от ЗОВС обезсилва чл. 46 от ЗДС, т. е. дали има дискриминация по отношение военнослужещите в България вследствие противоречието между посочените по-горе закони и ако има такова да бъде сезиран Конституционния съд на Република България. Иска се да не бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение. Ответната Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Главчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител - служител с юридическо образование Якимова в писмен отговор, в с. з. по същество и в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - началникът на Военна академия "Георги С. Раковски", чрез пълномощниците си главен юрисконсулт Моцева и старши юрисконсулт Брънекова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор с вх. № 44-00-4384/8.12.2015 г. по описа на КЗД и допълнения към нея, по която е образувана преписка № 472/2015 г. В хода на производството е постъпила и жалба с вх. № 44-00-805/7.03.2016 г. от същия жалбоподател, въз основа на която е образувана преписка № 119/2016 г. Поради сходство в предмета с разпореждане за обединяване № 441 от 2.06.2016 г. на председателя на КЗД преписките са обединени за общо разглеждане в общо производство под № 472/2015 г. от разширен петчленен състав, за дискриминация по признаци "убеждение", "образование", "възраст", "лично положение" и "семейно положение". В жалбите и уточненията на същите са развити доводи за упражнен тормоз и неравно третиране на жалбоподателя от страна на Военна академия "Георги С. Раковски" и Министерството на отбраната, поради: 1. Спиране на конкурс за професор в катедра "Съвместни операции" 2011-2012 г., като се твърди, че такъв не се обявява само поради проявения от жалбоподателя интерес, докато в други катедри са произведени поне седем професора; 2. Дисциплинарни нарушения в катедрата през 2012 г. без последствия за нарушителите, въпреки негови доклади за посочените лица; 3. Свалянето му от началник на катедра от извършителите на дисциплинарните нарушения, описани в т. 2, с подкрепата на началниците, за което на 30.03.2012 г., било предизвикано катедрено съвещание, като преди него жалбоподателят поискал да направи изказване на академичния съвет на 27.03.2012 г., но му било отказано; 4. Възпрепятстване развитието му в научната сфера чрез неправомерно спиране на дисертацията му за доктор на науките, като вместо да бъдат определени двама рецензенти било взето решение всички членове на катедрения съвет да подготвят писмени становища за дисертацията, които да бъдат представени в деня на заседанието на същия съвет. Опити за заимстване на негови учебни и научни материали; 5. Плагиатство на негови материали и продължаващи репресии, тъй като не било взето становище по негови рапорти за плагиатството, както и необявяване на заповеди от значение за регулиране на живота в катедрата, в това число назначаване на колега за временно изпълняващ длъжността началник на катедра, в противоречие с редица регламентиращи документи. Вместо това била назначена проверка на неговите действия, за което давал обяснения и му било наложено дисциплинарно наказание, като в производството били нарушени правилата за провеждането му - чл. 144 от Правилника за прилагане на ЗОВС, наложило подаването на рапорт, в който описал сериозните неточности и разминавания с истината в протокола от проверката, в негов ущърб; 6. Неспазване регламентиращи документи и толериране на нарушители, за което е подал рапорт № 3399/15.07.2013 г., в който е посочено задължителното изискване за владеене на чужд език при развитието на военнослужещите, което изискване не е спазено при обявяване на конкурс за началник на катедра "Оперативно изкуство", на които сигнали не получил отговор, а в резултат за началник на катедра е "наложен" човек, който не отговаря на изискванията, но е толериран от ръководството на факултета и академията; 7. Ограничаване на възможностите за развитие заради възрастта му, започнало от 2013 г., при положение, че му предстои да навърши пенсионна възраст през март 2016 г., а имало законова възможност да бъде хабилитиран военнослужещ до 2019 г., преднамерено и целенасочено криене на всякакви възможности за повишаване на квалификацията му, например обявен курс в началото на октомври 2013 г. по тематика, която преподава, като в ден, в който не е работа се организирало спешно катедрено съвещание зад гърба му и се определили други колеги за участие в курсовете, като последвал отказ от началник на катедрата и декана да се преразгледа тава решение на катедрата; 8. Отправяне на открити заплахи от посочен колега, без последствия, независимо че е информирал началника на Военна академия с рапорт; 9. Опорочаване на изпит по магистърска програма на факултета и опит да бъде обвинен за нарушенията, за което е подал рапорт; 10. Наложено му наказание за 20-минутно закъснение за академично мероприятие, определено като "отклонение от военна служба", със заповед ЗРД-371/19.06.2014 г., по рапорт на декана на факултета; 11. Повторно незаконосъобразно спиране на конкурс за професор през 2015 г., в катедра "Оперативно изкуство", открит с единодушно решение на факултетния съвет на факултет "Национална сигурност и отбрана", което не е потвърдено от Академичния съвет на основание писмо на директора на дирекция "Управление на човешките ресурси" в Министерство на отбраната с рег. № 22-10-112/2.04.2014 г., съдържащо становище относно възможностите за осигуряване на натовареност при разкриване на конкурси за академични длъжности; 12. Опити за разправа и заплахи заради информиране от негова страна с рапорт на ръководството на Военната академия за пропуски и нарушения при конкурса за доцент, обявен със заповед на министъра на отбраната МЗ № ОХ-801/4.11.2014 г.; 13. Нанесени му обиди пред целия академичен съвет, без никакви последствия и до момента, въпреки официалните му искания, заявени с рапорт № 2193/26.03.2015 г. Проведена му проверка, при която не станало въпрос за нанесената му обида; 14. Наказан бил "неоснователно и нецелесъобразно, защото казва истината, и за да бъда уплашен, което се доказва чрез отмяната на наложените му наказания чрез съда", във връзка с рапорт № 1989/2015 г.; 15. Изопачаване на истината и пренебрегване на законови изисквания с единствената цел да се продължава линията на провеждания дискриминационен подход спрямо него, като му се отнема правото да пуска рапорти срещу нарушения на преките му началници; 16. Невземане под внимание на факти, доказателства и обяснения от негова страна, което демагогски се съчетава с формалното провеждане на проверки по негови сигнали и изопачаване на поставените проблеми в тях, вследствие на което се стига до омаловажаване и прикриване на проблемите; 17. Отказ да му се предоставя информация, поискана официално с рапорти, дори когато документите са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, тъй като касае негови сигнали и проверките по тях; 18 Възпрепятстване на участието му в международна научна конференция на 11.12.2015 г. в Румъния, с решение на факултетния съвет по протокол № 27/9.06.2015 г.; 19. Налагане на повторно необосновано наказание в рамките на два месеца, по повод на извънредна, непланова и преднамерена проверка, само на неговите лекции и то при положение, че има преподаватели, които в продължение на шест години нямат приета нито една лекция; 20. Репресиран по повод осъществявани проверки във връзка с негови сигнали, като проверките се крият от него или пък никои не го търси, за да съдейства за изясняването на изнесените факти и обстоятелства. Същите се интерпретиран некоректно и се правят неверни изводи; 21. Отказ да му бъдат разрешени компенсации за извънредно положен труд за учебни занятия, водени по време на отпуск и за присъствие на академични мероприятия; 22. Преднамерено занижаване на аудиторната му заетост, чрез отнемане на лекции, които лично разработил и водил от години, за да се мотивира извода, че не е необходим и да бъде отстранен, което представлява отнемане на законното му право на труд; 23. Неправомерно изискване за предоставяне на учебни и научни материали с неясна цел; 24. Арогантно осъществено заимстване на разработена от него програма; 25. Издигане на ръководни позиции на нарушители, които увеличават дискриминационните практики спрямо него; 26. Отказ за публикуване на законосъобразно представен и приет изготвен от него учебник, като се забави издаването до пенсионирането му и представянето му като изготвен от друг автор, както се е случило с поредица от разработени лекции, програма "Операции в отговор на кризи" и други материали на жалбоподателя; 27. Възпрепятстване участието в международна инициатива в Германия при получена персонална покана; 28. Опити да бъда предсрочно уволнен и изведен от академичния състав на Военна академия, дължащи се на сигналите му за нередности, което е дискриминация и упражняване на дискриминационен психически тормоз спрямо него и е опит да се скрие от останалите колеги във Военна академия истината за всичко случващо се; 29. Безсмислени разпореждания имащи за цел тормоз и подлагане на унижения, като например разпореждане за освобождаване на заеманата от него канцелария; 30. Отказ за предоставяне на изключително важна информация - копия от документи във връзка с опитите да бъде отстранен от академичния състав; В допълнение с вх. № 44-00-4563/4.01.2016 г. като дискриминационни действия въвежда отказ на Министерството на отбраната да му позволи да закупи ателието, което ползвал под наем като хабилитиран преподавател. Оплакванията са многократно допълвани, посочени са защитените признаци "обществено положение" и "професия", "убеждения", като във всички жалби са направени множество разнородни искания както за установяване на дискриминационните действия, така и за възстановяване на длъжността началник на катедра, възобновяване на започнати академични процедури, издаване на учебника му, да бъде компенсиран за забавеното му във времето академично развитие, да бъде реабилитиран в колектива на Военна академия и като името му бъде изчистена, а виновните лица - наказани, да бъде назначен на подходяща длъжност във Военна академия по-висока от началник на катедра, да бъде обявен конкурс за професор в катедрата, да бъде допуснат до защита на дисертацията си за доктор на науките, да се гарантира участието му в научни форуми, да се организира комплексна проверка по всички случаи от сигналите му, да бъде задължено Министерство на отбраната да му бъде разрешено да закупи жилището, в което е настанен, КЗД да се произнесе, във връзка с правото на военнослужещите да закупуват имоти на преференциални цени според ЗДС, дали е налице "персонална дискриминация" спрямо него, спрямо част от военнослужещите или е спрямо цялата социална категория на военнослужещите, като ако се установи дискриминация да се сезират всички държавни институции, имащи отношение към проблема и Конституционния съд. С допълнителна молба жалбоподателят уведомява КЗД, че на 8.10.2016 г. е получил заповед № ЗС-135/3.10.2016 г. на министъра на отбраната за изземване на ателието, в което е настанен, като моли КЗД да постанови спиране на изпълнението на заповедта. КЗД е уведомила началника на Военна академия, както и Министъра на отбраната за възможността да представят становища. Такива са представени като в същите жалбата е определена като неоснователна, по подробни съображения по всяка от точките на жалбите и допълненията им. Обсъждайки представените от жалбоподателя и ответните страни доказателства, КЗД е постановила оспорения резултат, като е приела, че не са извършени и доказани дискриминационни действия спрямо жалбоподателя. Преценявайки всички данни за проведеното пред КЗК производство, събраните доказателства и след като е извършил цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение № 46 от 1.02.2017 г., на петчленен разширен заседателен състав на КЗД, с което е установено, че поименно посочените в жалбите лица, служители на Военната академия и министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната не са извършили нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признаците "образование", "убеждение", "възраст", "лично положение", "семейно положение" и "обществено положение" по отношение на жалбоподателя е законосъобразно. Същото е издадено в предписаната от закона форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр. Определен е докладчик, изпълнена е процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства. В хода на производството са представени писмени становища от всички страни имащи отношение към спора налице ли е дискриминация спрямо жалбоподателя, страните са поканени да се запознаят със събраните материали, да изразят становище по тях, както и да ангажират допълнителни доказателства и изложат твърденията си. Изготвено е заключение на докладчика, насрочено е заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били редовно уведомени. Проведени са две открити заседания с участие на страните, съответно на 18.10.2016 г. и на 5.12.2016 г. Първоинстанционният съд е приел, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства, съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните, като изводите на административния орган се подкрепят от доказателствения материал. Осигурено е осъществяването на правото на защита на страните, като съдът е посочил, че възприема фактическите установявания като доказани и съответстващи на обективната истина. АССГ е приел, че решението на КЗД е постановено и при правилно приложение и на материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Съдът е посочил, че жалбоподателят нито в съдебното производство, нито в производството пред КЗД, е доказал факти, от които да може да се направи безспорен и категоричен извод, че ответниците са го третирали по-неблагоприятно от останалите служители при упражняване неговото право на труд, както и че наложеното му дисциплинарно наказание е в противоречие с чл. 20 от ЗЗДискр. АССГ е посочил, че съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да посочи факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая жалбоподателят е имал възможност да представи доказателства в подкрепа на позицията си, както пред КЗД, така и в хода на съдебно-административното производство но не е представил такива, в това число и относно препятстване на упражняването на правото на труд, препятстване на повишаването на професионалната квалификация и провалянето на конкурсите за професор. В тази насока съдът е приел, че е приложима нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО), съгласно който Висшите училища се ползват с академична автономия. Академичната автономия включва и академично самоуправление, което се изразява и в правото за обявяване на конкурс и избор на преподаватели при условия и ред, установени в ЗРАБС, по аргумент от чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗВО. В този смисъл е и нормата на чл. 6 от Правилника за устройство и дейността на Военната академия. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗРАСБ контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен се осъществява от министъра на образованието чрез проверка по самоинициатива или по сигнал на заинтересовано лице. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗВО решенията за обявяване на конкурси за заемане на академични длъжности се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище. В случая академичният съвет на Военната академия не е взел решение за разкриване на процедура за обявяване на вакантна академична длъжност "професор" за военнослужещ в катедра "Оперативно изкуство" на факултет "Национална сигурност и отбрана". Няма основания да се приеме, че по отношение на жалбоподателя е било допуснато нарушение по посочените от него признаци на ЗЗДискр., само защото не се е стигнало до откриването на процедура за професор. За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо да бъде посочено друго лице за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от ЗЗДискр. или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними, сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Също така съдът е приел, че правилно КЗД е отбелязала, че не са посочени факти и не е установено по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, заемащ длъжността "доцент доктор", в сравнение с друг служител при сравними сходни обстоятелства, в това число и за осъществена дискриминация от страна на ответниците останалите твърдени признаци по чл. 4 от ЗЗДискр. - "образование", "убеждение", "възраст", "лично положение", "семейно положение" и "обществено положение". Твърденията и обясненията на жалбоподателя не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Професионалните качества, проявени от конкретно лице по повод на упражняваната от него професия, не са дискриминационен признак, поради което в процесния случай няма проявена нито пряка, нито непряка дискриминация. Първоинстанционният съд е приел, че е правилен и извода на КЗД, че не е налице дискриминационно отношение спрямо жалбоподателя и във връзка с искането му да закупи жилище - ателие. Процедурата е съобразена с нормативната база и няма данни за по-различно третиране на жалбоподателя в сравнение с други лица. Решаващият съд е отхвърлил и възражението, че докладчикът от състава на КЗД е следвало да си направи отвод, тъй като е поддържал близки отношения със свидетелят Н. Христов, тъй като възражението не е подкрепено с доказателства. Съдът е възприел като обоснован и изводът на КЗД, че оплакванията по т. 1, т. 2., т. 3 и т. 4 от жалба, вх. № 44-00-4384/08.12.2015 г. не следва да бъдат разглеждани, тъй като е изтекъл давностният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр - периодът, за който се отнасят е извън определения в закона тригодишен срок за подаване на жалба. Съдът е посочил, че в тази част производството пред КЗД е следвало да бъде прекратено, но този пропуск на акта на КЗД не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалвания акт. По тези съображения жалбата е приета за неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На първо място неоснователно е възражението в касационната жалба, че постановеното съдебно решение е недопустимо. За да е недопустимо едно съдебно решение, същото следва да е постановено по недопустима жалба и да не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. В случая не се сочат и не са налице подобни обстоятелства. Жалбата, с която е сезиран съда, подадена от И. Маринов е редовна и допустима, като липсват отрицателни предпоставки за разглеждането й - например просрочие или липса на правен интерес или други, съответно са налице всички положителни предпоставки за произнасяне на съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението, че АССГ не е отчел, че КЗД не е взела предвид всички оплаквания на жалбоподателя, изразени в жалбите му и допълненията към тях, както и не са разгледани всички представени материали. Възражението не намира опора в доказателствата по делото. Видно от решението на КЗД, в същото са възпроизведени всички подадени жалби и оплаквания на жалбоподателя, като следва да се има предвид, че КЗД изрично го е задължила с нарочно писмо да изложи ясно, конкретно и точно исканията си, като в отговор от 31.08.2016 г., жалбоподателят на 22 страници е заявил становище, като на практика е поддържал всички предявени до този момент оплаквания и искания, голяма част от които не са в компетентност на КЗД - възстановяване на длъжност, издаване на учебник и т. н. Представил е и писмено становище по същество, в което отново са повторени твърденията му. В решението си съставът на КЗД е обсъдил всяко едно от двадесет и осемте оплаквания на жалбоподателя, като по всяко от тях са обсъдени събраните доказателства и са направени правни изводи. Отделно се съдържат мотиви и по отношение подадените жалби от 4.01.2016 г., 7.03.2016 г. и 11.04.2016 г. Вярно е, че оплакванията в същите са обобщени, но те касаят един и същи спорен въпрос относно твърдяната дискриминация, осъществена чрез отказ за предоставяне на право да закупи ателието, което е ползвал под наем. В жалбата пред АССГ, както и в касационната жалба, се сочи общо, че грубо са игнорирани представените от жалбоподателя доказателства, но никъде не се сочи, с кое доказателства не се е съобразила КЗД или първоинстанционния съд. По този начин се препятства и касационната проверка. Следва да бъде посочено, че твърденията на жалбоподателя сами по себе си не представляват доказателства. Това се отнася и до неговите твърдения, обективирани в различни сигнали, рапорти и искания, които не са достатъчни, за да се приеме, че твърдяното е обективен факт. По всяко едно от твърденията му в преписката са събрани писмени доказателства за провеждане на спорните процедури, изпити, наложените наказания, проверки по неговите сигнали, които опровергават изложеното в жалбите. В този смисъл, правилно КЗД, съответно съдът е приел, че не са посочени доказателства, които да установяват, че всички твърдени действия, предмет на оплакванията на жалбоподателя, настоящ касатор, обективират дискриминационни действия - неравно третиране по твърдените защитени признаци, подробно посочени по-горе. В тази връзка не е налице и неправилно приложение на чл. 9 от ЗЗДискр, както се твърди в касационната жалба, тъй като задължение на жалбоподателя е да създаде обосновано предположение, че е налице по-неблагоприятно третиране, което е извършено на основата на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и за пряка връзка между признака и дискриминационното поведение. В случая жалбоподателят не е успял да докаже подобни обстоятелства. Твърдените конфликти с други лица, колеги или началници, не почиват на някой от сочените защитени признаци, като също така не са посочени и лица в сравнимо положение, за да се установи по-неблагоприятно третиране. Доказателствената тежест се "обръща" и се възлага на ответника да доказва равно третиране или различно третиране, което се дължи на нормативно или разумно обяснение само в случай, че жалбоподателя създаде обосновано предположение за неравно третиране. В случая не е изпълнено посоченото изискване. Правилно КЗД е приела, че по оплакванията по първите четири точки от жалбите на И. Маринов не следва да се произнася, тъй като са налице основанията на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, във вр. с чл. 52, ал. 1 от ЗЗдискр, поради това, че периода, в който се твърди извършване на действията, представляващи по-неблагоприятно третиране, са извън тригодишния давностен срок за подаване на жалбата. По отношение останалите твърдения в жалбите се споделят изложените от АССГ мотиви, по приложението на закона, като са възприети изводите на КЗД. Не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, заемащ длъжността доцент доктор, в сравнение с друг служител, при сравними сходни обстоятелства. Неоснователно е и възражението относно приетото от съда, че не е налице твърдяната дискриминация, осъществена чрез отказ за продажба на наеманото ведомствено жилище - ателие, по отношение което са развити основна част от доводите в касационната жалба. В производството пред КЗД жалбоподателят е твърдял, че отказът да закупи жилището представлява дискриминация, като доводите са свързани с тълкуване на нормите на чл. 319, ал. от ЗОВСБР и чл. 46 от ЗДС. Жалбоподателят е считал, че става дума за неправилно приложение на цитираните законови норми от страна на ответниците. Дори и да става дума за неправилно приложение на закона, след като същото не се сочи да е във връзка с някои от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, не може да става дума за дискриминационни действия, както правилно е приела КЗД и първоинстанционният съд. В производството пред КЗД е станало ясно, че И. Маринов е оспорил отказ за предоставяне на право да закупи жилището пред съда, като е образувано адм. дело № 2838/2016 г. по описа на ВАС, Трето отделение. С решение по делото, приетият от съда за мълчалив отказ е отменен, като преписката е върната на административния орган за произнасяне, с което правата на Маринов за защитени. В касационната жалба се възразява, че съдът необосновано е приел, че няма данни за различно третиране, тъй като не е обсъдил представената от жалбоподателя справка от Агенцията по вписванията, от която се установява, че МО е продало на други физически лица ведомствени жилищни имоти, след 26.02.2010 г. Съгласно чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ, в редакцията в сила от 26.02.2010 г., министърът на отбраната продава ателиета, жилища и гаражи от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, в които няма структури на МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, при условия и по реда, определени в акт на Министерския съвет. Този акт на МС е Наредбата за продажба на жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, които се намират в населени места, в които няма структури на МО, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия, приета с ПМС № 193 от 9.09.2010 г. Твърдението е, че и след датата 26.02.2010 г. са осъществени продажби. Представената справка от Агенцията по вписванията не е представена от жалбоподателя до приключване на устните състезания в о. з. на 25.05.2017 г., когато е приключило съдебното следствие. В същото заседание е даден ход на съдебните прения и делото е обявено за решаване. Посочената справка е приложена към писмената защита (писмени бележки), представена от жалбоподателя, постъпила на 5.06.2017 г., поради което съдът не е имал задължение да обсъжда доказателства, които не са представени и приети по надлежния ред и до приключване на съдебното дирене. Освен това, от представените в настоящото касационно производство писмени доказателства от ответника по касация - Министерство на отбраната - копия от договори за покупко-продажби на жилища, се установява, че цитираните в справката вписвания по лица и обекти, касаят договори, които са сключени далеч преди 26.02.2010 г, в периода 1997 - 1998 г., при действието на отменената разпоредба на чл. 240 от ЗОВСРБ (отм.); , т. е. преди действието на действащата редакция на чл. 319, ал. 2 от ЗОВСРБ, която е приложима. Не се установява различно по-неблагоприятно третиране. Неоснователно е и възражението, че постановеното от КЗД решение е нищожно. Същото е постановено от компетентен орган в надлежен състав, в писмена форма и е подписано от всички членове, участвали в състава. Няма основание за отмяна на съдебното решение, респективно на решението на КЗД, а оттам са неоснователни и исканията за връщане на преписката за ново разглеждане от друг състав на КЗД, определяне на друг докладчик, разделяне двете преписки, както и КЗД да се произнесе дали е налице дискриминация, вследствие противоречие между ЗДС и ЗОВСРБ. Извън настоящото касационно производство са исканията за установяване от настоящия състав дали са налице противоречия между ЗДС и ЗОВСРБ и да бъде сезиран Конституционния съд на Република България. Правилно съдът е приел, че не е установено различно третиране на жалбоподателя на основата на защитените признаци и същото да е в пряка причинно-следствена връзка със същите. Решението на АССГ не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото са основателни претенциите на ответниците по касация за присъждане в тяхна полза на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК следва да бъде определено на 100 лева за всеки от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,