Решение № 938 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2016 г.

Решение № 938 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14568/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2096 от 09.11.2016 г., постановено от Административен съд П., по адм. дело № 2879 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отменен РА № 161400784/09.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 857/28.08.2014 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - С. А. Д., чрез адв. Хаджиева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-П. е отменил РА № 161400784/09.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 857/28.08.2014 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" П. при ЦУ на НАП относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размер на 3064.76 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 2102.41 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., в размер на 5807.25 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 3107.89 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 3617.98 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1527.16 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3135.92 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1000.00 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1776.58 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 382.44 лв.; вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2007 г. в размер на 2 671.80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 3 167.37 лв.; вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2008 г. в размер на 3 590.40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 3 279.04 лв.; вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2009 г. в размер на 2 714.40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 886.97 лв.; вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2010 г. в размер на 2 085.60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 017.91 лв.; вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2011 г. в размер на 2 426.88 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 693.91 лв.; вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2007 г. в размер на 719.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 845.05 лв.; вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2008 г. в размер на 1056 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 964.43 лв.; вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2009 г. в размер на 1 044.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 725.76 лв.; вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2010 г. в размер на 948.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 462.69 лв.; вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2011 г. в размер на 948.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 271.07 лв.; вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2007 г. в размер на 849.60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 598.29 лв.; вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2008 г. в размер на 1 267.20 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 682.88 лв.; вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2009 г. в размер на 1 670.40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 707.38 лв.; вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2010 г. в размер на 1 516.80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 483.69 лв.; вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2011 г. в размер на 1 516.80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 328.94 лв. За да отмени РА първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, включително дадените свидетелски показания и извършената ССчЕ. Приел е, че за С. А. Д. не е налице превишаване на разходите над приходите и не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Първостепенният съд е приел, че показанията на свидетелите Х. Г. Г., М. Г. К. и И. А. Д. са непротиворечиви и че те са предоставяли суми на жалбоподателя. Съдът е установил, че за сумите, които се твърди че жалбоподателят е получил от родителите си са представени достатъчно доказателства и че те също следва да участват като приход при определяне на паричния му поток. Относно задълженията по КСО и ЗЗО първоинстанционният съд е установил, че органите по приходите са приели, че е налице доход на жалбоподателя с недоказан произход. Този извод не е кредитиран от него, поради което е сметнал обжалвания РА за незаконосъобразен и в тази част. Касационните оплаквания на жалбоподателя са неоснователни. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да се налице несъответствие между приходи и разходи. Установените несъответствия между получените приходи, доходи на ревизираното лице и финансовото му състояние за ревизирания период съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая този принцип не е спазен и органите по приходите са разделили данъчната година на части. Възраженията на касатора се свеждат до неправилност на изводите на съда относно реалното получаване на сумите по договорите за заем и липсата на доказателства относно възможността на заемодателите да дадат съответните заемни средства. Действително, в случая дадените и върнатите заемни средства не са декларирани от ревизираното лице, но то не е било задължено да ги декларира. В случая съдът правилно е кредитирал свидетелските показания на бащата на ревизираното лице. Доколкото се касае за установяване произхода на средства, придобити безвъзмездно (дарени), между роднини по права линия, допустими са всички доказателствени средства-декларации, включително и свидетелски показания по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. В настоящия случай обосновано съдът е приел за доказани получени сумите от дарение от родителите на ревизираното лице, като е съобразил не само дадените в съдебното производство свидетелски показания на дарителя, съответно заемодателя, но и представените в хода на ревизията доказателства във връзка с произхода на представените суми. Видно е, от приложените годишни данъчни декларации за периода 2005 г. - 2008 г., че А. Д. през 2007 г. е реализирал печалба в размер на 53 000 лв., а през 2008 г. в размер на 465000 лв. По делото са ангажирани и доказателства /договори и удостоверения относно размера на доходите на майката на РЛ, вкл. доказателства за посещенията и в България/. Поради което съдът правилно е приел, че родителите на РЛ са разполагали с финансова възможност да помагат на сина си. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал вариант III т. 4 от заключението на вещото лице по назначената ССчЕ. В частта относно допълнително установени задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2007 г. -2011 г. решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че задължения за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2007 г. -2011 г. не се дължат. Недължимостта на задължителните осигурителни вноски произтича от разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., която е материално-правна и при липса на преходна разпоредба, която да и придава изрично обратно действие е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Тези задължения са определени по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК съгласно чл. 124а от ДОПК. Посочената норма е влязла в сила на 15.02.2011 г., същата е материално-правна и няма обратно действие, поради което не може да служи като основание за определяне на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. по т. дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд. Съдът правилно е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК е приложима за периода след 15.02.2011 г., но в случая не са налице основания за определяне на допълнителни задължения за ЗОВ за 2011 г., тъй като за този отчетен период не е налице превишение на разходите над доходите на лицето. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт АС-П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по спора, ответникът по касация има право на присъждане на разноски по делото. Но по делото от ответната страна не са представени доказателства за сторени пред настоящата инстанция разноски, поради което такива не следва се присъдят. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,