Решение № 3750 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10/2010 г.

Решение № 3750 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 13.11.2009 г. по адм. д. № 152 от 2009 г. Кърджалийският административен съд е отхвърлил жалбата на Джемиле Али Шабан от Кърджали решение № 34 от 19.08.2009 г. на РУ "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № О-08-081-02-00010316 от 22.07.2009 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на същото лице е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за времето от 1.06.2009 г. до 13.07.2009 г. по болничен лист № А 2006 1684902. Против това решение на административния съд Джемиле Али Шабан е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на Джемиле Али Шабан /касаторка в това производство/ по мотиви, че в ТД на НАП липсва заявление от самоосигуряващото се лице за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Административният съд, за да потвърди този отказ е приел, че касаторката няма качеството на осигурено лице за майчинство на основание чл. 4, алинея 4 КСО, в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 1 от 2002 г.), която създава възможност за лицата по ал. 3, т. 4 по свой избор да се осигуряват освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Също така е прието, че според чл. 10 КСО събраните по делото доказателства не установяват възникване на задължение за осигуряване от 20.02.2008 г., както и внасяне от същия момент на осигурителни вноски в съответствие с нормативните изисквания. Тези съждения на административния съд са правилни. По силата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от с. к. и продължава до прекратяването й. Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3 КСО, които внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, установяват правно релевантния факт на започнато упражняване на трудова дейност по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 15 от 2007 г., като в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството подават подписана от тях декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/ до компетентната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че до 13.03.2009 г. Джемиле Али Шабан не е подала декларация пред ТД на НАП - Кърджали по реда на чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба за започната трудова дейност. С оглед на това не е подкрепено от доказателства твърдението й, че от м. февруари 2008 г. е подлежала на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО като упражняващ трудова дейност земеделски производител. Констатираното внасяне на осигурителни вноски не е извършено на основанието и по реда, установен за самоосигуряващите се лица. Осигурителните вноски се дължат от земеделските производители върху получения доход, като определянето и внасянето им се извършва в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 7, 8 и 9 КСО. По делото не са представени доказателства за определяне и внасяне на осигурителни вноски за 2008 г. по реда и в размерите съгласно цитираните алинея на чл. 6 КСО. Декларацията, подадена в ТД на НАП - Кърджали на 13.03.2009 г. от самоосигуряващо се лице, за започнало осигуряване за всички осигурени рискове по чл. 4, ал. 4 от КСО, считано от 20.02.2008 г., не е произвела правно действие. Касаторката няма качеството на осигурено лице за майчинство и не е придобила осигурителен стаж с продължителност най-малко шест месеца за този осигурен риск съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 КСО. Недължимо внесените без правно основание суми, определени върху съответния осигурителния доход за земеделските производители, подлежат на възстановяване. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е потвърдил, административният съд е постановил правилно решение, което не подлежи на отмяна по касационен ред. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 25.02.2010 г. по адм. д. № 12083 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Затова касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд,