Решение № 580 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2018 г.

Решение № 580 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2323/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Илков, насочена срещу Решение № 13 от 02.01.2018 г. по адм. дело № 5281/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ). В жалбата са изложени аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилни, изводите на съда, в които се приема, че предявеният иск e неоснователен, тъй като се предявява по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Намира за неправилен, поради противоречие с материалния закон, изводът на съда за липса на една от предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно липса на вреди, причинени при или по повод административна дейност. Счита, че е налице недопускане на лицето да изпълнява служебните правоотношения от страна на длъжностни лица на МВР, без значение от причините за това. Твърди, че съдът неправилно намира, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица, служители на ответника. Моли за отмяна на решението и на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се осъди ответника да заплати претендираното обезщетение, представляващо пропуснати ползи– незаплатени две брутни трудови възнаграждения за времето от 12.05.2016 г. до 12.07.2016 г. Касационният жалбоподател А. Илков, в съдебно заседание чрез адв. Стойчев моли да се уважи подадената касационна жалба, и да се постанови ново решение, с което се отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Стоев моли за отхвърляне на касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано. Подробни съображения в подкрепа на това искане са развити в писмени бележки. Претендира и разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че вредите в процесното производство не се презумират, а подлежат на пълно доказване, като относно служебното правоотношение на ищеца е приложим ЗМВР и ЗДСл, които се явяват специални по отношение на ЗОДОВ. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения иск от А. Илков срещу Министерството на вътрешните работи за обезщетение за имуществени вреди в размер на 4328, 80 лв., представляващи пропуснати ползи за неизплатени две брутни трудови възнаграждения за периода от 12.05.2016 г. до 12.07.2016 г., заедно със законната лихва върху посочената сума за времето от 12.07.2016 г. до датата на предявяване на иска, заедно със законната лихва върху посочената сума за времето от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата от 4328, 80 лв., като неоснователен. Освен това е осъден ищецът да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 559, ЗЗ лв. За да достигне до този резултат АССГ e установил, че със Заповед № 8121 К-305/06.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 8, предложение второ и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност началник на отдел "Криминална полиция" в дирекция "Противодействие на криминалната престъпност" в главна дирекция "Криминална полиция" в Министерството на вътрешните работи. Установил е, че заповедта е отменена с Решение № 13605 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 3898/2015 г. на Върховния административен съд тричленен състав, което е потвърдено с Решение № 5227 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 980/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Констатирал е, че със Заповед № 8121 К-2626/07.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи ищецът е преназначен на длъжността началник на отдел "Криминална полиция" в ОД на МВР Пловдив. Счел е, че при съобразяването на това обстоятелство компетентният орган е спазил процедурата по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., като служителят е бил преназначен на равностойна длъжност при спазването на разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от наредбата. В заключение съдът е приел за недоказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, по отношение на исковата претенция за имуществени вреди. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Правилно при преценката на основателността на претенцията адм. съд е съобразил нормите на Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. на МВР за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи като на база доказателствата е извел обоснован извод, че към датата на влизане в сила на решението на Върховния административен съд, а именно 03.05.2016 г., длъжността, заемана от ищеца в това съдебно производство, не е била вакантна. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, адм. съд е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Обсъдил е дали са налице "действия" и "бездействия", посочени в чл. 250 и чл. 256 АПК от страна на съответните длъжностни лица при ответника, във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт. В случая не са налице незаконосъобразни актове или действия на администрацията, които да са в пряка причинно- следствена връзка с твърдените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Отмененият адм. акт не е в пряка последица с твърдените вреди. Относно служебното правоотношение на ищеца е приложим ЗМВР и ЗДСл, които се явяват специални по отношение на ЗОДОВ. Видовете обезщетения на държавните служители в МВР са посочени в ЗМВР, като претендираното от ищеца не е сред изрично посочените от закона. Същевременно то неоснователно се претендира и по реда на ЗОДОВ, тъй като липсват изцяло елементите от състава на чл. 1 от ЗОДОВ. Административната дейност по възстановяване на работа не е завършила неблагоприятно за него с отказ. Обосновано от адм. съд се приема, че не е доказано наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника, във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт- чл. 256 АПК. Проведената адм. процедура по възстановяване на друга длъжност по чл. 232 от Закона за Министерството на вътрешните работи не може да се приравни на бездействие на адм. орган, тъй като е проведена в разумен срок- чл. 7, ал. 8 от Наредбата от 17.07.2014 г. на МВР. Възстановяването на заеманата от държавния служител в МВР на друга "равностойна длъжност" не следва автоматично с отмяна на заповедта за уволнение, а е необходимо изпълнението на сложен фактически състав: 1. С влязло в сила съдебно решение да е отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение; 2. В 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, лицето да се явява на служба и желае да бъде възстановено на длъжността, от която е уволнено; 3. При справка от органа да се констатира, че предишната заемана длъжност не е вакантна; 4. На служителя да се отправя предложение за заемане на друга "равностойна длъжност"; 5. Последният да приеме да заеме длъжността, която му е предложена като равностойна. В конкретната хипотеза всеки един от елементите от фактическия състав е реализиран в действителността. Същата процедура по възстановяване на друга длъжност по чл. 232 ЗМВР и чл. 7 от Наредбата от 17.07.2014 г. на МВР е завършила с положителен за лицето адм. акт. Служителят е бил преназначен на равностойна длъжност при спазването на разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредбата от 17.07.2014 г. на МВР. С това не е налице бездействието, което да произтича от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Липсата на всички предпоставки от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, представлява основание за отхвърляне на иска. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия или бездействия. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,