Решение № 15513 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4183/2011 г.

Решение № 15513 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4183/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Венцислав Тодоров Велков от гр. София за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 14 от 24.02.2010 г. по адм. дело № 7641 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град. Изложени са доводи за наличието на отменителните основания, предвидени от чл. 239, точки 1, 2 и 4 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. За да се произнесе, Върховният административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, Административен съд София - град е отменил експертно решение № 0891 от заседание 176 от 22.10.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) в частта относно срока на инвалидността, определен на Венцислав Тодоров Велков от гр. София и е постановил връщане на преписката на административния орган за издаване на ново експертно решение съобразно дадените указания в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. С влязлото в сила решение съдът не е уважил жалбата на Венцислав Тодоров Велков от гр. София против експертно решение № 0891 от заседание 176/22.10.2009 г. на НЕЛК в частта за определената степен на трайно намалена работоспособност 52 на сто. Изложил е мотиви за законосъобразност на експертното решение в тази част съобразно заключението, дадено от назначената съдебно-медицинска експертиза. С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че за искателя е налице изскуемия от чл. 238 от АПК правен интерес от отмяната на неблагоприятния за него съдебен акт. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната по реда на чл. 237 и следв. от АПК е извънреден извънинстанционнен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страната, а по обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. По пътя на отмяната по точка 1 от чл. 239 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. В разглеждания случай не са представени нови доказателства и не са посочени нови обстоятелства, които са от значение за изхода на делото. Приложеното ново експертно решение № 0283 от заседание 058 от 31.03.2010 г. с определен пожизнен срок на инвалидността е издадено от НЕЛК в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Това експертно решение е неотносимо към изхода на спора за законосъобразност на експертно решение № 0891 от заседание 176/22.10.2009 г. в частта за определената загуба на работоспособността и не обосновава основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата на точка 2 на чл. 239 от АПК допуска отмяна на влезлия в сила съдебен акт в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на члek от състава на съда във връзка с решаването на делото. Към искането за отмяна не са приложени документи - влязла в сила присъда или споразумение по глава ХХIХ от Наказателно-процесуалния кодекс, удостоверяващи установена по надлежния ред неистинност на заключението на вещото лице или престъпно действие на председателя на съдебния състав. Твърдените нарушения на съдопроизводствени правила, вкл. несамоотстраняването на съдията-докладчик, не могат да бъдат квалифицирани като престъпни действия по смисъла на Наказателния кодекс. Липсват данни за извършено престъпление, свързано с изхода на делото, поради което цитираното основание за отмяна не е налице. Отмяната на основание чл. 239, т. 4 от АПК е допустима, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да съществува противоречие по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. Влязлото в сила решение от 16.06.2009 г. по адм. дело № 885/2009 г. на Административен съд София - град е постановено по спор за законосъобразност на друг административен акт - експертно решение на НЕЛК № 0769 от заседание 177/17.12.2008 г. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В настоящия случай с двете влезли в сила съдебни решения Административен съд София - град се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, с оглед на което не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Изложените в искането за отмяна фактически и правни твърдения по същество представляват касационни отменителни основания по чл. 209, точки 1 - 3 от АПК, които са недопустими в производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. Твърдяната нищожност на съдебното решение поради постановяването му от незаконен състав представлява касационно отменително основание по чл. 209, т. 1 от АПК, но влязлото в сила решение е необжалваемо и не подлежи на касационен контрол по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Искателят е пропуснал срока за касационно обжалване, а твърдението му за нищожност не обосновава отменително основание по чл. 239 от АПК. Правилата, уреждащи поправката на очевидна фактическа грешка, тълкуването, допълването, обжалването, отмяната по извънредния способ и формирането на сила на пресъдено нещо, се отнасят само за решенията, а не и за мотивите към тях. Затова мотивите към влязлото в сила съдебно решение № 14 от 24.02.2010 г. по адм. дело № 7641 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град не подлежат на самостоятелно обжалване и отмяна. По гореизложените съображения основанията по чл. 239, т. 1, 2 и 4 от АПК не са налице и подаденото искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,