Решение № 2486 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8155/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. П. Д. от гр. Русе против Решение 2135 от 09.07.2024 г. по описа на Административен съд - Русе по административно дело 421 / 2024 г, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1040-17-26/26.042024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита отказа на съда да приеме писмени доказателства и да допусне свидетелски показания за неправилен. Излага доводи, че са налице законовите предпоставки и са представени необходимите документи, въз основа на които има право да получи дължимото обезщетение за безработица. Направено е искане за отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът директор на ТП на НОИ Русе в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С Решение 2135 от 09.07.2024 г. по описа на Административен съд - Русе по административно дело 20247200700421 / 2024 г е отхвърлена жалбата на П. П. Д. срещу Решение 1040-17-26/26.042024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе, с което с което е оставено без уважение възражението и е потвърдено изцяло разпореждане РВ-3-17-01557914/21.03.2024г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Русе за внасяне в приход на ДОО на сумата 2901,92 лева. По делото са представени документи за сключен трудов договор 02-2020/09.06.2020 г. между П. П. Д. и Сентрал 13 ЕООД за длъжност оптик-оптометрист, прекратен със заповед 2021-3/14.06.2021 г на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, трудова книжка с вписан като работодател Сентрал 13 ЕООД, гр. Русе; длъжност оптик-оптометрист, месечно трудово възнаграждение 2 350 лева; период на заемане на длъжността 11.06.2020 г. 14.06.2021 г.; основание за прекратяване на трудовия договор чл. 325, ал. 1 от КТ; всичко трудов стаж 1г 0м 13д; вписано е Данните извлечени от РПВ, положени са подписи от счетоводител и управител и печат на дружеството. По повод извършване на проверка по разходите на ДОО от контролните органи на ТП на НОИ Русе са изпратени писма до П. П. Д. и управителя на Сентрал 13 ЕООД за представяне на документи, свързани със стопанската дейност на дружеството, но такива не са постъпили. След направени справки в Търговския регистър, информационната система на НАП/НОИ, по данни от приходната администрация и от декларации на лица, свързани с работодателя Сентрал 13 ЕООД при изплащането на парични обезщетения, е съставен констативен протокол КВ-5-17-01350580/11.05.2023 г. В него е прието, че липсва каквато и да е документация, показваща, че лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от Сентрал 13 ЕООД са извършвали реална трудова дейност в това дружество. Във връзка с резултатите от проверката контролният орган на НОИ е издал Задължителни предписания ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., влезли в сила на 05.06.2023 г, с които е задължил осигурителя Сентрал 13 ЕООД да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с вид осигурен 01, декларация образец 1, като за П. Д. е посочен период 11.06.2020 г. 14.06.2021 г. С Разпореждане РВ-3-17-01557914/ 21.03.2024 г. на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Русе е разпоредил П. П. Д. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 28.10.2020 г. 17.06.2022 г. в размер на 2 901,92 лева. Изложени са мотиви за липса на представени доказателства както за реално извършвана от дружеството дейност, така и за полагане на труд, респективно упражняване на трудова дейност в Сентрал 13 ЕООД. Разпореждането е обжалвано от П. Д. пред директора на ТП на НОИ Русе с доводи, че дружеството е осъществявало търговска дейност, а самата тя е извършвала трудова дейност. Позовава се на Ревизионен акт Р-03000182005612-091-001/28.05.2021 г., съставен срещу Сентрал 13 ЕООД и Ревизионен акт Р-03000323002324-091-001/22.02.2024 г., съставен срещу С. С. Д. управител на дружеството до 15.09.2020г. С Решение 1040-17-26/26.04.2024 директорът на ТП на НОИ Русе е оставил без уважение жалбата и е потвърдил оспореното разпореждане. Посочил е, че поради непредставяне на необходимата осигурителна информация нито от настоящия, нито от предходния управител на Сентрал 13 ЕООД, не може да се извърши проверка дали възниква правото на парично обезщетение, тъй като не може да се установи дали осигурителят е изплащал възнаграждение на своите работници, сред които и Д., и дали те действително са извършвали трудова дейност. Обсъдени са направените възражения и решаващият орган е достигнал до извод, че поради липса на реално извършена трудова дейност от нея не е налице право за получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност. За да отхвърли жалбата на П. Д. срещу това решение Административен съд Русе приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити, без допуснати съществени процесуални нарушения и е съответен на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Русе. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. Изведени са обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е анализирал установените факти за осигурителния статут на П. Д. и е формирал законосъобразен извод, че органът по контрола на разходите правилно е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 114, ал. 3 КСО и е постановил разпореждане, с което е разпоредил възстановяване на неоснователно получени суми за обезщетение за временна неработоспособност. Разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО предвижда, че когато след изплащането на обезщетенията са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, каквито са Задължителни предписания ЗД-1-17-01350590/11.05.2023 г., които не са били оспорени от Д. по съдебен ред, изплатеното парично обезщетение за временна неработоспособност в посочения размер следва да бъде възстановено на осигурителния орган. В хода на извършван последващ контрол, осъществяван по реда на чл. 108 от КСО, контролните органи могат да установят дали подадените от осигурителите данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съответстват на действителната фактическа обстановка. Резултатите от проверката категорично сочат, че документалното отразяване на трудово и осигурително правоотношение не може да се потвърди като обективен и безспорен факт по отношение на П. Д.. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Понятието осигурено лице е дефинирано с легална дефиниция в § 1. ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а. ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От цитираното определение за осигурено лице е видно, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. По делото липсват доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да сочат, че П. Д. действително е извършвала трудова дейност по сключения със Сентрал 13 ЕООД трудов договор 02-2020/09.06.2020 г. за длъжност оптик-оптометрист. Единственото конкретно оплакване в касационната жалба е неоснователно. С отказа да допусне свидетелите С. Р. С. и И. Д. А. първоинстанционният съд не е нарушил процесуалните правила. С оглед разпоредбата на чл. 171, ал.1 от АПК съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая правилно е взето предвид, че двете лица са представили писмена декларация в хода на административното производство, но в нея не е отразено, че са работили с П. Д., съответно техните показания не биха допринесли за изясняване на спора. Съгласно нормата на чл.183, ал.1 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис. Предявените от пълномощника на П. Д. документи не отговарят на изискванията на закона и правилно не са ценени от съда, включително поради факта на представянето им едва в съдебното производство като индиция за недостоверността им. Правилно е отбелязано също, че установена търговска дейност от осигурителя не е достатъчно обстоятелство за признаване на качество на осигурено лице на всички субекти със сключени трудови договори, а е необходимо да се установи действителното престиране на работната им сила за този осигурител. С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Изводите, че П. Д. не е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО като оптик-оптометрист при осигурителя Сентрал 13 ЕООД и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, са обосновани и изведени въз основа на съвкупен анализ на установените по делото факти и приложимите правни норми. Установени са всички материалноправни предпоставки за постановяване на разпореждането за възстановяване на получените суми за обезщетение, потвърдено с оспореното решение на директора на ТП на НОИ Русе. Съдебният акт, с който жалбата срещу това решение е отхвърлена, следва да бъде оставен в сила, тъй като не са налице сочените като касационни основания за отмяна доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,