Решение № 9807 от 17.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител В. Атанасов - началник отдел ПОО, срещу решение 296 от 18.01.2023г., постановено по адм. д. 8794/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, алтернативно - неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде обезсилено, отменено обжалваното решение и отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед РД 10 - 1188/24.06.2021г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски, но прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - В. Георгиева, чрез адв. Малкочев в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Иска решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 296 от 18.01.2023 г., постановено по адм. д. 8794/2021г. по описа на АССГ по жалба на В. Георгиева е отменена Заповед РД - 10 - 1188/24.06.2021г. на министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), Георгиева е преназначена от длъжност: държавен експерт в дирекция "Квалификация и кариерно развитие" на длъжност държавен експерт в дирекция "Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие", отдел "Квалификация и кариерно развитие". За да се произнесе по спора и отмени обжалваната заповед, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. В мотивите на съдебното решение са изложени съображения за липса на предпоставките по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл. за преназначаване на служителя и нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК от страна на органа по назначаването, поради което й заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилни са изводите на АССГ, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно посоченото в заповедта основание по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл., държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. В случая от доказателствата по делото може да се приеме за доказано наличието само на първата предпоставка, а именно държавният служител В. Георгиева отговаря на условията за назначаване на длъжността държавен експерт в дирекция "Политики за стратегическо развитие, квалификация и кариерно развитие", отдел "Квалификация и кариерно развитие", доколкото е заемала същата позиция - държавен експерт в дирекция " Квалификация и кариерно развитие", но не е налице втората изискуема предпоставка по чл.82, ал.1 ЗДСл., а именно изразено от служителката предварително писмено съгласие за заемане на длъжността и преназначаването й. Доводите в касационната жалба относно наличието на такова писмено съгласие, отразено при връчването на оспорената пред АССГ заповед са несъстоятелни. За да е налице предварително писмено съгласие по силата на цитираната разпоредба по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл., е необходимо съгласието на служителя да е изразено в писмена форма в момент, който предхожда издаването на административния акт за преназначаване. В случая не са ангажирани доказателства по делото за дадено предварително писмено съгласие на служителя, предхождащо издаването на заповедта. Положеният от В. Георгиева подпис с дата 28.06.2021г. върху заповедта за преназначаване не представлява съгласие, а удостоверява получаването на административния акт и не изпълнява изискването на чл.82, ал.1 от ЗДСл. за предварително писмено съгласие тъй като е положен четири дни след издаване на заповедта, а не я предхожда. По делото не са събрани никакви доказателства за съществуването на предварително писмено съгласие за преназначаването на длъжност. Споделят се изводите на АССГ за недобросъвестно и несправедливо упражняване на правомощията от страна на административният орган при издаването на заповедта и противоречието й с целта на закона. Правилно от събраните по делото доказателства и издадените три заповеди в един ден, съдът е приел, че целта на органа по назначаването не е реално възстановяване на длъжност на незаконно уволнен държавен служител, а повторното прекратяване на служебното му правоотношение. Както правилно е приел съдът в решението си, служителят е преназначен на длъжност : държавен експерт, каквато не съществува в отдел "Квалификация и кариерно развитие", съгласно длъжностното разписание на министерството на образованието и науката, в сила от 01.04.2021г. , а в рамките на самата дирекция е налице една щатна бройка за длъжността" държавен експерт" в отдел "Политики за стратегическо развитие", която видно от поименното щатно разписание на министерството на образованието и науката в сила от 01.04.2021г. е заета от друг служител и не е вакантна към датата на издаване на заповедта. Предвид изложеното изводите на АССГ, че оспорената заповед е издадена при липсата на предпоставките по чл.82, ал.1 от ЗДСл. са правилни, като се споделят изцяло мотивите на съда за нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК и противоречие на заповедта с целта на закона. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 16.02.2023г., който съгласно договореното между страните служи за разписка за изцяло платено в брой адвокатско възнаграждение в посочения размер. Възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение, настоящият касационен състав намира за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъщественото процесуално представителство от процесуалния представител пред ВАС, изготвяне на отговор на касационната жалба, както и явяване в открито съдебно заседание по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,