Решение № 8584 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11582/2014 г.

Решение № 8584 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11582/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 34 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС). Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД (Кауфланд), против Решение № 371/7.07.2014 г., постановено по а. д. № 290/2014 г. по описа на Административен съд Монтана (АСМн). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСМн е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кауфланд против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № КД-01-04-41/13.05.2014 г. на директора на Регионална здравна инспекция, Монтана (РЗИМн) към Министерство на здравеопазването (МЗ). Недоволно от Решението, Кауфланд го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано, постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната от касатора заповед на директора на РЗИМн. Ответникът - директорът на РЗИМн, чрез представено писмено "Становище" по касационната жалба, счита същата за неоснователна. Моли оставянето в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСМн. Доводът за необоснованост, включващ в себе си твърдение за фактическа обстановка, различна от приетата от съда, ще бъде разгледан отделно. При правилно установената фактическа обстановка, настоящият състав на ВАС счита касационната жалба за неоснователна. Твърдението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила не е касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и такова за отмяна на обжалваното решение. Видно от нормата, то би довело до последния резултат само в случаите, когато допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила е съществено. В конкретния случай се твърди, че нарушението се е изразило в това, че АСМн е нарушил чл. 172 АПК (без да се посочи коя точно алинея от нормата), тъй като не е отменил изцяло оспорената от Кауфланд заповед поради посочване в нея на неправилно правно основание - чл. 33, ал. 2, вместо коректния според касатора, чл. 30, ал. 2 от ЗЗВВХВС. Доводът е неоснователен. Правното основание за издаването на административния акт се определя от органа-издател и зависи от вида, повода и основанието за издаване на акта. Цитираната норма на чл. 30, ал. 2 ЗЗВВХВС е приложима в случаите, когато посочените в нея министри, в случаите на установяването на детергент, за който има основание да се смята, че въпреки съответствието му с изискванията на Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и Съвета, представлява риск за безопасността или здравето на хората или животните или за околната среда, могат временно да забранят пускането му на пазара, както и да наложат временно изпълнението на специални условия. Съвсем различна е хипотезата за налагането на ПАМ по реда на чл. 33, ал. 2 от с. з. В случая, със заповедта на директора на РЗИМн, е спряна продажбата на определени стоки, поради констатирано формално нарушение на Приложение VII, раздел Г, от Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета, без да е поставен въпроса за наличието в тези стоки на химически съставки, за който има основание да се счита, че представляват риск за безопасността или здравето на хората или животните или за околната среда. Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението на АСМн. Последният, според касатора, позовавайки се на друго свое решение по спор, идентичен с настоящия, е извел определението на GTIN символ (код, номер). Твърди се, че от Кауфланд, че "... тези изводи на съда не следва да бъдат споделяни, доколкото предназначението на GTIN номера за сканиране при продажба на даден продукт, по никакъв начин не засяга функцията му да бъде използван за индивидуализиране на даден детергент...". ВАС счита, че твърдението е вярно и непротиворечащо на изводите на АСМн. Същото е казал и съда в мотивите си: че GTIN номера на даден продукт позволява уникалната идентификация на стоки и други и в същото време служи за автоматичното скениране на номерата, с което обслужва търговията и търговците. Вярни, но неводещи до направените от касатора изводи за необоснованост са и останалите доводи в тази насока. Въвеждането на GTIN номера на дадена стока действително "извиква" на екрана информацията само за нея. Както обаче сам касаторът сочи в жалбата си, снабдяването с този номер изисква допълнителни действия (преписване или преснимане на GTIN номера) от страна на купувача, проявил интерес към състава на предлаганите продукти. Тези действия от своя страна, съставляват "допълнителни ограничения или условия" по смисъла на Приложение VII, раздел Г, от Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Едновременното тълкуване на абз. 1 и абз. 2 от Раздел Г на Приложение VII води до извод, че коментираните в Регламента съставки, следва да бъдат отбелязани директно върху фиша, публикуван в интернет страницата на производителя/търговеца. Необходимостта от посещаване на магазин на касатора, преписване или заснемане на GTIN номера на стоката, за да се направи по-късно справка за съдържанието на продукта, са именно забранените с Регламента "допълнителни ограничения или условия". Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива от касатора в няколко насоки. На първо място се излага, че тълкуването на относимия Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и Съвета не се споделя от него; Неправилно съдът е счел, че изискването за въвеждане на GTIN номер в специалното за това поле, съставлява нарушение на правото на свободен достъп до информационния фиш на съставките; Не е отчетено, че предвид изписването на наименованието на детергентите, посочени в заповедта на директора на РЗИМн на чужд език, с цел подпомагане на потребителя (вкл. неползващия чужди езици) в търсенето на информация, е въведен унифициран начин за индивидуализация на детергента; Тълкуването на понятията "ограничения или условия за достъп" било направено свободно от АСМн - въвеждането на изискване за въвеждане на GTIN номера не съставлява такова. При липсата на легална дефиниция на понятията, касаторът счита, че той не е въвел ограничения и условия, тъй като достъпът до интернет страницата му е осигурен от всяко едно местоположение на купувача, а не само от територията на търговския обект, където се купува детергента. Последното би било същинско ограничение на достъпа. Изложените доводи са неоснователни. Дали страна по делото споделя или не, тълкуването на нормативен акт (в случая Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и Съвета), направено от съда е факт, ирелевантен за законосъобразното разрешаване на спора. Според настоящата инстанция, квалификацията на установените факти по делото, направена от АСМн, е законосъобразна и се възприема изцяло от съдебния състав. В изложените доводи за незаконосъобразност на решението на АСМн, според ВАС съществува вътрешно противоречие. От една страна се прави силно стеснен прочит на нормата на Приложение VII, раздел Г, от Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Според касационната инстанция, именно липсата на легални определения на понятията "ограничения или условия за достъп" води до извод, че всяко въведено ограничение или условие за достъп е в противоречие с Регламента. Под формата за "грижа" за потребителя, вкл. този, неползващ чужди езици, от същия потребител се изисква нещо доста по-сложно и трудно - намиране на GTIN номера на артикула. Обстоятелството, че достъпът до интернет страницата на Кауфланд може да се реализира "не само от търговския обект, от който се закупува детергента", но и от "всяко едно местоположение на потребителя" е на практика безполезно при положение, че за да реализира достъп до необходимата на клиента информация, той трябва да използва GTIN номера, който не може да се получи от друго място, освен в търговския обект, където може да се види върху опаковката на детергента. Необходимостта от получаването на въпросния GTIN номер, което може да стане само след справка от опаковката на продукта, правилно е преценено от административния орган - издател на обжалваната заповед за налагане на ПАМ и от АСМн, като "ограничения или условия за достъп" и е приложена въпросната ПАМ. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение