Решение № 1965 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2017 г.

Решение № 1965 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10455/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К., срещу Решение № 404 от 03.08.2017 г., постановено по адм. дело № 147/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата му претенция.. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Чолаков в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на Н. К. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в които е пребивавал в наказателна килия в Затвора [населено място]. Претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и унижение е основавал на поставянето му в недопустими битови и хигиенно-санитарни условия. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло предявения от К. иск като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация в периода на настаняване на ищеца в наказателна килия в Затвора [населено място], от които да произтичат твърдяните за причинени неимуществени вреди. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Неправилен е изводът на административния съд в обжалваното решение, при установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при които е изтърпял наложеното му дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия" в периода, предмет на исковата молба. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, произтичащи от изискванията на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС относно критериите за дължими се минимални жилищна площ и хигиенно-битови условия. Помещението, където е пребивавал ищеца е с неостъклен прозорец, без санитарен възел и постоянен достъп до такъв и до течаща вода. Налице са нарушения на изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС относно отопление и проветряване, достъп до санитарни възли и течаща вода, установени както от представената справка от ответника съгласно изискването на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, така и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на предявения иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС На ищеца са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени с парично обезщетение. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 ЗЗД. В случая при преценката на кумулативното въздействие на установените по делото условия в исковия период, съобразена с установената по делото продължителност настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца вреди със сума в размер на 150 лева. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от Н. К. против ГД "ИН" иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 23.01.2017 г. до 06.02.2017 г. за сума в размер на 150 лева, както и в частта му, с която е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго такова по съществото на спора, с което се уважи предявения иск за тази сума и се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати на Административен съд Пазарджик сума в размер на 150 лева, заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искания за присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция не са направени от страните и съдът не дължи произнасяне. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение