Решение № 16187 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4658/2013 г.

Решение № 16187 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4658/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Венцислав Йорданов Маринов, частен съдебен изпълнител с рег. № 833 с адрес: гр. Русе, ул. "Петко Д. Петков" № 9 и район на действие Окръжен съд-Русе, подадена чрез процесуалния му представител адв. Красналиева, против решение № 368/19.02.2013 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 4235/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против отказ за предоставяне на данъчна и осигурителна информация на директора на ТД на НАП - Варна, офис Русе, обективиран в писмо-изх. № 46415/25.07.2012 г., потвърден с решение № 663/17.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че: 1. Незаконосъобразно е приетото от съда, че съпругът на длъжника е трето лице, което не участва в изпълнителното производство и в тази връзка се прави позоваване на решение № 524 от 10.06.2010 г. на ВКС по дело № 595/2010 г.; 2. Незаконосъобразно е приетото от съда, че информацията по т. 3 от искането, свързана с търговската дейност, не касае имущество, представляващо съпружеска имуществена общност; 3. Незаконосъобразно е приетото от съда, че информацията относно притежавани МПС и недвижими имоти може да се изиска от Националната агенция по вписванията и КАТ. Претендира се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения отказ и да бъде задължен компетентният орган да предостави поисканата информация. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил отказ за предоставяне на данъчна и осигурителна информация на директора на ТД на НАП - Варна, офис Русе, обективиран в писмо-изх. № 46415/25.07.2012 г., потвърден с решение № 663/17.10.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Същият е постановен по искане-изх. № 20477/23.07.2012 г. от частен съдебен изпълнител Венцислав Маринов във връзка с образувано изпълнително дело срещу длъжник Силвия Василева Савова за предоставяне на следната информация относно съпруга на длъжника - Светослав Борисов Савов: 1. банкови сметки като едноличен търговец; 2. декларирани МПС и недвижими имоти; 3. адреси на регистрирани търговски обекти; 4. пълни данни за сключени трудови договори и работодател; 5. данни за това дали лицето фигурира в регистър на държавните служители, какъв е размерът на получавания от него доход, пълно наименование на учреждението, точен адрес и БУЛСТАТ. Отказът за предоставяне на данъчна и осигурителна информация е мотивиран с това, че лицето Светослав Борисов Савов не е длъжник. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата като е приел, че отказът е издаден от компетентен орган по чл. 7 ДОПК в предвидената от закона форма. В него са изложени фактическите и правни основания. Същият е постановен при спазване на приложимите материално-правни разпоредби. Поисканите данни не са за длъжника, а за трето лице. Възможността за това не е законово регламентирана. Поисканата информация по т. 2 и т. 5 от искането не представлява данъчна и осигурителна информация, а тази по точки 1, 3, 4 и 5 не касае имущество попадащо в режима на СИО по смисъла на чл. 21 и следващи от СК. Информацията относно декларираните от лицето МПС и недвижими имоти може да бъде получена от Агенцията по вписване и КАТ. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 431, ал. 3 от ГПК, регламентираща правото на достъп на съдебния изпълнител до информация в съдебните и административни служби, в т. ч. НАП, НОИ, Централен депозитар, регистри на държавни ценни книжа, контролните органи по ЗДП и други имуществени регистри, предвижда изрично, че той може да прави справки и да получава сведения само за длъжника. Безспорно, съпругът на длъжника не е длъжник. Това, че съпругът-недлъжник разполага с правни възможности за защита, идентични с тези на длъжника, в изпълнителното производство, в което изпълнението е насочено срещу вещ, представляваща съпружеска имуществена общност, му придава качеството на страна със самостоятелни права в процеса на съдебното изпълнение в конкретната хипотеза, както е прието и в мотивите на решение № 524/10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 595/2010 г., но не го прави длъжник. С оглед на изложеното, според настоящата касационна инстанция, решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Прецизността изисква да се отбележи също така, че в самата касационна жалба изрично се посочва, че касаторът признава за законосъобразен отказът за предоставяне на информация по т. 4 и т. 5 от искането. Обстоятелството, че данните относно търговските обекти, в които евентуално лицето, ако е регистрирано като ЕТ, осъществява дейността си, биха попаднали в приложното поле на чл. 72, ал. 1, т. 5 вр. т. 4 ДОПК, а тези за декларираните недвижими имоти и МПС в т. 5 вр. т. 3 и ако са налице би следвало да бъдат предоставени, е неотносимо в случая, доколкото това задължение на органа по приходите е законово регламентирано само по отношение на данъчната и осигурителна информация за длъжника по изпълнителното дело, но не и за неговия съпруг. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение