Решение № 522 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2010 г.

Решение № 522 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на К. Т. К. и Е. Д. К., за отмяна на влязло в сила решение от 22.05.2009 г. по гр. д. № 216/2009 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1069/2000 г. на Пернишкия районен съд. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Твърдят, че решението е постановено в противоречие с влязло в сила решение по гр. д. № 674/2001 г. на Пернишкия окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от М. М. Б. и Г. Й. Б. срещу Д. З. А., А. А. Ж., Роман К. Т., К. Т. К. и Е. Д. К. иск за унищожаване поради измама на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 189/1998 г., сключен между Д. А. З. като пълномощник на М. Б. и Г. Б. от една страна като продавачи и Р. К. Т. като купувач, и е уважен евентуално предявен иск от М. М. Б. и Г. Й. Б. срещу Д. А. З. за заплащане на сумата от 8 703,60 лева, представляваща получената от Д. З. сума по същия договор в качеството и на пълномощник на продавачите. Ответниците по молбата М. М. Б. и Г. Й. Б. оспорват молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е оставено в сила решение № 748/12.01.2009 г. по гр. д. № 1069/2000 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. К. и Е. Д. К. срещу М. М. Б. и Г. Й. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на недвижим имот 1/2 ид. ч. от дворно място - УПИ ХV-801, кв. 50 по плана на [населено място], заедно с първи етаж на построената в него жилищна сграда и иск с правно основание чл. 59 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 1300 лева. С определение от 22.02.2010 г. по гр. д. № 1236/2009 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 118/22.05.2009 г. по гр. д. № 216/2009 г. на Пернишкия окръжен съд. С решение № 993/05.10.2007 г. по гр. д. № 1081/2006 г., ВКС, I г. е. е оставено в сила решение от 23.07.2004 г. по гр. д. № 2473/2003 г. на Софийския апелативен съд. С последното е отхвърлен искът на М. М. Б. и Г. Й. Б. против А. А. Ж. с правно основание чл. 27 ЗЗД за унищожаване поради измама на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.08.1998 г., сключен с нотариален акт № 189/1998 г. Със същото решение Д. А. З. е осъдена да заплати на М. М. Б. и Г. Й. Б. на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата 8 703,60 лева, представляваща получена цена за продажбата на недвижим имот. В останалата част, с която е отхвърлен искът на М. М. Б. и Г. Й. Б. против Д. А. З. и Р. К. Т. за унищожаване поради измама на договор за покупко-продажба от 07.08.1998 г., оформен с нотариален акт № 189/1998 г., както и искът срещу К. Т. К. и Е. Д. К. за обявяване за нищожен нотариален акт № 134/1999 г., първоинстанционното решение е оставено в сила. Изложеното в молбата за отмяна сочи на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно същата разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Решението, на което се позовават молителите е постановено по искове, предявени от продавачите по договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 189/1998 г. М. М. Б. и Г. Й. Б. срещу купувача по него Р. Т. за унищожаването му поради измама на основание чл. 27 ЗЗД, при условията на евентуалност срещу пълномощника на продавачите по същия договор за изплащане на получената цена на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и срещу последващите купувачи К. Т. К. и Е. Д. К. за прогласяване нищожност на нотариален акт № 134/1999 г., обективиращ договора за покупко-продажба на същия имот, сключен с Р. Т. С атакуваното решение в настоящото производство съдът е отхвърлил предявеният от последните купувачи на имота К. Т. К. и Е. Д. К. срещу М. М. Б. и Г. Й. Б. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС като е приел, че договорът, с който техният праводател Роман Т. е придобил имота от ответниците К. -нот. акт № 189/07.08.1998 г., е нищожен на основание чл. 152 ЗЗД, поради което той не е произвел вещноправно действие, а оттук Роман Т. не е могъл да прехвърли права, които не е притежавал. Липсва пълно субективно и обективно тъждество по смисъла на чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като страните и предметът на споровете по двете дела са различни и липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни и на същото основание. След като не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството по отмяна на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски в размер на 150 лева - адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.