Решение № 10772 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2016 г.

Решение № 10772 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12007/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. Л. срещу Решение № 1290/20.06.2016 г. на Административен съд - П. по адм. дело № 734/2016 г., с което е отхвърлено оспорването й на Заповед № РД-16-206/02.03.2016 г. на кмета на район "Централен" - община П., нареждаща незабавно спиране на строеж "Ремонт, реконструкция и надстройка на жилищна сграда" в имот пл. № 1318, вкл. в УПИ XVI - 1318, 2185, кв. 497 по плана на I градска част, като извършен в противоречие с чл. 148, ал. 1 ЗУТ - без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с възложители Е. И. Л. и А. Й. Л.

От ответниците кметът на район "Централен" - община П. е на становище за неоснователност на жалбата, А. Й. Л. я поддържа.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Заповедта не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК. Съображенията на органа от фактическа страна се съдържат както в обстоятелствената, така и в разпоредителната част на заповедта - строежът е спрян поради липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж, чието наличие дори не се и твърди от касаторката, а реализирането му без тях е основание за спиране на строежа - чл. 223, ал. 1, т. 1, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 224а, ал. 1 и 5 ЗУТ. Грешката или неточността във възприетата правна квалификация не представлява самостоятелно основание за отмяна, ако фактическите основания на упражненото със заповедта правомощие са осъществени и съответстват на материалния закон.

1. Строежът е описан в констативния акт от 04.02.2016 г., въз основа на който е издадена и заповедта, в достатъчна степен, позволяваща неговата индивидуализация, в частност - разграничаването от съществуващата преди предприемането му жилищна сграда чрез изпълнението на нови плочи и колони, ново стоманобетоново стълбище, тухлени зидове, три етажа и мансарда, дървена покривна конструкция. Значимостта на пропуските при изчисленията на определени технически параметри на строежа би се проявила в производството по премахването му, но те не засягат възможността за идентификация на обекта на забраната. Затова различията с последвалия заповедта констативен акт от 08.04.2016 г. не компрометират по презумпция правомерността на спирането, още повече, че този акт е съставен по повод на производството по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахването на строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 от закона.

1. Противно на основния довод в жалбата, предписването на мерки за отстраняване на нарушението, които задължително би следвало да съпътстват налагането на принудителната мярка - чл. 224а, ал. 3, изр. 1 ЗУТ, освен че не засяга съществуването на самото основание за спиране на строежа, не е било и изпълнимо в случая (арг. и от чл. 224а, ал. 5 ЗУТ). Доколкото издаването на разрешение за нов строеж е недопустимо до премахването на незаконния - чл. 148, ал. 7 ЗУТ, причините за спирането не са отстраними като предпоставка за продължаване на строителството.

1. Мярката, освен присъщия й преустановителен, притежава и превантивен характер. По тази причина, дори и към момента на проверката да не са извършвани непосредствени строително-монтажни работи, заповедта не е лишена от предмет, тъй като нейна цел е да осуети въобще строителната дейност, макар и временно. Забраната по естеството си би отпаднала след решаването по окончателен начин на въпроса за законността на строежа. Ако пък позицията на възложителите е, че те не реализират действително СМР, тогава заповедта по същество не противоречи на инвестиционните им намерения по начин, който би ги накърнил. Изключването на възможността да се нареди спиране на строеж поради моментна липса на активност е в колизия с целта на закона - подобно виждане би открило пътя за подновяване във всеки момент на СМР, въпреки наличието на основание за определянето им като недопустими.

1. Фактическото установяване за извършени дейности, попадащи в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, без надлежно разрешение - чл. 148, ал. 1 ЗУТ, е материалноправната предпоставка, породила правомощието на административния орган по чл. 224а, ал. 1 и 5 ЗУТ да разпореди спирането на строежа. Неотносима към законосъобразността на заповедта, в частност - процеса по изясняване на действителните факти, е проверката дали строежът съответства на предвижданията на подробния устройствен план. Отсъствието на одобрени проекти и/или строително разрешително и противоречието с ПУП са самостоятелни, алтернативни основания за незаконност на строежа - срв. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, всяко от които би могло да доведе до спирането му.

Правилността на преценката на първостепенния съд за процесуалната и материалноправна законосъобразност на административния акт мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на общината, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение