Решение № 9354 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4784/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета по „Устройство на територията, строителство и инвестиции, и безопасност на движението“ („УТСИБД“) на община Стара Загора, чрез юрк. Желязкова като процесуален представител, срещу решение № 989 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 679/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в частта, в която е отменена негова заповед № 10-00-1638/13.05.2025 г. относно определяне на адресата й – Г. Я. К. поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което оспорената заповед и по отношение на адресата й да бъде потвърдена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Г. Я. К., чрез пълномощника си адв. Русев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Г. Я. К. срещу заповед № 10-00-1638/13.05.2025 г. на заместник-кмета по „УТСИБД“ на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ му е разпоредено да премахне незаконен строеж, състоящ се в „преустройство на коридор на ет. 2, представляващ обща част от етажна собственост в жилищна сграда с административен адрес: [жк], [адрес]“, находящ се в УПИ IV - компл. жил. строителство, кв. 518 по плана на гр. Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор 68850.506.5184 по кадастрална карта на гр. Стара Загора, вид собственост: общинска частна. С обжалваното решение заповедта е отменена в частта, в която Г. Я. К. е определен като адресат на административния акт, а в останалата й част подадената от него жалба е отхвърлена като неоснователна. Съдебният акт в отхвърлителната му част не е обжалван и е влязъл в сила. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в изискуемата от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че установеното преграждане на част от коридор, обща част на етажна собственост, представлява строеж в хипотезата на преустройство по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „д“ ЗУТ, за който се изискват строителни книжа. С оглед на това, че такива не са представени за процесния обект в хода на административното и съдебното производство, достига до заключение за наличието на незаконен строеж. Обосновава извод, че пропускът на административния орган да посочи коя хипотеза на незаконно строителство е осъществена не представлява съществено нарушение, тъй като изложените в оспорения акт мотиви сочат на приложение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Счита, че с оглед периода на строителство – след 2012 г., не са налице условията за прилагане режима на търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Приема, че в случая не са изпълнени и изискванията по чл. 185, ал. 2 ЗУТ за осигуряване на необходимите съгласия на собствениците – непосредствени съседи на обекта, съответно на всички собственици на сградата в случай на завземане на общи части, както и за вземане на решение от общото събрание на етажната собственост. Посочва, че според назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) преградената част от коридора на втори етаж на сградата не е приобщена към [заличен текст], собственост на жалбоподателя, както и че административната преписка не съдържа категорични доказателства, че К. е извършител или собственик на процесния строеж. Счита, че дори да се приеме, че жалбоподателят е наемател на строежа, той не може да бъде адресат на заповедта, тъй като по силата на сключения договор за наем не възниква вещно право върху наетия обект. Достига до извод, че издаването на заповед за премахване на незаконен строеж срещу лице, за което не е установено, че е негов извършител или собственик, противоречи на разпоредбите на чл. 225, ал. 2 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Приема, че в случая административният орган не е изпълнил задължението си да установи по безспорен начин извършителя на строежа и заповедта за премахването му е следвало да бъде издадена в хипотезата на незаконен строеж, изпълнен от неизвестен извършител, предвидена в чл. 225, ал. 3, изр. 3 ЗУТ. Достига до заключение, че оспореният акт следва да бъде отменен само в частта, в която К. е посочен като адресат, а по отношение на останалата му част съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на всички основания по чл. 146 АПК. Счита, че определянето на адресата на заповедта има значение само във връзка с понасянето на разноските за премахването на незаконния строеж, като същият подлежи на премахване независимо кой е неговият извършител или възложител. Приема също, че като се възлага изпълнението на заповедта на неправилно определен адресат е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Решението в обжалваната му отменителна част е валидно, допустимо и правилно. Противно на наведените в касационната жалба доводи, релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и заключенията на СТЕ – основна и допълнителна. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Законосъобразен е изводът на съда, че описаното в заповедта преустройство на коридор, съставляващ обща част на жилищната сграда в режим на етажна собственост, представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория според заключението на вещото лице, за извършването на който се изискват одобрен проект и строително разрешение. Според чл. 225а, ал. 1, изр. първо ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, или на части от тях. В случая с нарочна заповед № 10-00-391/01.03.2024 г. кметът на община Стара Загора предоставя на заместника си по „Устройство на територията, строителство и инвестиции, и безопасност на движението“ функциите и правомощията по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. При тези данни съдът достига до правилен извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, поради което е налице валиден административен акт. Настоящият състав споделя извода за спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта по чл. 59, ал. 2 АПК, включително относно фактическите и правни основания за постановяването й. Противно на приетото от съда, в оспорения акт изрично се посочва, че приложима в случая е хипотезата на незаконно строителство по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. От текста на процесната заповед по безспорен начин се извежда, че адресатът, на когото е разпоредено премахването на незаконния строеж, е Г. Я. К., като в оспорения акт той е посочен като собственик на строежа, а в предхождащия го констативен акт – като собственик и извършител. Ясно е формулирано задължението за премахването му спрямо това лице. Строежът е конкретизиран с посочване на неговите параметри, като констативният акт, въз основа на който заповедта е издадена, съдържа и окомерна скица с указване на точното му местоположение. Обосновани са изводите на съда за липсата на допуснати съществени нарушения при провеждане на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. След извършени огледи на строежа във връзка с постъпила жалба от собственичка на съседен апартамент и сигнал до РДНСК – Стара Загора, е съставен констативен акт, с който е поставено началото на административното производство по отстраняване на незаконно строителство. В съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж, които съответстват на посочените в заповедта. Констативният акт е надлежно съобщен на Г. Я. К.. Страните по делото не спорят, че процесното преустройство е извършено без одобрен проект и без разрешение за строеж, поради което представлява незаконен строеж. Това е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, само ако са налице предпоставките по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая режимът за търпимост е неприложим. Едно от условията за определяне на строежа като търпим е извършването му в определени от закона периоди, като най-късната дата на строителство, която може да обуслови прилагането на посочените разпоредби е 31.03.2001 г. От данните по делото се установява, че процесният строеж е извършен след 12.05.2012 г., когато живущите в [адрес] подписват споразумителен протокол за преграждане на коридора до [заличен текст] с размер около 2 кв. м. С оглед на така констатирания период на извършване на преустройството строежът не може да се квалифицира като търпим. Принципно правилен е изводът на съда, че в случая е следвало да бъдат спазени и изискванията по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, съответно по чл. 185, ал. 3 ЗУТ, ако преградената част от коридора е присъединена към самостоятелен обект в сградата. Неправилно обаче съдът приема, че неосигуряването на предвидените в цитираните разпоредби съгласия, решения и договори е основание за определянето на строежа като незаконен. Неизпълнението на посочените изисквания има отношение единствено към издаването на разрешение за строеж, каквото в случая няма данни да е издавано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за постановяване на заповедта в противоречие с материалния закон поради определянето на настоящия ответник като неин адресат без наличието на безспорни доказателства за връзката му с установения незаконен строеж. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК "адресат/адресати" на заповеди с предмет премахване на незаконно строителство са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Според трайната практика на Върховния административен съд в производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ органът извършва преценка срещу кого от възможните адресати да насочи задължението за премахване. Съгласно чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. От данните по делото се установява, че по отношение на извършеното преустройство К. няма право на собственост или ограничени вещни права. Преградената част от коридора представлява обща част, като от събраните в административното и в съдебното производство доказателства се установява, че така преградената площ не е присъединена/ приобщена към собственото на К. жилище и няма данни да се ползва от него. В констативен протокол от 09.10.2024 г. за извършен оглед от служители на община Стара Загора е посочено, че не се констатира вход от [заличен текст] до преграденото пространство. Липсата на приобщаване на процесната площ към жилището, собственост на К., се потвърждава и в заключението на първоначалната и допълнителната СТЕ, назначени по делото. Правилно административният съд приема, че по делото липсват категорични доказателства за това, че именно това лице е извършител на строежа, като дадените в противен смисъл свидетелски показания на М. Д. З. не са кредитирани поради влошените й отношения с адресата на заповедта. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че в хода на административното производство К. не оспорва факта, че той е извършител на строежа, а напротив – прилага доказателства в подкрепа на твърденията си, че „законно“ е присвоил и владее преградената площ. Наличните по административната преписка документи не съдържат твърдения на К. във връзка с неговото извършителство на процесното преустройство. Представените пред административния орган документи - споразумителен протокол от 12.05.2012 г. и протокол от общото събрание на собствениците в етажната собственост на [адрес], [жк], гр. Стара Загора от 05.11.2020 г. обективират волята на собствениците в сградата за преграждане на коридора до [заличен текст] във връзка със складови нужди и подобряване на интериора на етажа, както и за отдаване под наем на коридорни общи части. В тях обаче не се съдържат каквито и да е данни тази площ да се отстъпва в полза на собственика [заличен текст]. Предвид изложеното решението в обжалваната му отменителна част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от това е необходимо да се отбележи, че в случай на неправилно определен адресат на заповед по чл. 225а ЗУТ, същата се явява незаконосъобразна в цялост, а не частично, като в този смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд. Доколкото в случая касаторът има правен интерес и обжалва решението на първоинстанционния съд само в неблагоприятната за него част, в която заповедта е отменена относно определения адресат, то същото не подлежи на проверка от касационната инстанция в отхвърлителната част на жалбата поради липса на касационно оспорване на съдебния акт в тази част. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати такива на Г. Я. К. в размер на 650 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.03.2026 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение