Решение № 14039 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2014 г.

Решение № 14039 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на 02 РУП при ОД на МВР - Благоевград срещу решение № 368/12.03.2014 г., постановено по адм. д. 1047/2013 г. на Административен съд - Благоевград. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като незаконосъобразно, противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост поради вътрешно противоречие в мотивите му - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Тодор Иванов Атанасов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 368/12.03.2014 г., постановено по адм. д. 1047/2013 г. на АС - Благоевград е отменена Заповед № 1000/12.12.2013 г. на началник сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ "Полиция" - Благоевград при ОД на МВР - Благоевград, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР (отм.)и чл. 226, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 225, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗМВР е наложено на Тодор Иванов Атанасов - полицай в "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция", категория Е, III степен, във 02 РУП-Благоевград, дисциплинарно наказания "мъмрене" за срок от три месеца. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила за издаването й - не е посочена коя нормативна разпоредба е нарушена, не са обсъдени обясненията на наказаното лице, не са изложени мотиви относно вината на наказаното лице, не са обсъдени настъпили евентуално последици от нарушението, извършени ли са и други дисциплинарни нарушения от същото лице, не е обоснован определения срок на наказанието. Според решаващият състав е нарушена и разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР (отм.), изискваща при определяне на наказанието да се извърши преценка на тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено формата на вината и цялостното поведение на служителя. Така постановеното съдебно решение е правилно. Административният съд не е допуснал нарушения в процеса по събиране на доказателства и при правилно установена фактическата обстановка по спора е постановил решение съобразно материалния закон. Страните по делото не спорят, че Тодор Иванов Атанасов е закъснял с пет минути да са яви на инструктаж, проведен на 07.10.2013 г., но относно причините за това закъснения се поддържат противоречиви становища. Правилно решаващият съд е приел, че в административната фаза на производството не са обсъдени обясненията на наказаното лице за причините, поради които е закъснял и не са изложени мотиви защо се приемат за достоверни фактите в докладна записка рег. н. 18346/18.12.2013 г., които в съдебната фаза на производството не са подкрепени с никакви доказателства. В заповедта не е посочено на кое нормативно изискване наказаното лице е нарушило. Цитираната в касационната жалба Инструкция рег. н. 663/13 г., издадена от министъра на вътрешните работи и съдържащи те се в нея дефиниции за "Инструктаж и отвод" и начина на функциониране на патрулно постовата дейност не е обсъждана в обжалваната заповед и нито една конкретна разпоредба от нея не е посочена като нарушена с поведението на Тодор Атанасов, за което е наказан. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд за липса на преценка на обстоятелства по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, които не са обсъдени при преценка дали има виновно поведение изобщо, каква е формата на вината, липсата на каквито и да е било вредни последици за институцията и цялостното поведение на служителя. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение оплакването за присъдени разноски, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че също не са допуснати нарушения като при изход на спора в полза на Тодор Иванов Атанасов са му присъдени реално направените разноски, за които не е имало възражение за прекомерност. Разноските са възложени в тежест на юридическото лице, в чийто състав е административния орган, издател на отменената заповед. Неоснователни са възраженията за недопустимост на съдебния акт в частта за разноските. В диспозитива на съдебното решение разноските са възложени на ОДМВР - Благоевград като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, съгл. чл. 9, ал. 1, т. 2, вр. чл. 14, ал. 2 от ЗМВР (отм.), вр. чл. 27, ал. 2 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение