Решение № 11776 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6506/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, подадена чрез процесуалния му представител И. Минкова. Жалбата е против решение 2972 от 03.05.2023г., постановено по адм. дело 2278/2023г. по описа на Административен съд София град, в частта му, с която по жалба на Д. Дрей, гражданин на Сирия, е отменено решение 2739/08.02.2023г. на настоящия касатор, в частта му, с която на Д. Дрей е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и е изпратена преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Дрей при спазване на дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че Турция не отговаря на определението за трета сигурна страна . Иска се отмяна на обжалваната част от съдебния акт. Ответникът - Д. Дрей, гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв.К. Стоянов, с представен писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че съдът е приложил неправилно материалния закон - чл.9 от ЗУБ и е постановил необоснован съдебен акт в противоречие със събраните по делото доказателства. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Д. Дрей, гражданин на Сирия, против решение 2739 от 08.02.2023г. на заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказано на Д. Дрей предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е отменено решение 2739 от 08.02.2023г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която на Д. Дрей е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е изпратена преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Дрей при спазване на дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С другата необжалвана в настоящото производство част от същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на Д. Дрей срещу решението на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. За да постанови този резултат по обжалваната част от съдебното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При произнасянето относно наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут обаче съдът е приел, че преценката на ответника е непълна и не са обсъдени конкретно за жалбоподателя всички относими към дефиницията трета сигурна държава факти и обстоятелства. Приел е, че за част от предпоставките на дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ не се установява надлежна проверка от органа и крайният извод, че Турция е трета сигурна страна конкретно за жалбоподателя е необоснован. Съдът е счел, че е необоснован изводът на органа, че са изпълнени първите две предпоставки от дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ - а) няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение; и б) е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му. В тази насока по първата предпоставка първоинстанционният съд е приел, че не е изследвана наведената от жалбоподателя принадлежност към определено направление на [заличен текст] религия, а именно че е [заличен текст]. Не било изследвано какво е положението на сирийските граждани, които са [заличен текст] и са потърсили международна закрила в Турция. Относно втората предпоставка съдът е счел, че информацията по справките по преписката за Турция не давала категорично основание да се отхвърли довода на жалбоподателя, че има опасност от Турция да бъде върнат в Сирия. В тази насока съдът е анализирал справка вх. МД-227/05.04.2022г. на дирекция Международна дейност на ДАБ - МС, относно случаи на насилие срещу сирийски бежанци в Турция, и обхвата на предоставената в Турция закрила за бежанците от Сирия. Въз основа на това съдът е счел, че е необходимо да се събере по-подробна и актуална информация по този въпрос от значение за дефиниране дали Турция е "трета сигурна държава за жалбоподателя. Освен това предвид разрушителните земетресения от февруари 2023г. в Турция, административният съд е счел, че е необходимо да се изследва актуално способността на тази държава да предоставя достъп до основни права и услуги на лицата, търсещи закрила. Така постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. Видно от представените по административната преписка доказателства касационният ответник Д. Дрей е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], семейно положение неженен, като личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл.30, ал.1, т.3 ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност. В интервюто, чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия нелегално за Турция в края на 2017 г. - началото на 2018 г., установил се е в Истанбул, като през 2021 г. за кратко е живял в гр.Бурса, и в началото на месец юли 2022г. с помощта на трафикант е прескочил граничното телено заграждение и е преминал не по законоустановения ред на територията на Република България. Посочил е, че не може да се върне и в Турция, защото там е получавал по-ниско възнаграждение за труда си от местните турци и защото е заплащал за наем на квартирата си повече от гражданите на страната. Към настоящия момент брат му живеел в Турция. При тези данни не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на Д. Дрей по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. От данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налага извод за липса на доказателства Д. Дрей да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата му на произход, така и в държавата на пребиваване. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Д. Дрей бежанска история и актуална информация относно Сирия и Турция с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Административният орган е приел за установено, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, което кореспондира с изтъкнатата от чужденеца причина да напусне страната си на произход. Обсъдени са и данните относно страната, в която той е пребивавал след като е напуснал Сирия Турция. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същия не е заявил опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение в Турция. В тази насока неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е изследвана наведената от жалбоподателя принадлежност към определено направление на [заличен текст] религия, а именно че е [заличен текст]. В действителност от приложената в първоинстанционното производство справка вх. ЦУ-147/10.03.2023 г. се установява, че 99% от населението на Турция са мюсюлмани, като 77,5% от тях са сунит. При положение, че огромната част от населението на Турция са сунити и те не са преследвани заради това, то е очевидно, че бежанците с принадлежност към това направление на мюсюлманската религия, също нямат основания за опасения заради тази принадлежност. В подкрепа на това са и данните от бежанската история на търсещия закрила, като в нея Д. Дрей не е заявявал вменените му от административния съд опасения. Не е установено върху него да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е бил принуждаван да напусне Турция. Затова за него не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1-3 от ЗУБ при завръщането му в Турция. Неправилно административният съд е счел също, че информацията по справките по преписката за Турция не давала категорично основание да се отхвърли довода на жалбоподателя, че има опасност от Турция да бъде върнат в Сирия. В тази връзка необосновано първоинстанционният съд се е позовал на справка вх. МД-227/05.04.2022г. на дирекция Международна дейност на ДАБ МС. Такава справка не е представена по делото. Освен това при положение, че самата молба за международна закрила на Д. Дрей е подадена на 02.08.2022г., а оспореният административен акт е издаден на 08.02.2023г., то справката от 05.04.2022г. и е очевидно неактуална. В същото време по делото е представена актуална справка вх. ЦУ-147/10.03.2023г., а в касационното производство са представени още две справки съответно от 19.05.2023г. и 19.09.2023г., всички за положението на сирийските граждани в Турция. Всички те установяват, че в Турция със Закона за чужденците и международната закрила и Регламента за временна закрила, предоставят правна рамка за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Установено е също, че Д. Дрей и е пребивавал в Турция от края на 2017 г. - началото на 2018 г. до началото на месец юли 2022г. През тези четири и половина години на пребиваване в Турция Д. Дрей не твърди, че се е опасявал да бъде върнат в Сирия. Нито да се е опасявал за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Въз основа на горното може да се обоснове извода, че чуждият гражданин е напуснал Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията й, включително и да се снабди с идентификационни документи на това основание. Административният орган е извършил преценка на сигурността в Турция с оглед данните в изготвената справка и правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е налице възможност оспорващия да поиска предоставяне на международна закрила, респ. и такава да му бъде предоставена. Справката, като официален документ има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от АПК. Няма данни съдържанието в нея да е било оборено по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В тази връзка доводът на съда, че по делото не е било доказано, че държавата Турция представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ не се споделя от настоящия състав. Административният орган няма задължение да събере всички възможни доказателства по преписката, а да събере достатъчно такива, които да мотивират издаденото волеизявление. От страна на оспорващия не са били представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза. В интервютата чужденецът е посочил, че е живял спокойно (от 2018 г. до 2022 г.) и е работил, следователно е изградил връзка с държавата, където е пребивавал. Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на §1, т.9 от ДР на ЗУБ. Настоящата касационна инстанция счита, че при произнасянето си административният орган е изследвал всички относими към производството и нужни за произнасянето му обстоятелства, което е довело до правилно приложение на материалния закон. От изложеното следва, че са правилни и обосновани изводите на административния орган в частта от решението му, в която е отказан хуманитарен статут на Д. Дрей. Поради това съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на Д. Дрей се отхвърли. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение