Решение № 11410 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2036/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Монтана, срещу Решение 787 от 28.12.2023 г. по адм. дело 401/2023 по описа на Административен съд - Монтана, с което по жалба на П. В. П. е отменено Решение 2153-11-44/25.05.2023 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане 2140-11-92 от 28.03.2023 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Монтана, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Аргументирана е теза, че осигурителният стаж за периода от 19.02.1985 г. до 24.10.1988 г. и от 29.03,1989 г. до 18.08.1989 г. труд в M3 ..Мир" - гр. Михайловград и положеният в периода 01.04.1994 г. до 10.06.1997 г. труд в СД Агропромстрой БД и СИЕ гр. Монтана следва да бъде зачетен при трета категория труд. Иска се отмяна на обжалваното решение, с което се отменя като незаконосъобразно Решение 2153-11-44/25.05.2023 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. В. П., лично и чрез адв. Н. Велкова оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа представения писмен отговор. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-11-44 от 25.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Монтана, с което е потвърдено Разпореждане 2140-11-92 от 28.03.2023 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Монтана. С посоченото разпореждане стажът на жалбоподателя положен на длъжността шофьор" в M3 Мир град Михайловград за периодите 19.02.1985 г.-24.10.1988 г. и 29.03.1989 г.-18.08.1989 г.. както и в СД Агроиромстрой БД и СИЕ град Монтана за периода 01.04.1994 г.-10.06.1997 г. е зачетен от трета категория труд., като му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-11-1197 от 24.11.2021 г. до Директора на ТП на НОИ Монтана, ответника по касацията е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 69б от КСО, като е представил два броя трудови книжки и десет удостоверения по образец, в т.ч и такова издадено от чужда осигурителна институция за стаж положен в Испания. С разпореждане 2140-11-92 от 28.03.2023 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Монтана е отказано отпускането на желаната пенсия, поради това че не са налице условията чл. 69б, ал. 2 от КСО като се приема, че заявителят няма необходимия стаж от втора категория труд от 15 години, а има 10 години, 07 месеца и 27 дни. Сочи, че в представената трудова книжка 2392/10.12.1979 г., осигурителят МЗ Мир гр. Михайловград на страница 16-17 е отразил стаж за периода 19.02.1985 г. - 24.10.1988 г. с продължителност 03 години 08 месеца и на страница 20-21 за периода 29.03.1989 г. - 18.08.1989 г. с продължителност 04 месеца и 16 дни с длъжност шофьор на Шкода 20 т. . Административният орган счел, че записът в трудовата книжка шофьор на Шкода 20 т. не дава категорична информация за товароподемността на автомобила, на който П. е бил шофьор, тъй като не било отразено за масата на автомобила ли се отнася записването или за неговата товароподемност. Също така сочи, че в трудова книжка 2392/10.12.1979 г. на стр. 24-25 осигурител СД Агропромстрой БД и СИЕ гр. Монтана посочва длъжност шофьор за периода 01.04.1994 г. - 26.02.1995 г. и в продължение на трудова книжка издадена на 15.11.1996 г. на стр. 6-7 длъжност шофьор Тир за времето от 26.02.1995 г. до 10.06.1997 г. с обща календарна продължителност 03 години, 02 месеца и 08 дни. Направено било записване категория труд втора , но липсвало заверка по коя точка от отм. ПКТП е положен стажът и товароподемността на автомобилите, на които оспорващият е бил шофьор. Прието е, че стажът от осигурителите МЗ Мир гр. Михайловград и СД Агропромстрой БД и СИЕ гр. Монтана е заверен съгласно нормативните изисквания, но липсвало предложение за категоризиране на труда, каквото било изискването на чл. 70 от отменения ПКТП, липсвала посочена съответната точка и буква от отм. ПКТП, по която предлагат да се зачете трудът на заявителя. При разглеждането на спора, първоинстанционният съд приел, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че трудът на П., за спорните периоди следва да се зачете от втора категория, кредитирайки приетата по делото съдебна експертиза, с която е обосновано наличието на материалноправните основания на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), приложим на основание чл. § 9 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. По делото е назначена необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на мотивираната преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Пред първоинстанционния съд е установено, че дейността на горепосочените осигурители е прекратена, като в административната преписка с писма с изх. 5529-11-4 от 25.01.2022 г. и изх. 1029-06-3944 от 30.09.2022 г. от Осигурителен архив е постъпила информация, че за по-горе цитираните периоди лисват данни за вида, марката, товароподемността и регистрационния номер на автомобила и няма данни за изплатени суми за вредни и специфични условия на труд. Приложени са копия на заповеди за възлагане изпълнението на определени работи и трудова дейност на П., от които също не било видно на каква кола и с каква товароподемност е колата, на която е бил шофьор същия. С писмо вх. 5529-11-132 от 29.11.2022 г. е получена информация от Осигурителен архив при ТП на НОИ Монтана, че П. за периода 02.1985 г.- 03.1985 г. фигурира в разплащателните ведомости, в звено транспорт , на длъжност шофьор , като в звеното имало и други лица на длъжности: шофьори, трактористи, мотокаристи. За периода от месец 04.1985 г. до месец 10.1988 г. и от месец 03.1989 г. до месец 08. 1989 г. лицето фигурирало в звено автотранспорт без отразена длъжност и без информация за други данни. От изготвените документи с изх. 5529-11-95 от 31.12.2021 г. и изх. 1029-06-207 от 14.01.2022 г. относно трудово-правна документация на Д. транспорт гр. Монтана е установено, че П. фигурира в разплащателните ведомости като шофьор външен транспорт без данни за вида, марката, товароподемността и регистрационния номер на автомобила. По делото са разпитани трима свидетели, посочени от оспорващия, от които Е. Г. работил заедно с него в Агропомстрой БД и СИЕ , а Н. Д. и А. З. в МЗ "Мир". Свидетелите сочат, че П. е изпълнявал работа основно по управление на товарни автомобили с товароносимост 20 тона. В заключението по назначената съдебна експертиза, изготвена от вещото лице И. П. е констатирано, че по отношение на записът в трудовата книжка за Шкода 20 т. следва да се направи извод, че същият се свързва именно с товароносимостта на управлявания товарен автомобил, в случая над 20 тона, тъй като въз основа на това обстоятелство е определена основната месечна заплата на П. В. П. от 150 лева. В тази връзка се позовава на утвърдените, с Постановление 5/01 02 1977 г. на ЦК на БКП, МС и ЦС на БСП, Щатен Указател за прилагане на Единната Щатна Таблица (ЩУ ЕЩТ) - Приложение 1 и предвиденият в ЕЩТ размер за щатна заплата, а именно: до 155 лв. , за длъжността шофьори на обикновени товарни автомобили от 15 до 25 т. включ. товароносимост . Заключението на вещото лице като обективно и компетентно е прието и кредитирано от първоинстанционния съд. При анализа на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд правилно приема, че административният акт е постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО, в изискуемата форма с изложение на фактическите и правни основания за постановяването му, но в нарушение на материалния закон, досежно категоризирането на осигурителния/трудов стаж на П. в положен на длъжността шофьор" в M3 Мир град Михайловград за периодите 19.02.1985 г.-24.10.1988 г. и 29.03.1989 г.-18.08.1989 г.. както и в СД Агроиромстрой БД и СИЕ град Монтана за периода 01.04.1994 г.-10.06.1997 г.. Пенсионните органи в постановените административни актове неправилно са извели, че гореописаният стаж е от трета категория труд, вместо от втора категория. Следва да се посочи, че доводите изложени в касационната жалба за неправилност на съдебния акт са неоснователни. Първоинстанционият съд подробно е разгледал доводите на административния орган, с които е отказал да приеме процесния стаж за втора категория и е приел същите за неоснователни. Обосновано АдмС Монтана е посочил, че съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, издадена по реда и условията регламентирани в чл. 348 - чл. 350а от КТ и като такъв документ, съгласно чл. 179 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК свидетелства за вписаните в него обстоятелства, касаещи трудовата дейност на работника или служителя. Този документ е представен в първото по делото заседание, неговото съдържание не е оспорено от касатора, поради което изложените в касационната жалба съмнения относно вписаните обстоятелства, следва да се счетат за преклудирани. Освен това административния орган е посочил, че стажът от осигурителите МЗ Мир" гр. Михайловград и СД Агропромстрой БД и СИЕ гр. Монтана е заверен съгласно нормативните изисквания. Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че записът в трудовата книжка от осигурители МЗ Мир" гр. Михайловград - шофьор на Шкода 20 т. се отнася до товароносимостта на автомобила, тъй като именно тя има отношение към определянето на трудовото възнаграждение на работника, съгласно установеното от вещото лица. Няма спор, че вписванията в трудовите книжки на оспорващия са направени при условията и реда предвидени в КТ, респ. в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - извършените вписвания са от съответно предвидените по закон лица, надлежно подписани и подпечатани на работодателя, без извършвани зачерквания, зацапвания, поправки и/или изтривания, което да създава обосновани съмнения в достоверността на извършените записи. Неоснователен е доводът на касатора относно непосочване в трудовата книжка на предложението за категоризиране на труда от работодателя. Това възражение касае втория спорен период от прослужена време 01.04.1994 г. - 10.06.1997 г., а именно: 3г. 2м. 8д. (включващ два подпериода: 01.04.1994 г. - 26.02.1995 г. в СД Агропромстрой БД и СИЕ гр. Монтана на длъжност шофьор , вид дейност Външен транспорт и 26.02.1995 г. - 10.06.1997 г. в Агропромстрой БД и СИЕ гр. Монтана АД на длъжност шофьор ТИР , звено Външен транспорт . За този период стажът на ответника по касацията е надлежно отразен в трудовата книжка, като е посочено, че е при условията на втора категория. Възражението е че в трудовите книжки липсва посочена правна норма като предложение за пенсиониране - съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране . Обосновано първоинстанционния съд е посочил, че образецът на трудовите книжки не изисква отразяването на тези обстоятелства, каквото изискване има при издаване на образец УП1, в който смисъл е т. 70 от ПКТП (отм). Следва да се посочи, че обстоятелствата, които следва да намерят отражение в трудовата книжка са подробно посочени в чл.4 от Наредбата за трудовия стаж, а заверката която се поставя при прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде оформена съгласно изискването на чл.6 ал.1 от същи нормативен акт. В тези правни норми липсва изискване за посочване на съответната точка и буква от Правилника за категоризиране труда при пенсиониран. При тази законова регламентация обстоятелството, че в трудовите книжки липсва вписване на тези данни, не може да послужи като основание за отказ от категоризиране на труда, след като за това са налични надлежни писмени доказателства. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните по делото доказателства във връзка с този втори спорен период, като е достигнал до обоснования извод, че е безспорно установено, че целия прослужен период в Агропромстрой БД и СИЕ гр. Монтана АД от ответника, е при условията на втора категория. Тези мотиви на основание чл.221 ал.2 от АПК не следва да бъдат приповтаряни. В касационната жалба е изложено твърдението на касатора, че по делото няма първични документи, съгласно чл. 40 от НПОС, доказващи че ответника е управлявал в периода 01.04.1994 1.-10.06.1997 г. точно тези автомобили - ТИР MAH с peг. [рег. номер] и ТИР MAH с peг. [рег. номер] от всички автомобили, собственост на Агроиромстрой БД и СИЕ АД Монтана, както и че според информацията от АИС КАТ регистрация за товарен автомобил MAH [рег. номер] - МАН и за товарен автомобил MAH [рег. номер], според които технически допустимата максимална маса (F1) и за двете превозни средства е 18 000 кг., след като се извади масата на превозното средство, която била 6 900 кг., то се получавало 11 100 кг. товароносимост. Изводите по отношение товароносимост на посочените МПС направени от касатора не могат да бъдат споделени. На първо място данните цитирани от жалбоподателя за регистрация за товарен автомобил MAH [рег. номер] - МАН и за товарен автомобил MAH [рег. номер] касаят само един от елементите на състава от ППС, които твърди, че е управлявал ответника, а именно седлови влекач. По отношение на състава от ППС, а именно седлови влекач МАН и полуремарке Шмитц от заключението на назначената експертиза, се установява, че е с товароносимост над 12 тона. Във връзка твърдението на касатора следва да се посочи, че действително по делото липсват документи, установяващи управлението от страна на ответника на конкретни МПС. Константната практика на ВАС, цитирана и от касатора приема, че тези обстоятелства не могат да се установяват със свидетелски показания. Наред с това трайна и непоколебима е съдебната практика както на ВКС, така и на ВАС, е че писмените декларации, обективиращи в себе си свидетелски показания представляват частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК, поради което и представляват доказателство единствено, че изявленията в тях са направени от лицата, сочени като техен автор. В този смисъл изявленията на ответника обективирани в подобен тип писмени доказателства не могат да обвързват решаващите мотиви на първоинстанционния съд. По делото обаче са представени доказателства за регистрирани ППС на името на Агропромстрой БД и СИЕ АД Монтана, от които е видно, че това дружество е разполагало с ППС от типа, които ответника по касацията твърди, че е управлявал през посочения период. (л.163-169 от делото на АдмС Монтана) Поради тази причина и след съвкупен анализ на тези данни и отразеното в трудовата книжка на П., следва да се направи извода, че същият действително е полагал труд при условията на т.53а от ПКТП (отм.), а именно от втора категория. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Като е отменил Решение 2153-11-44/25.05.2023 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по приложението на закона, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение, което кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон, и което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и при надлежно направено от процесуалния представител на ответника по касацията искане за присъждане на направените по делото разноски, такива следва да му бъдат присъдени в размер на 500.00 лв., което е минималния размер определен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,