Решение № 294 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2017 г.

Решение № 294 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М., гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. Р. Г., против решение № 434 от 03.07.2017 г., постановено по адм. д. № 495/2017 г. по описа на Административния съд Х. С решението е отхвърлена жалбата му срещу решение № 7667/31.03.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което е поискана отмяната му. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., чрез процесуален представител юрк. Петровска, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, не са налице сочените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд Х. е отхвърлил жалбата, с която е сезиран, приемайки, че отказът на административния орган за предоставяне на бежански статут на жалбоподателя е законосъобразен. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установяват наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо М. М. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Върховният административен съд, трето отделение, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и приложимите норми на вътрешното и международното право, както и съответните директиви от правото на ЕС намира, че решението на Административния съд - Х., е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са обективно установени, а съответни на тях са и направените от съда изводи. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства. Въз основа на този анализ е формирал обоснования извод, че по отношение на търсещия закрила, не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Няма нито един наведен довод, че е преследван от властите в Афганистан. Причините, сочени от него в проведените интервюта са от желанието му за по-спокоен живот с оглед цялостната обстановка в страната си на произход, но те не представляват основание по смисъла на закона за предоставяне на статут. Лицето не сочи обстоятелства, които да могат да формират извод, че е налице висока степен на вероятност, че то изпитва основателен страх от завръщането си в Афганистан поради причинено, визирани в чл. 8 ЗУБ. Не се съобщават от чужденеца, проблеми с официалните власти, той не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Правилна е преценката на съда и на административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на афганистанския гражданин. Не са налице предоставени данни, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. За предоставяне на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата му поради излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Както се посочи самият жалбоподател твърди, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти, не са извършени противоправни деяния по отношение на него. Относно доводите в касационната жалба за основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "В" от директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург съдът приема следното: Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От становището на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията на цялата територия в Афганистан не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. Обясненията на жалбоподателя са преценени с оглед на степента им на конкретност, последователност и правдоподобност и при съобразяване и на цялостното му поведение след преминаване на границата на страната и по време на административното производство. Той не е съдействал за изясняване на истинската бежанска история, а напротив първоначално се е представил под чуждо име при задържането от ГП-Р. (вижл. 27). В последствие е задържан в района на гр. В. Видно от приложената докладна на л. 18 от делото е напуснал самоволно РПУ Харманли без да уведоми административния орган. Въпреки това както административния орган така и съдът са положили усилия да установят сочените от жалбоподателя факти и са изложили подробни мотиви относно бежанската история, които не позволяват кредитирането на твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за касационния жалбоподател в случай на завръщането му в страната по произход, при съобразяване и на възможностите за вътрешно разследване. Съобразено е Решението от 30.01.2014 по дело С-285/12 г. на СЕС, с което не се изоставя цитираното по-горе решение на СЕС относно задълженията и правомощията на преценка на основателността на оплакванията за реална опасност от тежки посегателства. Доколкото от обясненията на жалбоподателя не може да се установи съществуването на преки, тежки, лични заплахи за личността му и предвид стабилизиране на ситуацията в държавата по произход, както и липсата на сериозни потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност решаващият състав обосновано е отбелязал, че не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Следователно, правилно е преценено от съда, като обоснован изводът на административния орган, че в страната му на произход спрямо чужденеца не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, поради насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт. Използваната от административния орган и съда информация за Афганистан е актуална, поради което са изяснени всички обстоятелства, относими към бежанската история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход. Безпорно ситуацията в Афганистан не е спокойна с оглед информациите в медиите за извършвани в последния месец няколко атентата, но като цяло ситуацията не може да се определи като такава по смисъла вложен в Директива 2004/83 /ЕО - не може да се приеме от установеното, че поради самия факт на пребиваване на територията на Афганистан за цивилно лице би имало реална опасност от тежки и лични заплахи. Ето защо настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че при постановяване на решението си, съдът не е допуснал твърдяните от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано, и правилно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд - трето отделение,