Решение № 2822 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11374/2008 г.

Решение № 2822 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11374/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Иванов Илиев и Илия Игнатов Иванов, представлявани от адв. Михайлова, против Решение № 422 от 10.06.2008 г. по адм. дело № 5652/2007 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е преценил цялостно събраните по делото доказателства, което е довело до незаконосъобразност на правните му изводи. Ответникът - кметът на СО р-н "Панчарево" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Счита за неправилно съдебното решение, в частта, в която като застроени са определени 2 753 кв. м. от бивш имот № 7 в квартал 105 по плана на с. Лозен и като незастроени - 0 (нула) кв. метра от този имот. Изводите на съда били в противоречие със събраните доказателства, в това число и приетите и неоспорени от страните експертизи. Вещото лице по първата съдебно - техническа експертиза е уточнило в съдебно заседание, че площта от 1257 кв. м. е ограничена от двата преминаващи електропровода, като без ограничения е площ с размер на 1496 кв. м. Неправилни са изводите на съда за реализирано мероприятие - "за озеленяване", като втората техническа експертиза е посочила, че такова мероприятие не е реализирано. При тези данни следва да се приеме, че решението, с което цялата площ е определена като застроена, се явява необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови друго, с което площта от имота в размер на 1496 кв. метра да бъде определена като незастроена. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД-09-53/01.03.2007 г. на кмета на СО р-н "Панчарево", с която е одобрено решение по преписка № 94-М-06/09.01.2007 г. по Протокол № 01/06.02.2007 г. на комисията за разглеждане на преписки по молби на бивши собственици на земеделски земи за издаване на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, за бивш имот № 7, попадащ в кв. 105 по плана на с. Лозен, м. "Агина бахча", като частта от имота, попадаща в УПИ ХХI - за озеленяване кв. 105 с площ от 2753 кв. м. не се възстановява. С отделен диспозитив съдът се е произнесъл по съществото на спора и е определил като застроени 2753 кв. м. от имота и 0 кв. м. като незастроени. В мотивите си е приел, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. До този извод е достигнал, след като подробно е анализирал характера на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и правомощията на кмета на общината. В случая оспорената заповед не е с изискуемото по закон съдържание, тъй като в правомощията на кмета на общината е да одобри решението на техническата служба за определяне на застроена част от имот, но не и да се произнася по възможността за възстановяване на собствеността. Съдът е анализирал и резултатите от неоспорените от страните две съдебно-технически експертизи и е приел, че една част от имота е заета от съществуващо на терена озеленяване - тревна площ и дървесни видове, а друга - от два електропровода ведно със сервитутното им отстояние, т. е. налице са пречки площта от 2753 кв. м. да се счита за свободна от застрояване. Така постановеното решение е неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон. Действително, както в оспорената заповед, така и в протокола на комисията, чието съдържание тя възпроизвежда, е посочено, че не се възстановява частта от имота, попадаща в УПИ ХХI-за озеленяване кв. 105 с площ от 2753 кв. м. Съдът, анализирайки обстойно правомощията на кмета на общината по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е достигнал до правилния извод, че Общинската служба по земеделие е компетентният административен орган, който с решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ се произнася по въпроса за възстановяване на собствеността. От друга страна, безспорно е, че в случая се касае за производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а не за такова по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод са всички приложени по делото доказателства, включително молбата на жалбоподателя Методи Иванов Илиев вх. № 94-М-06/09.01.2007 г. за издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за имот № 7, кв. 105, както и протокол № 01/ 6.02.2007 г. на комисията, назначена със заповед № РД-09-586/ 30.12.2003 г. на кмета на СО р-н "Панчарево", в който е посочено, че същата разглежда преписки по молби на бивши собственици на земеделски земи за издаване на удостоверения по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В този смисъл следва да се приеме, че макар и непрецизно формулирано, в заповедта по същество се съдържа произнасяне по въпроса за определяне на застроената, респ. свободната от застрояване част от процесния имот. Възприемайки твърде формално и буквално нейното съдържание, без да обсъди всичките приложени по делото доказателства, съдът е достигнал до необоснован извод, че процесната заповед е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и като такава неправилно я отменил изцяло. В производството с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдебният контрол се свежда до проверка дали застроената, респ. свободната от застрояване площ са правилно определени с оглед техническите правила и нормите по териториално и селищно устройство. За установяване на тези обстоятелства безспорно са нужни специални знания, с оглед на което съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице в процесния имот кад. № 7, кв. 105 по плана на с. Лозен няма реализирани благоустройствени мероприятия, а същият представлява изоставен терен. През имота обаче преминават два електропровода - от 110 kV и 20 kV. На приложената комбинирана скица са обособени две части от имота : едната, ограничена по буквите АБВГДА, оцветена в червено, с площ от 1496 кв. м., и другата - по букви ГВЕЖЗГ, оцветена в синьо, с площ от 1257 кв. м., в която се намират електропроводите ведно със сервитутните им отстояния. Тъй като имот № 7 попада в УПИ ХХI-кв. 105, отреден "за озеленяване", по искане на жалбоподателя съдът е допуснал и изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза от специалист - озеленител, който да прецени дали посоченото благоустройствено мероприятие е реализирано, в частта от имота по буквите АБВГДА. Вещото лице е дало заключение, че такова мероприятие не е реализирано, тъй като имотът попада изцяло в затревен терен, представляващ мера (пасище), не са налице алеи, насаждения, съоръжения, декоративни растения и храсти, които са елемент на паркова композиция, в процесната част се намират 3 бр. диворастящи сливи. Съдът е интерпретирал заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза в смисъл, че е налице затревена площ и дървесна растителност, поради което частта от имота по буквите АБВГДА следва да се счита за "озеленена площ". От друга страна се е позовал на легалната дефиниция на понятието "озеленени площи", дадена в § 1, т. 3 от ДР на Закона за устройството и застрояването на Столична община, за специален, имащ задължително значение за територията на Столична община. Тълкувайки легалната дефиниция, съдът е достигнал до извод, че е достатъчно наличието на предвиждане "за озеленяване", независимо дали е реализирано, за да се счита, че терена представлява "озеленена площ". На първо място, съдът е интерпретирал неправилно заключението на вещото лице, в което изрично е посочено, че не е реализирано мероприятие "озеленяване", а се касае за пасбище с три диворастящи дървета. Освен това, необосновано е и позоваването на § 1, т. 3 от ДР на ЗУЗСО, тъй като съгласно легалното определение на "озеленени площи", същите следва да имат ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция - за гробищни паркове, ботанически градини, атракционни и спортни дейности, докато в случая не са налице доказателства, че процесната площ има подобно предназначение. Това налага отмяна на съдебното решение, в частта, в която е определена като застроена площта от имота в размер на 1496 кв. м, заключена между буквите АБВГДА, червено оцветена на скицата към първоначалната съдебно-техническа експертиза и произнасяне на съда по същество, като процесната площ бъде определена като свободна от застрояване. В останалата си част обжалваното решение е правилно. Законосъобразно съдът е квалифицирал преминаващите през имота електропроводи като съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, възстановяване на собствеността. Видно от неоспореното заключение на първоначалната съдебно-техническа експертиза, частта от имота по буквите ГВЕЖЗГ, в размер на 1257 кв. м., е заета от електропроводи ведно със сервитутните им отстояния, поради което и правилно е определена като застроена по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения решението следва да се отмени в частта му, в която е отменена заповедта на кмета на общината в частта й относно част от имот пл. № 7, кв. 105 по плана на с. Лозен, м. "Агина бахча", която е с площ 1257 кв. м. (хиляда двеста петдесет и седем), колорирана в синьо и означена с буквите ГВЕЖЗГ съгласно скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, както и в частта му, в която съдът се е произнесъл по същество и е определил като застроена частта от бивш имот пл. № 7, попадащ в кв. 105 по плана на с. Лозен, м. "Агина бахча", понастоящем попадащ в УПИ ХХI, кв. 105, която част е с площ 1496 кв. м. (хиляда четиристотин деветдесет и шест кв. м.) и е обозначена с буквите АБВГДА на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени заповедта в тази й част и да се определи като незастроена посочената част от имота с площ от 1496 кв. м. В останалата му част, като правилно и законосъобразно, решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение