Решение № 477 от 14.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2188/2011 г.

Решение № 477 от 14.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2188/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 и сл. НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД № 5569/2010 г. по описа на СГС, НО и НЧД № 10478/2010 г. по описа на СРС, НО, 96 състав в частта, с която е определено общо наказание, което осъденият В. М. П. е трябвало да търпи по отношение на осъжданията му по НОХД № 164/1987 г. и по НОХД № 23/1988 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд. Представителят на ВКП в хода на касационното производство твърди, че при определяне на общото наказание по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 НК по отношение на посочените в искането присъди и първостепенният и въззивния съд не са отчели това, че наказанието наложено на осъденият П. по НОХД № 23/1988 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд в размер на девет години "лишаване от свобода" е било намалено от касационната инстанция по реда на чл. 356, във вр. с чл. 328 и чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК (отм.) на седем години "лишаване от свобода" и неправилно са определили по реда на чл. 25 НК наказание в размер на девет години "лишаване от свобода". Поддържа, че е нарушен материалния закон и предлага на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК да бъде възобновено наказателното производство, да бъдат отменени постановените съдебни актове по ВНЧД № 5569/2010 г. по описа на СГС, НО и НЧД № 10478/2010 г. по описа на СРС, НО, 96 състав и да бъде определено общо най-тежко наказание на осъдения В. П. по НОХД № 164/1987 г. и НОХД № 23/1988 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд в размер на седем години "лишаване от свобода". Защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, като поддържа, че при определяне на наказанието на П. по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 НК е било допуснато нарушение на закона. Моли да бъде изменено въззивното решение и бъде намален размера на определеното общо най-тежко наказание. Осъденият П. предоставя на съда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на основанията за възобновяване по чл. 422 НПК намери за установено следното: Искането за възобновяване е основателно. С определение на СРС, НО, 96 състав по НЧД № 10478/2010 г., постановено по реда на чл. 306,, ал. 1, т. 1 НПК съдът на основание чл. 25 , във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения В. М. П. едно общо наказание по НОХД № 164/1987 г. и НОХД № 23/1988 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд в размер на девет години "лишаване от свобода" и общо наказание по НОХД № 13/2000 г. Окръжен съд - гр. София, по НОХД № 88/1999 г., НОХД № 57/2000 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд, по НОХД № 6086/2009 г. по описа на СРС и НОХД № 169/2004 г. по описа на районен съд - гр. Сливница в размер на осемнадесет години "лишаване от свобода". Със съдебният си акт съдът на основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал изтърпяната част от наказанията по посочените присъди и времето, през което П. е бил задържан по тези производства с мярка за неотклонение "задържане под стража". Първостепенният съдебен акт е бил атакуван с протест на прокурор при СРП, като с въззивно решение № 293, постановено по ВНЧД № 5569/2010 г. СГС, НО, 11 въззивен състав изцяло го е потвърдил, като е приел, че законосъобразно са били определени общите наказания на осъдения П. по отношение на двете групи престъпления. Касационната инстанция прецени, че и първостепенния и въззивния съдебен акт са били постановени в нарушение на материалния закон, като неправилно съдебните състави са определили наказанието, което осъденият П. е трябвало да изтърпи по осъжданията му по НОХД № 164/1987 г. и НОХД № 23/1988 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд. Видно от представеното свидетелство за съдимост наказанието отмерено на П. по НОХД № 164/1987 г. е било четири години "лишаване от свобода" и две години "задължително заселване", а това по НОХД № 23/1988 г. - седем години "лишаване от свобода". Видно от отбелязването в бюлетина за съдимост присъда 5-Б/28.03.1991 г. наказанието по последното осъждане е било намалено от ВС на РБ по реда на чл. 356, във вр. с чл. 328 и чл. 335, ал. 1, т. 1 НПК (отм.) от девет години на седем години "лишаване от свобода". При така определените наказания по посочените наказателни производства при приложението на чл. 25, във вр. с чл. 23 НК първостепенният съд е трябвало да определи на осъдения П. едно общо най-тежко наказание по тях в размер на седем години "лишаване от свобода", а не в размер на девет години "лишаване от свобода", както е приел. Допуснато е нарушение на материалния закон, което не е било отчетено и отстранено по пътя на инстанционния контрол от въззивната инстанция, която е потвърдила изцяло атакувания първоинстанционен съдебен акт. Предвид изложеното касационният съдебен състав прие, че при определянето на общото наказание на осъдения В. П. по НОХД № 164/1987 г. и НОХД № 23/1988 г. по описа на Районен съд- гр. Костинброд е допуснато нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на влезлия в сила съдебен акт по ВНЧД № 5569/2010 г. СГС, НО, 11 въззивен състав. Същият на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 трябва да бъде изменен, като бъде намалено определеното на осъдения П. общо наказание по НОХД № 164/1987 г. и НОХД № 23/1988 г. по описа на Районен съд - гр. Костинброд от девет години на седем години "лишаване от свобода". Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение