Решение № 548 от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1887/2012 г.

Решение № 548 от 7.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1887/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Б. Ф. И. за възобновяване на ВНОХД № 169/2010 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 96/10.04.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 3/11.01.2012 г. по НОХД № 5683/2011 г. на Варненския районен съд.

С тази присъда подсъдимият Б. Ф. И. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, както следва:

• за това, че на 25.02.2010 г., в гр. В., причинил на полицейски орган - И. Р. А., работещ на длъжност младши разузнавач при Сектор "КП" във Второ РУП - ОД на МВР - Варна, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в лявата гръдна половина, контузия на гръдния кош, контузия на шията и лявата раменно - лопаткова област, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на основание чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и 6 месеца.

• и за това, че на 25.02.2010 г., в гр. В., без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества - марихуана с общо тегло 52,81 грама, със съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол 2,32% на обща стойност 316,86 лева, поради което и на основание чл. чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и 6 месеца и глоба в размер на 3000 лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е било определено общо най-тежко наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и 6 месеца и на основание чл. 23, ал. 3 от НК е било присъединено изцяло наложеното на подсъдимия И. наказание глоба в размер на 3000 лева. Съдът е приспаднал и предварителното му задържане, считано от 25.02.2010 г.

С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец И. Р. А. 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер от 3000 лв.

В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС от защитника на осъдения, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъденият И. или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

В с. з. пред ВКС осъденият и неговия защитник не се явяват, като по делото е постъпила писмена защита от адв. И., с която заявява, че поддържа искането за възобновяване.

Гражданският ищец, редовно призован, не се явява пред ВКС. Повереникът му намира искането за възобновяване за неоснователно.

Същото становище изразява и прокурора от ВКП.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледани по същество същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, предвид следните съображения:

Доводите за неправилна оценка на доказателствата, касаещи изясняването на въпроса дали подсъдимият е имал знание за длъжностно качество на св. А., което има значение за субективната съставомерност на деянието по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за което е бил осъден, не се споделят от ВКС.

За да приеме, че умисълът на дееца е обхващал знание за дължностното качество на пострадалия, първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствените източници и е изложил убедителни съображения поради какви причини възприема за точни и достоверни показанията на св. А., респ. не се доверява на обясненията на подсъдимия. Тезата на последния, че преди да нанесе удар с лакът в гръдния кош на св. А., не е могъл да възприеме словесното предупреждение, че той е полицай поради шума от минаващ автобус, е била разгледана и приета за опровергана не само въз основа на заявеното от пострадалия, което се е подкрепяло и от показанията на св. П., но и с оглед всички обстоятелства, които са предхождали и следвали този конкретен момент от развитието на инцидента. След като е видял двете цивилни лица подсъдимият се е отклонил от автомобила, където го е чакала неговата приятелка, насочил се е към блоковото пространство, възприел е действията на полицаите, които са го последвали, а след като св. А. му е казал, че е полицай и освен това му е показал служебния си знак, е последвал и удара с лакът, намеса на св. П. за неустрализирането му, като преди това той е успял да изхвърли пакет, за което впоследствие е било установено, че съдържа марихуана, разглобения си мобилен телефон и нож тип пеперуда. Всички тези данни, разгледани самостоятелно и съвкупно безусловно са определяли знанието на подсъдимия, че е преследван от полицаи, респ. че нанася удар на единия от тях (който не само словесно, но и зрително го е информирал за длъжностното си качество), за да възпрепятства проверката и евентуалното откриване на дрогата, която е държал и впоследствие изхвърлил. Затова, като е споделил изложените от първата инстанция съображения по разглеждания въпрос, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалния или материалния закон. Това важи и с оглед приложението на чл. 339, ал. 2 от НПК, доколкото възраженията на защитата на подсъдимия пред въззивната инстанция не са се различавали от тези, на които детайлно е отговорено в мотивите на районния съд.

Като цяло същото се отнася и до възраженията относно престъплението по чл. 354а от НК. Напълно вярно е, че мотивите на въззивният съд са крайно лаконични и съдържат кратко преповтаряне на аргументацията на първата инстанция за идентичност между изхвърления пакет от подсъдимия по време на сблъсъка с полицаите, намирането му при последвалия оглед и изследването на неговото съдържание по експертен път, показало наличие на общо 52, 81 гр. марихуана. Не може обаче да се пренебрегне, че първоинстанционният съд детайлно е обсъдил не само всички релевантни източници, касаещи изясняването на връзката между намерената дрога и поведението на подсъдимия, но и подробно се е занимал с възраженията за доказателствената стойност на протокола за оглед от 25.02.2010 г., което пък въззивният съд не е сторил, отклонявайки се от задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и преследвайки бързина, а не качество на изготвяне на съдебния си акт. Въпреки тази констатация ВКС намира, че с липсата на отговори по този въпрос не е довела до съществено ограничаване правото на защита на подсъдимия. По делото са налице данни, че протоколът за оглед, при който е бил иззет изхвърления от подсъдимия пакет с марихуана, е бил съставен при условията на неотложност и с него е поставено началото на разследването съгласно чл. 212, ал. 2 от НПК. Липсата на нарочен документ, удостоверяващ, че прокурорът е бил уведомен за това действие съобразно изискването на чл. 212, ал. 3 от НПК, не означава, че това не е сторено след като на 26.02.2010 г. прокурорът е постановил задържането му до 72 ч. (вж. л. 19) именно във връзка с разследваните престъпления, а на 27.02.2010 г. И. е бил привлечен като обвиняем и разпитан, за което му е докладвано. Всъщност, в тази насока първоинстанционният съд също е изложил подробни аргументи, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. В контекста на възраженията в искането за възобновяване само следва да се допълни, че липсата на открити дактилоскопни следи по пакета, както и разпитът на поемните лица, сочили, че са възприели при огледа "нещо като чай на земята", с нищо не опровергава (а дори последното подкрепя) установените по делото обстоятелства за времето, мястото и начина, по който подсъдимият е държал, а впоследствие се е освободил от пакета с марихуана, осъществявайки състава по чл. 354а ал. 3, т. 1 от НК, за което е правилно е бил осъден.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение