Решение № 11648 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2014 г.

Решение № 11648 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2146/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Соня Кирилова Симова от гр. София, жк Люлин-5, бл. 538, вх. "А", ет. 11 ап. 51 срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор 68134.1352.54 с площ от 300 кв. м. за целия имот, от който се отчуждават 239 кв. м., като намира определения размер на паричното обезщетение от 236 лева за занижено. Твърди, че имотът, който е описан от административния орган с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в землище Илиенци към момента на оценяване и отчуждаване представлява имот в регулация. Иска от съда да отмени в оспорената част решението и вместо това да увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота, претендира разноски. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. Алтернативно, в случай, че съдът приеме заключението на вещото лице, иска от съда с решението си да възприеме посочената от вещото лице цена по двойна данъчна оценка. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министъра на регионалното развитие, министъра на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Алтернативно искат от съда да възприеме втория вариант от съдебно-оценителната експертиза и в този смисъл да измени в оспорената част процесното решение. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Северна скоростна тангента". Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. На свое заседание, МС е приел решение № 811 от 21.12.2013 г. . за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. За това решение оспорващата е уведомена на 23.01.2014 г., видно от разписка - лист 29 от делото. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в землището на Илиенци, ЕКАТТЕ 99121, Столична община, като номер по ред 16 е посочен имот с идентификатор 68134.1352.54, който е с № 7054 по картата на възстановената собственост, представлява земеделска територия с начин на трайно ползване - ливада, целият е с площ от 0.300 дка, като за отчуждаване са предвидени 0.239 дка от имота при обезщетение в размер на 236 лева. Собственик на имота е Кирил Александров Мартинов, чийто наследник е оспорващата Соня Кирилова Симова, съгласно удостоверение за наследници № 171 от 15.08.2006 г. По делото е представена Заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г., с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Северна скоростна тангента". Видно от направеното върху нея отбелязване е, че е влязла в законна сила на 24.10.2012 г. Във връзка с това обстоятелство, по делото не са представени доказателства в обратния смисъл - за оспорване на заповедта. Съгласно чл. 16 от Закона за устройството и застрояването на Столична община за земеделските земи, предвидени за неземеделски нужди с Общия устройствен план на Столична община не се предвижда процедура по Закона за опазване на земеделските земи. Обект "Северна скоростна тангента" е обявен за такъв с национално значение с решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС. С договор № РД-37-24 от 13.09.2012 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. В изпълнение на този договор, оценителят е представил експертна оценка за определяне на равностойно парично обезщетение за отчуждаване на имот с идентификатор 68134.1352.54 с площ от 300 кв. м. за целия имот, от който се отчуждават 239 кв. м., за който е определил размер на паричното обезщетение от 236 лева, който размер е възприет от административния орган и е определен за обезщетяване на собствениците на отчуждения имот. Събрани по делото са доказателства във връзка с твърденията на оспорващата, че отчужденият имот не е земеделска земя - ливада, а е имот в регулация и е следвало да бъде оценяван като такъв. Представено е решение № 1342 от 14.07.1994 г. на ПК община Връбница, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Кирил Мартинов. Видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот от 07.09.2006 г. е, че оспорващата е декларирала имота като урегулиран поземлен имот извън строителните граници. По искане на оспорващата е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение дали процесния имот е идентичен с имот № 820 по скица от 06.11.2003 г., представена по делото и с имот № 7054 по представеното по делото решение на ПК Връбница, какво е предназначението на имота и каква е неговата пазарна цена за отчуждаваната част. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Заключението на съдебната експертиза не е оспорено от страните, съдът го цени като компетентно и безпристрастно и въз основа на него установи следните обстоятелства: процесният имот с идентификатор 68134.1352.54 е идентичен с имот № 820 по представената скица, както и с имот 7054 по решението на ПК Връбница и е с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, попада в строителните граници преди влизането на новия план за обект: "Северна скоростна тангента". Като оценка на процесния имот вещото лице е представило два варианта, като в първия от тях е взело предвид средна оценка на декар за имот по постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ от 27.07.2012 г. и НА за покупко-продажба № 152 от 30.07.2012 г. и на база тези свидетелства за сделки е определило стойност за 0.239 дка /площта, предмет на отчуждаване/ в размер на 9 088 лева. В съдебно заседание вещото лице Александров уточнява, че тъй като предмет на сделката по нотариалния акт са два имота, за които не е посочена по отделно цена за всеки от тях, то е определило средна цена на декар като е разделил цената на сделката по продажбата на общата квадратура на двата имота и така е получил цена на декар. Вторият вариант вещото лице е изготвило на база двойна данъчна оценка, съгласно ППЗДС, тъй като се касае за имот, който попада в урбанизирана територия и е определило равностойно парично обезщетение в размер на 9 067 лева за отчуждените 0.239 дка. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, съгласно чл. 34а от ЗДС. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е определен реда и критериите за определяне на равностойно обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случая се установи, че процесния имот не е с посоченото в оспорения акт предназначение - начин на трайно ползване - ливада, а се намира в урбанизирана територия и е с предназначение - "за друг вид застрояване". Съгласно алинея 3 на чл. 32 от ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на ППЗДС - съгласно чл. 96 при отчуждаване на имоти - частна собственост в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като получената стойност се удвоява. След като в хода на процеса се установи, че процесния имот не е земеделска земя - ливада, а е имот в урбанизирана територия с предназначение - за друго застрояване - обстоятелства, които не са оспорени от страните в процеса, спорен остава въпросът по какъв ред следва да се оцени отчуждаваната част. Съдът намира, че оценката на административния орган не е правилна и законосъобразна, тъй като е оценен имот с друго предназначение, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Не е в съответствие със законовите изисквания и първият вариант на представената от вещото лице оценка по съдебно-оценителната експертиза, тъй като "пазарни цени", съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са "осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. " Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. Използваните в първия вариант от експертното заключение сделки не отговарят на тези законови изисквания. Представените два аналога - имот, възложен от ЧСИ и покупко-продажба по представения нотариален акт - не могат да обосноват адекватен и законосъобразен извод за справедливата пазарна цена на земя в урбанизирана територия. От тези две сделки, /доколко възлагането от ЧСИ обективира реална пазарна сделка, както и тази по представения нотариален акт, където макар и два имота, предмет на покупко-продажбата, цената е посочена обща и не е ясно средната цена на декар за всеки от тях каква е била реално/ не може да се получи осреднена цена по смисъла на ЗДС, тъй като това не са типични за пазара сделки, които да дадат реална представа за пазарната цена на имот с подобна на процесния характеристика. Настоящият съдебен състав намира, че следва размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота да се увеличи в съответствие с цената на имота, определена със съдебно-оценителната експертиза - втори вариант по удвоената данъчна оценка на имота. Поради това, следва решението на МС да се измени в оспорената част, като се увеличи размера на обезщетението от 236 лева на 9 067 лева. С оспорването са поискани и присъждане на направените по делото разноски, за които е представен списък, като се искат да бъдат присъдени направени разноски в размер на 200 лева за възнаграждение на вещото лице по допусната съдебна експертиза. С оглед изхода на спора, на оспорващата следва да се заплатят от бюджета на органа, издал акта направените по делото съдебни разноски, които възлизат на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение