Решение № 15318 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13766/2012 г.

Решение № 15318 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13766/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - гр. София - Свилен Костов, срещу решение № 113/17.09.2012 г. по адм. дело № 170/2012 г. по описа на Административния съд - Ямбол. С обжалваното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/31681/20.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Георги Йорданов Михалев не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, защото решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), първоинстанционният съд по жалба на Георги Йорданов Михалев е отменил посочения по-горе АУПДВ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 397,62 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление УИН 28/260509/22303. Основанията за това са били, че изложените съображения в административният акт са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви, което е съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Поради изложените причини първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението е законосъобразно. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в решението, като излага допълнително следното: Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Отмененият АУПДВ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и при издаването му следва да бъде спазена съответната законоустановена процедура. В случая административния съд правилно е констатирал, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, във вр. с чл. 24 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 397,62 лв.", както и че тази сума се явява "недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Не може да се приеме, че изразът, новополучена официална информация в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази, е фактическо основание. Според Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки, бива последван от други подходящи административни процедури и когато е необходимо и от проверки на място. В конкретния случай не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е било констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен вероятността на установените несъответствия, нито е установила техните причини. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт и съдът правилно го е отменил. Освен това, последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че при така установеното от фактическата страна и приложимите правни норми, се налага извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и правилност на първоинстанционното решение. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Административният акт е издаден на 20.07.2011 г. повече от една година след плащането 2009 г. и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,