Решение № 430 от 6.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1562/2012 г.

Решение № 430 от 6.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1562/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII - Възобновяване на наказателни дела, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Д. В. З. чрез упълномощения защитник-адвокат да се възобнови нохд 7445/2010 г. на РС-Пловдив. Доводите са за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК по съображения, че изводите по фактите и приложимия закон са в нарушение на процесуалните правила и това е основание за отмяна на влязлата в сила и непроверявана по касационен ред присъда и потвърждаващото я въззивно решение. Искането е да се отменят постановените съдебни актове и осъденият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив. Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на делото в рамките на искането ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: С влязлата в сила на 2.III.2012 г. и непроверявана по касационен ред присъда № 390/2.IХ.2011 г. по нохд 7445/2010 г. на РС-Пловдив Д. В. З. е признат за виновен и осъден по чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на 6 (шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 от НК 3 (три) години за това, че в периода 27.Х.2008 г. - 5.II.2009 г. в Пловдив, като длъжностно лице в кръга на неговата длъжност - помощник-управител в "С. И." - Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у П. Б. Б. и с това му причинил имотна вреда в размер на 550 лв.; осъден е да заплати на Б. 550 лв., обезщетение за причинените му вреди, ведно със законната лихва. С решение № 66/2.III.2012 г. по внохд 2058/2011 г. ОС-Пловдив, образувано по жалба от подсъдимия с доводи за несъставомерност, посочената по-горе присъда е потвърдена. Искането е постъпило на 25.VI.2012 г., което дава основание за извод, че срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК е спазен. То е и основателно. Още на досъдебното производство - л. 1 от обвинителния акт е посочено, че подс. З. бил назначен за "..."помощник управител" в търговския обект... На същия не била изготвена, съответно представена за запознаване и подпис "длъжностна характеристика" за заеманата длъжност.". След това в заключителната част на обвинителния акт неговата длъжност е помощник-управител в [фирма] [населено място], което (пом.управител във фирмата и пом.управител на магазин на фирмата), несъмнено, е нещо различно. Това е възприето и в мотивите на съда - стр. 2, които между впрочем, са почти пълен (има промени само в словореда) препис на многословния обвинителен акт, като са посочени задълженията на подсъдимия..."да следи за спазване на работното време и контрол над служителите, работещи в магазина.". (Неправилно за този си извод съдът се позовава на признания на подсъдимия - в обясненията му в с.з. на 2.IХ.2011 г. такива няма). На стр. 13 от мотивите съдът е анализирал от правна страна качеството на подсъдимия като помощник-управител в дружеството, при изрично възприетото, че по делото липсва длъжностна характеристика за заемана длъжност. Липсват съображения защо се приема, че той има ръководна работа в магазина на фирмата и в същото време да "...управлява банковите сметки на дружеството в [фирма]". Срещу този подход подсъдимият и защитата му са възразили пред въззивната инстанция, която в решението си в нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК не посочва основанията, поради които не ги възприема. Не е достатъчно заявеното на л. 9 от решението, между другото страдащо от посочените по-горе пороци на мотивите на присъдата, че деянието е осъществено от З. в качеството на длъжностно лице... "като помощник управител на [фирма] [населено място] и в кръга на длъжността си.", без този кръг да е очертан. Касае се до нарушения на основни принципи на процеса, което е основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и отмяна по този ред на влязлата в сила присъда изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, при което да се изяснят по несъмнен начин признаците на престъплението, за което е привлечен към отговорност Д. В. З. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят и преценят и останалите възражения на Д. З. и защитата му във връзка със съставомерност на деянието му. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.