Решение № 1069 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2018 г.

Решение № 1069 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията/КРДОПБГДСРСБНА), чрез председателя й, против решение № 3149 от 11.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2344 от 2017 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът е изградил изводите единствено върху свидетелските показания, неглижирайки останалите доказателства по делото. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът – Т. Марковски, чрез процесуалния си представител адв. Бенатов, в представен по делото отговор изразява становище за нейната неоснователност и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Т. Марковски Решение № 2-316 от 24.02.2014 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите на Държавна сигурност по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да достигне до този резултат, съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА проверката за установяване принадлежност към органите по чл. 1 е задължителна за лицата, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 7 от закона, публични дейности са дейностите, извършвани от председателите, заместник-председателите и членовете на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Видно от писмо с вх. № 452 от 21.01.2014 г., жалбоподателят е заемал в периода 2001-2004 г. и 2004-2008 г. длъжност "председател" на Висшия адвокатски съвет и следователно същият попада сред лицата, за които проверката за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е задължителна. Принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона е обявена в качеството му на съдържател на явочна квартира, т. е. секретен сътрудник по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Констатирал е, че съгласно чл. 25, ал. 1 от същия закон, принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, като за секретен сътрудник това са: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Установено е, че в случая, за да обяви принадлежност на жалбоподателя към структурите на ДС, административният орган се е позовал на регистрационен дневник и картон обр. 6, както и на писмо вх. № 3252/19.09.1990 г. от началника на отдел 02, НСЗК до началника на "Служба информация и архив" – МВР. Приел е, че посочените документи са официални удостоверителни документи и като такива притежават материална доказателствена сила по отношение посочените в тях факти и обстоятелства. Според удостовереното в регистрационния дневник, на 18.05.1982 г. под № 63092 в дневника е вписано лично дело на секретен сътрудник с псевдоним "З. " като съдържател на явочна квартира, вербуван на 14.05.1982 г., изключен съгласно писмо вх. № 3254/90 г., като писмо вх. № 3252/19.09.1990 г. на МВР – Отдел трети – ДС, удостоверява обстоятелството, че посочените в него съдържатели на явочни квартири от бившия Втори отдел и от бившия Трети отдел на ДС, сред които и този с псевдоним "З. ", са заличени от оперативния отчет на бившето ВГУ – ДС. Въз основа на тези констатации е прието, че материалната доказателствена сила на тези документи не е оборена, с оглед на което тя следва да бъде зачетена. Счел е, че в представения регистрационен дневник, както и писмо вх. № 3254/90 г., не съдържат персонални данни за съдържателя на явочната квартира, а в тях единствено се посочва псевдонимът, който това лице е получило в качеството на секретен сътрудник. Данните, че съдържател на явочната квартира и секретен сътрудник с псевдоним "З. " се явява именно жалбоподателят, се съдържат в картона – образец 6. С цел установяване на истинността на представения по делото картон обр. 6 съдът при спазване на правилата на чл. 194, ал. 1 от ГПК е допуснал свидетелки показания на К. Станоев – оперативния работник, чийто подпис е положен на картон обр. 6. Съдът е кредитирал тези показания, като е направил категоричен извод, че представеният картон обр. 6 не удостоверява вярно съдържащите се в него обстоятелства, а единствено само в този документ се съдържат конкретни данни за лицето с обявена принадлежност към органите на Държавна сигурност, поради което представените от комисията доказателства не обосновават извод за принадлежност на жалбоподателя към структурите по чл. 1 от закона. По тези съображения е отменил процесното решение на комисията. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Правилно съдът е приел в мотивите си, че в случая, за да обяви принадлежност на жалбоподателя към структурите на ДС, административният орган се е позовал на регистрационен дневник и картон обр. 6, както и на писмо вх. № 3252/19.09.1990 г. от началника на отдел 02, Н. до началника на "Служба информация и архив" – МВР, като посочените документи са официални удостоверителни документи и като такива притежават материална доказателствена сила по отношение на посочените в тях факти и обстоятелства. За установяване на принадлежността към структурите на ДС, Второ главно управление - ІІІ, ІІІ, в качеството на съдържател на явочна квартира с псевдоним "З. ", за Марковски са представени рег. дневник; картон обр. 6; писмо вх. № 3252/19.09.1990 г. за заличаване на явочна квартира "З. ". Като официален свидетелстващ документ по см. на чл. 179 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, с картон обр. 6 удостоверява вербуването, защото както правилно се е обосновал решаващият съд в представения регистрационен дневник, както и писмо вх. № 3254/90 г., не съдържат персонални данни за съдържателя на явочната квартира, а единствено се посочва псевдонимът, който това лице е получило в качеството на секретен сътрудник. Правилно са кредитирани свидетелските показания на свидетеля К. Станоев, който е заявил, че не разпознава в предявения му картон – обр. 6 своя подпис. Освен това, оперативният работник е заявил, че не е вербувал Марковски или да е бил в служебни взаимоотношения с него и да го познава лично. Въз основа на това съдът правилно е приел за доказани релевантни по делото факти чрез кредитиране на допуснатите свидетелски показания. Вярно е, че по аргумент от нормата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, е недопустимо, с оглед въведената забрана, да се опровергава съдържанието на официален документ със свидетелски показания, но в случая не се опровергава съдържанието, а дали даден документ е подписан от посоченото в него лице, т. е. налице ли е вербуване. Освен това, съгласно чл. 172 ГПК, показанията са преценявани и с оглед на всички данни по делото. В тази насока съдът е изложил мотиви по отношение на писмо вх. № 3252/19.09.1990 г. на МВР – Отдел трети – ДС, където е посочено, че не е доказано наличието на явочната квартира със съдържател с псевдоним "З. ". Доводът на касатора, че не е назначена графологическа експертиза, следва да се отхвърли, предвид нормата на чл. 171, ал. 2, според която норма "По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс". В случая, ако са били оспорени свидетелските показания, касаторът е следвало да изиска експертиза. При така установените по делото данни, съдът обосновано е приел, че Т. Марковски, регистриран под № 63092 по централизирания отчет на ДС на 18.05.1982 г., не е секретен сътрудник и съдържател на явочна квартира с псевдоним "З. " към ДС - Второ главно управление, отдел 03, отделение 03. Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,