Решение № 10830 от 28.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Андреев против решение 168/ 21.04.2022 г. по адм. дело 547/ 2021 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против разрешение за строеж 200/ 11.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Казанлък. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като не е съобразено, че разрешението за строеж противоречие на чл. 41, ал. 1, чл. 142, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, чл. 145, ал. 1 ЗУТ, както и на §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект да бъдат отменени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът Телопси ЕООД, гр. Казанлък оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено и производството по делото прекратено или евентуално- оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Ответницата Д. Младенова не оспорва касационната жалба. Изразява становище за неправилност на съдебния акт и претендира направените разноски. Ответниците главен архитект на община Казанлък, Хрис Д ЕООД, гр. Казанлък, С. Лазарова и П. Лазарова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Стара Загора е постановено по жалба, подадена в срок против подлежащ на оспорване административен акт (разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект) и от лице с правен интерес от оспорването. Като собственик на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в имота, за който се отнася оспореното разрешение за строеж, жалбоподателят попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 39, ал. 2 ЗУТ, които имат право да оспорят разрешението за строеж. Следователно производството пред административния съд е образувано при наличие на необходимите процесуални предпоставки и отсъствието на процесуални пречки за разглеждане на жалбата. Поради това настоящата инстанция приема, че решението е допустимо и не са налице основания за неговото обезсилване, а доводите на ответника по касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно и в съответствие с доказателствата решаващият съд приема, че разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд за съответствие на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект с материалноправните разпоредби също е законосъобразно и се споделя от настоящата инстанция. С обжалваното разрешение за строеж 200/11.08.2021 г., издадено от главния архитект на община Казанлък, е разрешено на ответника Телопси ЕООД, гр. Казанлък да извърши преустройство реконструкция и промяна на предназначението в бърза закуска на съществуваща сграда със застроена площ от 62 кв.м. и с идентификатор 35167.502.5864.6 по КК на гр. Казанлък, находяща се в УПИ XXI-5864, кв. 167 по плана на гр. Казанлък, смесена централна зона за многофункционално ползване - Ц съгласно ОУП на община Казанлък, въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 148, ал.1ЗУТ, след влязла в сила виза 1214/22.10.2020 г., издадена от главния архитект на община Казанлък за проектиране на бърза закуска промяна на предназначението и реконструкция на сграда с идентификатор 35167.502.5864.6 по КК на гр. Казанлък. Разрешението за строеж се отнася за съществуваща едноетажна сграда със сутерен, със смесена конструкция (монолитна на сутеренния етаж и лека на първия метални колони, тухлени ограждащи стени и вътрешни от гипсокартон и фазер), изградена съгласно одобрен проект и разрешение за строеж 377/17.12.2004 г., издадено от главния архитект на община Казанлък и въведена в експлоатация като фризьорски салон, бърза закуска и бирария с удостоверение 19/16.03.2005 г. Одобреният проект предвижда монтиране на нов покрив от стоманени ферми, покрит с термопанели, който стъпва върху съществуващите метални колони. Преустройството е в рамките на съществуващата сграда като на първия етаж се обособява търговска зала с няколко места за консумация на място, помещения за гарниране и термообратка на пици и на тестени изделия, подготвително за зеленчуци и санитарен възел. Запазват се съществуващия вход към обекта и този към сутерена, в който се предвижда помещение за персонала със санитарен възел. Предвижда се промяна на предназначението на обекта в заведение за хранене бърза закуска . Одобреният проект и разрешението за строеж съответстват на предвижданията на ПУП- ПРЗ, издадената виза и на правилата и нормативите за устройство на територията, както и на изискванията към строежите. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, както и представените писмени доказателства. При тези факти административният съд правилно приема, че разрешението за строеж и одобреният инвестиционен проект са издадени при спазване на всички нормативни изисквания. Разрешението за строеж е издадено на лице, с качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, въз основа на одобрен инвестиционен проект, съответстващ на предвижданията на ПУП- ПРЗ за УПИ XXI-5864, кв. 167 по плана на гр. Казанлък. При издаване на разрешението за строеж са представени и всички необходими съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ документи, включително оценка на съответствие на одобрения проект с предвижданията на действащия ПУП, правилата и нормативите за устройство на територията, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3, както и с останалите изисквания на чл. 142, ал. 5,т. 4-т. 10 ЗУТ. По този начин условията на чл. 142, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ са изпълнени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател за противоречие на разрешението за строеж с изискванията на чл. 145, ал. 2 ЗУТ също е неоснователно, тъй като не се установява несъответствие на инвестиционния проект с предвижданията на действащия ПУП и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, в случая е установено съответствие на инвестиционния проект с действащия ПУП, още повече че предмет на одобрения проект е преустройство, реконструкция и промяна на предназначението на съществуваща сграда, а не ново строителство. Доводът за противоречие на разрешението за строеж с чл. 41, ал. 1 ЗУТ също не може да бъде споделен. Разпоредбата се отнася до предвиждането на допълващо застрояване, което се определя с ПУП- ПЗ или с виза за проектиране по чл. 140, чл. 3 ЗУТ. В случая застрояването е предвидено, а издадената скица виза е влязла в сила и не е предмет на контрол в настоящото производство. Разпоредбата §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, на която касаторът се позовава, е неприложима, тъй като се отнася за търпими строежи. В случая предмет на разрешението за строеж е сграда, която е законна, тъй като е изградена въз основа на одобрен проект и разрешение за строеж и е въведена в експлоатация. Всичко изложено налага извода, че оспореното разрешение за строеж на главния архитект на община Казанлък, ведно с одобрения инвестиционен проект, е издадено в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата, съставът на Административен съд Стара Загора постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, постъпилото искане и доказателствата за действителни разходи по водене на делото пред настоящата инстанция (пълномощно, договор за правна защита и съдействие, фактура и справка за движение по сметка) касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Телопси ЕООД, гр. Казанлък направените по делото разноски в размер на 1440.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,