Решение № 672 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2010 г.

Решение № 672 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Мак-Мирослав Колев" чрез пълномощник против решение от 17.03.2010 г., постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 844/06 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца с искане за прогласяване нищожността на ДРА № 1-23-245/06.05.00 г., издаден от ТДД Добрич. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че твърдяното касационно основание е необоснованост на решението. Иска се отмяната му и прогласяване нищожността на ДРА. Ответникът в касационното производство, директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът е направил обоснован извод за липса на основание за обявяване нищожността на ДРА, тъй като от представения по делото регистър на актовете за 2000 г. следва, че за процесната ревизия е издаден акт за възлагането й на 20.03.2000 г. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на делото пред първоинстанционния съд е била валидността на ДРА № 1-23-245/06.05.2000 г., издаден от ТДД Добрич. Жалбоподателят е поддържал, че атакуваният ДРА е нищожен поради липса на акт за възлагане на данъчна ревизия. Окръжният съд е преценил жалбата като неоснователна. Приел е, че за процесната ревизия е бил издаден акта за възлагането й, индивидуализиран в ДРА. Този свой извод съдът е обосновал с представения по делото регистър на актовете за възлагане, воден през 2000 г., в който процесният акт е описан. Първоинстанционният съд е приел, че ДРА би бил нищожен ако липсва издаден акт за възлагане на ревизията, но в конкретния случай такъв е съществувал, макар й да не е представен по делото. Съдът е кредитирал представените по делото - допълнително споразумение за Невенка Ганчева (описана като издател на АВДР) за възлагане на задълженията на функционален ръководител на сектор "Данъчни ревизии" в ДП Добрич, считано от 01.01.00 г., както и заповед за определяне на компетентен орган за издаване на актовете за възлагане. Решението на първоинстанционния съд е правилно. От съвкупната преценка на доказателствата по делото не би могло да се обоснове извод за липсата на издаден акт за възлагане на въпросната ревизия. Напротив, от данните по делото се установява, че такъв акт е бил издаден от Невенка Ганчева, която по силата на заеманата от нея длъжност и упълномощаването чрез Заповед № 003/04.01.2000 г. на директора на ТДД-Добрич е била компетентна да възлага данъчни ревизии към момента на издаването на въпросната заповед (1-245/20.03.00 г.) за възлагане на процесната ревизия. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция преценява като обоснован и правилен решаващият извод на първоинстанционния съд, че атакуваният ДРА е издаден след надлежно възложена от компетентен данъчен орган, ревизия, поради което ДРА не е нищожен. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд