Решение № 8328 от 1.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта против решение 24/06.01.2025 г. по адм. дело 866/2024 г. на Административен съд София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.8, ал.2, т.1, чл.11, ал.1, т.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, ТД Валщабе & Шнайдер България ЕООД, гр. Драгоман, чрез адвокат С. Калчева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор, в който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция под формата на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 24/06.01.2025 г. по адм. дело 866/2024 г. Административен съд София област е отменил по жалба на ТД Валщабе & Шнайдер България ЕООД, гр. Драгоман, отказ обективиран в писмо с РКЗ-10-00-0873/21.06.2024 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта във връзка с подадена декларация за осъществяване на заетост на лица от български произход с рег. РКЗ-10-00-0873/08.04.2024 г. Изпратил е делото като преписка на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният акт страда от пороци във формата и наличие на съществени нарушения на административнопроизводствени правила, поради неизлагане на конкретни мотиви във връзка с предмета на искането, както и неточно прилагане на материалноправни разпоредби нарушения, обуславящи незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред административния съд е отказ с РКЗ-10-00-0873 #7 от 21.06.2024 год., по чл. 11, ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта във връзка с подадена декларация за осъществяване на заетост на лица от български произход по реда на чл. 8, ал.3 от ЗТМТМ с peг. РКЗ-10-00-0873/08.04.2024 г.. Административният орган е приел, че регистрация на заетостта по реда по реда на чл. 8, ал.3 от ЗТМТМ не може да бъде извършена поради това, че не са спазени процедурата и изискванията по чл. 11, ал.1, т.2 ЗТМТМ, по отношение на лицата Н. П. роден на [дата]., Т. К. роден на [дата]., С. С. родена на [дата]. и А. И. родена на [дата]., граждани на Република Сърбия. От данните по административната преписка се установява, че между ТД Валщабе & Шнайдер България ЕООД, гр. Драгоман и всяко едно от лицата Н. П., Т. К., С. С. и А. И. на основание чл. 68, ал.1 и чл. 70 КТ са сключени трудови договори с посочена съответна длъжност, място на извършване на работа, срок, работно време, възнаграждение и клауза за изпитателен срок. Изготвени и подадени са съответните приложения към декларациите декларация по чл. 7, ал.1, т.2 ЗТМТМ, копия от трудовите договори, копия от длъжностните характеристики, копия на документи, удостоверяващи българския произход на работника гражданин на трета държава актове за раждане, архивни справки. Всички лица са подали заявления за разрешаване на продължително пребиваване в Република България до Дирекция Миграция МВР, София град. Издадените удостоверения за български произход за двама от работниците са подадени при сгрешени лични данни от административния орган (Н. П. и А. И.), а за другите двама към момента на издаване на акта са били в процес на обработка. Административният орган не е изложил конкретни мотиви за резултатите от проучването в Изпълнителна агенция за българите в чужбина, нито е обсъдил в съвкупност всички налични доказателства, касаещи произхода на наетите лица. Обосновано административният съд е приел, че липсата на мотиви по тези важни за административните правоотношения въпроси сочат немотивираност на акта, която препятства проверката на точното прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Правилно административният съд е приел, че с оспорения отказ се е стигнало до нарушаване на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35, чл.36 АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора не се дължат претендираните от ответника по касационната жалба разноски. Липсва представен списък по чл.80 ГПК, а от представения договор за правна услуга и съдействие (стр.18) се установяват единствено уговорените между ответника по касационната жалба и неговия адвокат разноски, но не и действително извършените такива. ТД Валщабе & Шнайдер България ЕООД, гр. Драгоман и неговият адвокат, С. Калчева са договорили хонорар в размер на 1300,00 лева, който е следвало да бъде внесен по посочена банкова сметка до 28.02.2025 г. Доказателства, че сумата е преведена по банковата сметка или е получена по друг начин по делото не бяха представени. Дължат се сторените разноски, а не уговорените такива. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение