Решение № 14700 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2020 г.

Решение № 14700 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2214/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П., чрез адв. Б. Р., срещу Решение № 84 от 07.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2303 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Служба "Военна полиция" при Министерство на отбраната (МО) за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв. във връзка с обжалването на Наказателно постановление № Г002244 от 26.01.2018 г., издадено от началник на отдел "КОДВТ", Служба "Военна полиция", отменено с Решение № 562623 от 14.12.2018 г., постановено по нахд № 3833 по описа на Софийски районен съд за 2018 г., ведно с мораторната лихва в размер на 103, 00 лв., считано датата на увреждането – 23.01.2018 г. до завеждане на исковата молба и законната лихва от този момент до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Срещу Решение № 84 от 07.01.2020 г., постановено по адм. д. № 2303 по описа на АССГ за 2019 г. в осъдителната Служба "Военна полиция" при МО част не е подадена касационна жалба и в тази част то не е предмет на проверка от настоящия съд. В касационната жалба Павлов твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Релевират се доводи и за съществуващо противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт. Наред с това, неправилно съдът мотивирал извода си, че наложеното наказание не е изключително тежко и несправедливо, като изходил от неговия размер, а не от накърненото чувство за справедливост на касационния жалбоподател. Не обсъдил и гласните доказателства, поради което не достигнал до правилния извод, че искът се явява доказан по основание и размер. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения адв. Радойнов, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Представя писмена защита. Ответникът – Служба "Военна полиция" към МО оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт. По същество моли решението в обжалваната част да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението в обжалваната част, при съобразяване на приобщените по делото доказателства, в това число дадените показания от разпитаните свидетели, първоинстанционният съд приел, че посочените в исковата молба преживявания на Павлов, представляващи твърдените неимуществени вреди (болки и страдания) не са доказани. Като съобразил казаното от свидетелите, направил извод, че не е доказана пряката и непосредствена причинна връзка между претендираните негативни преживявания от подигравките и отмененото наказателно постановление. Допълнително изложил съображения, че е налице опосредяване от трети лица, което изключвало възможността за търсене на отговорност от Служба "Военна полиция" към МО за издаденото наказателно постановление. Съобразил, че от свидетелските показания не могат да се почерпят данни за твърдението на Павлов, че било разклатено доверието му в институциите. Приел, че налагането на административно наказание само по себе си не може да доведе до някакви особено съществени негативни преживявания, които да подлежат на обезщетяване, освен ако не се касае за изключително тежко и несправедливо като размер и вид наказание. В случая, според съда, наложената глоба в размер на 160, 00 лв. не може да предизвика такива силни негативни (стресови) преживявания, каквито твърди Павлов. Отчетено е също така, че не са представени писмени доказателства за установяване на претърпени вреди върху неговото здраве. В заключение съдът направил извод, че по делото не е доказано, че преживените притеснения и негативни емоции са с висока степен на интензитет, нито че са продължили през целия исков период. Приел, че не всяко увреждане е релевантно и съответно подлежащо на обезщетяване, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност, а по делото не се установило настъпило като последица от отменения акт увреждане на лицето. По тези причини съдът направил краен извод за неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Последното му дало основание да отхвърли и акцесорната такава за присъждане на лихва върху сумата на претендираното обезщетение. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на иска на Павлов срещу Служба "Военна полиция" при МО за обезщетяване на твърдените неимуществени вреди са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, е направил извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на настоящия ответник по касация по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по този иск, който е обоснован на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Този извод е в съответствие с материалния закон и се споделя от настоящия състав. Неоснователни са направените от касационния жалбоподател оплаквания за съществуващо противоречие между мотивите на съдебното решение в обжалваната част и неговия диспозитив. Подробните мотиви, изложени от съда не противоречат на направения краен правен извод за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за твърдените неимуществени вреди, а подробно го обосновават. Неоправдани са и доводите на Павлов, че при постановяване на решението в обжалваната част не били обсъдени приобщените по делото гласни доказателства. Тъкмо обратното. Съдът се е позовал на установеното от разпитаните свидетели. Изрично посочил, че въз основа на показанията им не се доказват твърдените в исковата молба преживявания на настоящия касационен жалбоподател. Приел, че въз основа на тях не се установява, че притесненията и негативните емоции са с висока степен, да са продължили през целия исков период, нито се доказва твърдяното от лицето разклащане на доверието му в институциите. Тук е място да се посочи, че не се споделя от настоящия състав принципния извод на първоинстанционния съд, че поради "... опосредяване от трети лица (извършители)" не се доказва пряка и непосредствена причинна връзка между претендираните негативни преживявания и отмененото наказателно постановление, което изключва възможността за търсене на отговорност от ответника по иска. Такава съществува, но във всички случаи е въпрос на доказване установяването на твърдените неимуществени вреди, с която задача настоящият касационен жалбоподател не се е справил успешно в първоинстанционното производство. Макар действително неправилно съдът да е мотивирал извод, че глоба в размер на 160, 00 лв. не може да предизвика твърдените силни, негативни, стресови преживявания, поради техния чисто субективен характер, това не се е отразило на крайния му правен извод за неоснователност на така предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковия процес ищецът следва да докаже с допустимите доказателства и доказателствени средства твърдените неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно от незаконосъобразни действия/бездействия на административни органи. Правилно и обосновано в случая първоинстанционният съд е приел, че твърдените в исковата молба неимуществени вреди не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели. Тези показания са твърде общи и лаконични, а липсата на конкретика, вкл. относно периода, за който свидетелите дават показания, пречи да се приеме за установено обективното състояние на Павлов, посочено в исковата молба. Други доказателства за установяването на твърдяното там не са ангажирани. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е изводът в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното, решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение