Решение № 5842 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 871/2009 г.

Решение № 5842 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 871/2009 г., II о., докладчик съдията Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Борис Георгиев Димитров от гр. Варна е обжалвал решението от 24.10.2008 г. постановено по адм. д. 1904/2007 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ВН-15/30.08.2007 г., издадена от началника на РДНСК гр. Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна масивна постройка допълващо застрояване", находящ се в УПИ ХIV - 565, кв. 21 по плана на кв. "Галата" гр. Варна като неоснователна. Ответникът Петър Григоров Петков от гр. Варна изразява становище за законосъобразност на решението. Останалите ответници физически лица и РДНСК гр. Варна не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност и правилност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените оплаквания за отмяна на решението по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на административния съд гр. Варна е приел за законосъобразна заповедта предмет на обжалване. Съответни на доказателствата по делото са съображения за наличие на незаконен строеж, представляващ " Едноетажна постройка на допълващо застрояване" в УПИ ХIV - 565 кв. "Галата" гр. Варна без изискуемите се строителни книжа- одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж - констатиран факт в констативен акт, който не е бил оборен по съответния ред. Доказателствата са сочили, че процесния обект е в противоречие с ПУП (действащия от 1991 г. ЗРП). Констатираните нарушения характеризират строежа - чл. 42, ал. 2, чл. 137, ал. 3 и чл. 148 ал. 1 ЗУТ като незаконен по смисъла на чл. 222, ал. 2 т. 1 и 2 от ЗУТ, както законосъобразно е прието и е подлежал на премахване. Наред с това основателно, съдът е посочил неприложимостта на § 184 от ПР на ЗИДЗУТ с оглед на констатирания изтекъл срок - шестмесечен считан от 26.07.2003 г., който е изтекъл. Законосъобразни са изводите за неприложимост на разпоредбата на чл. 151 ЗУТ за осъществените строителни дейности по процесния строеж, тъй като с реализираната реконструкция на съществуващия навес е изградена нова постройка, за която е безспорно се изисквало разрешение за строеж. При така възприетата от съда фактическа обстановка, изводите за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт са обосновани и законосъобразни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда кореспондират със събрания и обсъден в цялост доказателствен материал относим към делото, поради което същото е обосновано. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяната му. Наведеното оплакване за наличие на непълнота на доказателствата не следва да се обсъжда, тъй като не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК. Ето защо решението следва да се остави сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК