Решение № 16592 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2011 г.

Решение № 16592 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоица Илиева Филчева срещу решение № 757 от 14.12.2010 г., постановено от Административен съд Благоевград по адм. д. № 625/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - кметът на община Сандански, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Санел" АД, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № АБ-5 от 6.02.2009 г., с която кмета на община Сандански е одобрил решение на комисия, назначена със заповед № 137 от 31.03.2008 г. за определяне на незастроена част от бивша нива в м. "Хано", "Сухо поле", представляваща ПИ № 600.253 по приетия помощен план към промишлена зона гр. Сандански. Съдът е потвърдил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е приел че процедирания имот попада в прилежаща площ към трайно изградени обекти, съставляващи изградена ресурсна складова база на "Санел" АД. С оглед предмета на административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът е преценил, че само при това установяване, оспорването е неоснователно. В междинното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се изследва въпроса за законността на постройките или възможността за възстановяване на имота. При определяне на застроена част от имот, подлежащ на възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, релевантен е фактът само по отношение на това дали в имота има застрояване, попадащо в неизчерпателното дефиниране на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В случая от заключение на приета съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът е изцяло застроен и попада в стопански двор на предприятие. Съобразявайки дадените указания в отменителното решение на Върховния административен съд и преценявайки събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. Съдът е изградил на базата на заключението на техническата експертиза напълно обоснован извод, че в претендираните имоти е налице застрояване. Правилно съдът е приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, което е междинно производство, част от производството за реституция на земеделски земи, включени в урбанизирана територия, се изследва само въпросът за фактическото застрояване на имотите, предмет на искания за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ. В случая именно това е направил и съдът. Безспорно е установено, че изцяло имота е застроен, с оглед изискванията на нормата на § 1в от ППЗСПЗЗ. В същата при условията на неизчерпателно изброяване са посочени строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността. Това са всякакви постройки, съоръжения и други, реализирани във връзка с отрежданията по устройствен план. В случая строителните мероприятия в имота са комплексни по своя характер, като са реализирани стопански постройки - административна сграда, складови халета и навеси, отчетени са сервитутните отстояния, както и са изградени елементи на инфраструктурата. Правилно и в пълно съответствие с нормата на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ е прието наличие на застрояване, съответно липса на свободни площи. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ определя, че застроената част, която не се възстановява включва застроената площ на сградите и прилежащия терен. В конкретния случай целият имот попада в терен, с производствено предназначение с разположени върху него сгради и складове. Следователно, напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е възможно определяне на части от имота за свободни от застрояване, тъй като ще се стигне до разкъсване на отделните производствени части, при което ще бъдат нарушени функциите и производствените процеси. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че определянето на сервитутните зони към застрояването следва да се съобрази с отменен нормативен акт, действащ към момента на застрояване на имота. Определянето на застрояването и съответните прилежащи към него терени се определя с оглед действащия норматив към момента на издаване на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и както правилно е отбелязал решаващият съд в това производство не се изследва законността на застрояването с оглед отреждането на терена. Правните изводи на решаващия съд са законосъобразни и обосновани на събраните по делото доказателства. При постановяване на обжалваното решение съдът изцяло е съобразил дадените задължителни указания в отменителното решение на Върховния административен съд. По тези доводи обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение,