Решение № 4849 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2018 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на кооперация Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК (СиВЗК) ЕИК 104097300, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Македония 1, ет. 13 срещу Решение 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г. на Комисията за финансов надзор (КФН), с което е отнет лицензът на застрахователя за извършване на застраховане, издаден с решение по Протокол 30 от 10.08.1998 г. на Националния съвет по застраховането; забранено е застрахователят да извършва свободно разпореждане с активи до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност; забранено е застрахователят да сключва нови застрахователни договори по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на решението; назначени са Р. Й. С. и С. П. С. за квестори до назначаване на синдик или до вписване на ликвидатор на дружеството; определено е възнаграждение на квесторите и са им дадени задължителни предписания относно извършването на необходимите фактически и правни действия в срока на квестурата.

Жалбоподателят - Синдикална взаимозастрахователна кооперация, чрез процесуалния си представител изразява становище за незаконосъобразност на административния акт. Твърди, че административният акт е нищожен, тъй като по делото не са представени доказателства за спазване на необходимия кворум и мнозинство за приемането му. На следващо място сочи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила адресатът на акта не е бил уведомен за образуване на производството в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК и възраженията му не са били обсъдени по същество в нарушение на чл. 35 АПК; административният орган не е проверил и не е взел предвид последиците от прилагането на множество други мерки, с които дейността на СиВЗК е ограничена; необосновано е кредитирал становищата на независимите външни експерти. Тези нарушения са довели до неизясняване на спорните въпроси и немотивираност на административния акт. Излага също така доводи за материална незаконосъобразност, тъй като актът е издаден преди да изтече срокът, предоставен на кооперацията за привеждане в съответствие с изискванията за равнището на допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за намаляване на рисковия си профил за гарантиране спазването на капиталовото изискване за платежоспособност. С Решение 388-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН е определен срок до 31.12.2017 г., а лицензът е отнет преди да изтече този срок - на 01.12.2017 г. На следващо място КФН не е съобразила действието на чл. 21, ал. 6 КЗ, тъй като кооперацията е местен застраховател и не извършва дейност на пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Твърди се, че до приемането на разпоредбата на чл. 21, ал. 6 КЗ, с която се транспонира чл. 9, пар. 1 от Директива 2009/138/ЕО, кооперацията не е била в състояние да се приведе в съответствие с Директива 2009/138/ЕО. Към датата на издаване на административния акт обаче кооперацията вече отговаря и на двете кумулативни изисквания на чл. 9, пар. 1 от Директива 2009/138/ЕО. КФН не е извършила проверка за съответствие с чл. 21, ал. 6 КЗ, а също така не е съобразила и чл. 141, ал. 2 от Директива 2009/138/ЕО, в резултат на което е достигнала до неправилен извод, че кооперацията не неотговаря на изискванията за платежоспособност. В подкрепа на становището, че кооперацията се е привела в съответствие с изискванията за платежоспособност, извежда аргументи от ГФО за периода 2017 2022 г. и счита, че следва да бъдат взети предвид като нови доказателства, които са от съществено значение за делото. На последно място излага аргументи за несъответствие с целта на закона. Твърди, че кооперацията е осигурила защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и не е предизвикала риск за единния пазар. По горните съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение. Не претендира разноски.

Ответникът Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Проследява фактите по провеждане на административното производство и излага аргументи, че в хода му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя относно неправилно приложение на изискванията за платежоспособност посочва, че този въпрос е решен с предходни актове на КФН, които са влезли в сила след обжалването им по съдебен ред. Сочи, че оспореното решение е съобразено и с целта на закона, тъй като е гаранция за финансовата стабилност на застрахователя, непосредствена последица от което е защитата на интересите на застрахованите лица. Моли съда да отхвърли жалбата срещу оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице съгласно представен списък.

Върховният административен съд приема, че жалбата е процесуално допустима подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, с лиценз 30 от 10.08.1998 г., вписан в регистъра на застрахователите по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар).

С оспореното в настоящото производство Решение 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г. на КФН е отнет лицензът на Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК за извършване на застраховане, издаден с решение по Протокол 30 от 10.08.1998 г. на НСЗ; забранено е застрахователят да извършва свободно разпореждане с активи до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност; забранено е застрахователят да сключва нови застрахователни договори по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на решението; назначени са Р. Й. С. и С. П. С. за квестори до назначаване на синдик или до вписване на ликвидатор на дружеството; определено е възнаграждение на квесторите и са им дадени задължителни предписания относно извършването на необходимите фактически и правни действия в срока на квестурата.

Решението е издадено на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗКФН, § 11, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 КЗ, чл. 40, ал. 2, т. 8 в хипотезата на извършване на груби нарушения на КЗ, както и чл. 588, ал. 4 КЗ във връзка с чл. 587, ал. 4 КЗ и чл. 42, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 587, ал. 1, т. 1 и 3 КЗ, чл. 587, ал. 3, т. 6 КЗ, чл. 597, ал. 3 КЗ, чл. 598, ал. 3 КЗ, чл. 599, ал. 9 КЗ и чл. 600 КЗ във връзка с чл. 613, ал. 1 КЗ във връзка чл. 42, ал. 1 КЗ и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С посочените по-горе разпоредби органът обосновава две самостоятелни основания за отнемане на лиценза:

I. Продължаващо неспазване на минималното капиталово изискване - допустимите собствени средства не са достатъчни за покритие на минималното капиталово изискване към 30.06.2016 г., 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г.

Съгласно § 10, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) с оглед гарантиране на ефективното функциониране на финансовата система и необходимостта от осигуряване на по-голяма прозрачност на операциите на местния финансов пазар и в съответствие с Националната програма за реформи Европа 2020, приета с Решение 28 на Министерския съвет от 2015 г., Комисията за финансов надзор организира преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация. Прегледът се извършва в срок 12 месеца от влизането в сила на този закон. Ал. 2 от същия параграф предвижда, че прегледът се извършва въз основа на методология, разработена от Комисията за финансов надзор в сътрудничество с компетентните органи на държавите членки.

Методологията за преглед на балансите на застрахователите в България (Методологията) е приета от КФН на 13.05.2016 г. Съгласно Методологията прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите се извършва под надзора на Управляващ комитет, който включва представители на КФН (член), Министерство на финансите (наблюдател), Българска народна банка (наблюдател), Европейската комисия (наблюдател) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО/EIOPA) (член).

1. Данни относно баланса на СиВЗК към 30.06.2016 г.

Прегледът на баланса на кооперацията е извършен от независим външен експерт MILLIMAN SP.ZO.O. , Полша, определен с Решение 522-ЖЗ от 14.07.2016 г. на КФН.

На 10.01.2017 г. MILLIMAN SP.ZO.O. , Полша представя в КФН преглед на баланса на СиВЗК (л. 27). Независимият външен експерт е констатирал, че превишението на активите над пасивите на баланса по Платежоспособност II към 30.06.2016 г. е дефицит - отрицателна величина в размер на - (минус) 2 741 991 лв. или задълженията на кооперацията превишават активите й. Превишението на активите над пасивите на баланса по Платежоспособност II към 30.06.2016 г. е намалено с 20 295 159 лв. и е преизчислено в размер на - (минус) 2 741 991 лв., в резултат на което допустимите собствени средства за покритие на капиталовите изисквания (минимално капиталово изискване /МКИ/ и капиталово изискване за платежоспособност /КИП/) са отрицателна величина и не са достатъчни.

Според независимия външен експерт стойността на МКИ (долна граница) е 7 400 000 лв., а КИП към 30.06.2016 г. след корекции е изчислено в размер на 2 692 000 лв.

В резултат на преизчислението от независимия външен експерт е налице недостиг на допустимите собствени средства за покритие на капиталовите изисквания (минимално капиталово изискване и капиталово изискване за платежоспособност). Установеният недостиг на допустими собствени средства на СиВЗК за покритие на МКИ и КИП към 30.06.2016 г. е съответно 10 142 000 лв. и 5 434 000 лв.

Във връзка с резултатите от извършения преглед на баланса на СиВЗК КФН издава три решения:

1.1. с Решение 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. разпорежда в 30-дневен срок от получаване на решението застрахователят да отрази във финансовите си отчети към 30.06.2016 г. резултатите от прегледа на баланса от MILLIMAN SP.ZO.O. , Полша и да представи в КФН като корекции образците за количествено отчитане по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 с информация към 30.06.2016 г., като бъдат отразени констатациите на независимия външен експерт;

1.2. с Решение 388-ЖЗ от 10.03.2017 г. разпорежда на застрахователя да предприеме необходимите мерки, за да постигне равнището на допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за намаляване на рисковия си профил за гарантиране на спазване на капиталовото изискване за платежоспособност до 31 декември 2017 г., и да представя в КФН на всеки три месеца доклад за напредъка, посочващ предприетите мерки и отбелязания напредък за установяване на равнището на допустими собствени средства за спазване на капиталовото изискване за платежоспособност или за намаляване на рисковия профил за гарантиране на спазване на капиталовото изискване за платежоспособност;

1.3. с Решение 389-ЖЗ от 10.03.2017 г. разпорежда в едномесечен срок от получаване на решението застрахователят да изготви и представи краткосрочен план в съответствие с изискванията на чл. 215, ал. 2 и 4 КЗ, който да предвижда в срок от три месеца от датата на установяване на неспазването на минималното капиталово изискване с Констативен протокол Р-04-33/24.02.2017 г.: 1. възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване или 2. ограничаване на рисковия профил, така че да се гарантира спазването на минималното капиталово изискване с наличните допустими основни собствени средства.

И трите посочени по-горе решения на КФН са обжалвани и към момента на приключване на устните прения по настоящото дело са влезли в сила. Жалбата срещу Решение 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН е отхвърлена с Решение 2680 от 01.03.2018 г. по адм. дело 4174/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, оставено в сила с Решение 8349 от 04.06.2019 г. по адм. д. 6299/2018 г. на ВАС, петчленен състав. Жалбата срещу Решение 388-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН е отхвърлена с Решение 11702 от 02.08.2019 г. по адм. д. 4283/2017 г. на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 16266 от 29.11.2019 г. по адм. д. 12064/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Жалбата срещу Решение 389-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН е отхвърлена с Решение 4489 от 15.04.2020 г. по адм. дело 4280/2017 г. на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 13589 от 03.11.2020 г. по адм. дело 6759/2020 г. на ВАС, петчленен състав.

Краткосрочният план е представен в КФН с писмо вх. РГ-10-30-02 от 07.04.2017 г. В т. 1 от плана се предвижда възстановяване на допустимите собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на МКИ, чрез събиране на допълнителни и/или дялови вноски от членовете на СиВЗК съгласно нейния устав. В т. 2 от плана се предвижда ограничаване на рисковия профил чрез икономии от разноски.

С Решение 700-ЖЗ от 10.05.2017 г. КФН отказва да одобри представения от СиВЗК краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 КЗ за възстановяване на допустимите основни собствени средства за покритие на МКИ. Според комисията предвидените мерки в представения от СиВЗК краткосрочен план не са реалистични и не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на застрахователя и интересите на застрахованите, доколкото описаните мерки не водят до възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на МКИ или ограничаване на рисковия профил, така че да се гарантира спазването на МКИ с наличните допустими основни собствени средства. Отказът на КФН да одобри представения план е обжалван от кооперацията по съдебен ред. Жалбата е отхвърлена с Решение 3810 от 20.04.2022 г. по адм. дело 6544/2017 г. на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 4548 от 11.04.2024 г. по адм. дело 6566/2022 г. на ВАС, петчленен състав.

2. Данни относно баланса на СиВЗК към 31.12.2016 г.

С Решение на КФН по протокол от 16.02.2017 г. е прието да се извърши проверка на основание чл. 18, ал. 2 ЗКФН от независими външни експерти на балансите на застрахователите и презастрахователите към 31.12.2016 г. във връзка с отразяване на резултатите от прегледа на предходния период (към 30.06.2016 г.). С писмо вх. РГ-10-00-13 от 02.03.2017 г. КФН е информирана, че избраният от СиВЗК одитор, който да извърши прегледа към 31.12.2016 г., съответно заверката на годишните справки по чл. 126, ал. 1, т. 2 КЗ е ДЗЗД ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ ТОРНТОН БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ , България и Гърция. С Решение 500-Ж3 от 21.03.2017 г. КФН назначава ДЗЗД ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ ТОРНТОН БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ , България и Гърция за независим външен експерт, който да извърши преглед на баланса на СиВЗК към 31.12.2016 г.

С вх. 10-00-13 от 14.06.2017 г. в КФН е представен доклад на ДЗЗД ГД КОНСОРЦИУМ ГРАНТ TOPHТOH БЪЛГАРИЯ-ГЪРЦИЯ относно прегледа на баланса на СиВЗК към 31.12.2016 г. (л. 75 от делото).

Според независимия външен експерт КИП на кооперацията към 31.12.2016 г. след корекции е в размер на 18 911 558 лв., а МКИ (долна граница) е 7 400 000 лв.

Стойността на собствените средства, предназначени за покриване на КИП и МКИ към 31.12.2016 г., след корекциите, направени от независимия външен експерт във връзка с прегледа на баланса, отново е отрицателна величина в размер на - (минус) 691 576 лв., т.е. налице е недостиг на допустими собствени средства за покритие на МКИ и КИП. В резултат на преизчислената от независимия външен експерт стойност нa допустимите собствени средства коефициентите на покритие на КИП и МКИ с допустими собствени средства също са отрицателни величини в размер на (4) % и на (9) %, което показва повече от 100 % недостиг.

Установеният недостиг на допустими собствени средства на СиВЗК за покритие към 31.12.2016 г. на КИП е 19 603 134 лв., а на МКИ е 8 091 576 лв.

3. Данни относно баланса на СиВЗК към 30.06.2017 г.

С Решение 878-ЖЗ от 16.06.2017 г. на КФН е назначена Р. Й. С. за квестор на Кооперация Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК с основна задача да установи финансовото състояние на застрахователя.

С Решение 974-ЖЗ от 05.07.2017 г. на КФН са дадени задължителни предписания на квестора да бъдат поканени за извършване на одиторския ангажимент, така както е определен по т. 3 от Решение на КФН 942-ЖЗ от 28.06.2017 г., регистрирани одитори, които вече са извършвали проверки и заверки на финансовите отчети на СиВЗК и са запознати със счетоводното отчитане, документите, информацията и системите на застрахователя, като Грант Торнтон ООД и Бул Одит ООД.

Със заявление вх. РГ-10-30-2 от 12.07.2017 г. в КФН е постъпил междинен отчет на квестора на застрахователя, с който КФН е информирана, че поради направен отказ от страна на Бул Одит ООД да участва в проверката, след проведени преки преговори на 20.07.2017 г. е сключен договор с Грант Торнтон ООД ЕИК 831716285 и Мазарс, Гърция, с подизпълнител Мазарс ООД (българско юридическо лице) ЕИК 204638408.

С вх. РГ-10-30-2 от 21.09.2017 г. в КФН е постъпил отчет от Р. Й. С. в качеството й на квестор на Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК относно правното и финансовото състояние на кооперацията, заедно с приложен към него Доклад за фактически констатации, изготвен от одиторите Грант Торнтон ООД и Мазарс СА по възлагане от квестора съгласно Договор от 20.07.2017 г. В доклада одиторите са представили два сценария относно баланса на кооперацията по Платежоспособност II. КФН е изискала уточнение от одиторите кой сценарий е по-реалистичен с оглед дейността на СиВЗК. С писмо вх. РГ-10-30-2 от 23.10.2017 г. на Грант Торнтон ООД е посочено, че е по-вероятно да се реализира първият сценарий, съгласно който превишението на активите над пасивите към 30.06.2017 г. е преизчислено в размер на - (минус) 4 855 567,52 лв. В писмо вх. РГ-10-30-2 от 30.10.2017 г. Мазарс СА уточнява, че съгласно подписаният тристранен договор от 7 юли 2017 г., изменен с Допълнение 1 от 21 септември 2017 г., задълженията на одитора са били свързани с представянето на доклад за проверка на баланса на Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК към 30.06.2017 г. Обхватът на прегледа, който е извършен от Мазарс СА, се състои единствено в преглед на техническите резерви. Предложените корекции от страна на Мазарс СА са едни и същи и в двата посочени сценария по отношение на собствените средства. Различните резултати се дължат на корекциите в активите на кооперацията. Докладът по отношение на горепосочения обхват е част от Доклад за фактически констатации, подписан от Мазарс СА и Грант Торнтон ООД.

Въз основа на Доклада за фактически констатации, изготвен от одиторите Грант Торнтон ООД и Мазарс СА, постъпил на 21.09.2017 г. в КФН (л. 265 от делото), административният орган приема, че наличието на недостиг на допустими собствени средства за покритие на капиталовите изисквания на застрахователя се потвърждава и към 30.06.2017 г., към която дата съгласно Сценарий 1, представен от регистрираните одитори Грант Торнтон ООД и Мазарс СА, превишението на активите над пасивите на баланса по Платежоспособност II към 30.06.2017 г. отново е преизчислено на дефицит.

Въз основа на резултатите към 30.06.2016 г., 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г. административният орган обосновава извод, че е налице продължаващо неспазване на минималното капиталово изискване, като допустимите собствени средства не са достатъчни за покритие на минималното капиталово изискване към 30.06.2017 г.

II. Груби нарушения на КЗ при извършване на дейността на СиВЗК.

В посочения по-горе доклад на Грант Торнтон ООД и Мазарс СА, постъпил на 21.09.2017 г. в КФН, се съдържат констатации и относно механизма на извършваната от СиВЗК дейност. Според доклада животозастрахователната дейност на кооперацията стъпва изцяло на предвидено данъчно облекчение съгласно Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) и Закова за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това данъчно облекчение дава възможност за доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения да се намали месечната данъчна основа с внесените през месеца за сметка на лицето премии/вноски по договори за застраховки Живот в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа. Това данъчно облекчение се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка е застраховано.

В доклада се посочва, че в преобладаващата си част застрахователните договори са групови, сключени с работодатели и с представляващи групи хора лица. Във всички договори, сключени преди и след 2016 г., застрахователните премии са за сметка на застрахованите лица, като размерът им не е посочен в абсолютна стойност, а е определен като равен на максималния размер на данъчното облекчение, предвидено в ЗОДФЛ (отм.) или ЗДДФЛ за премиите за застраховка Живот . Налице е клауза, съгласно която застрахователят и работодателят са в известност за постоянно предявената претенция за финансиране на застрахованите лица съгласно чл. 240, ал. 4 от КЗ във вр. с чл. 186, ал. 5, т. 6 (в сила до 31.12.2015 г.), съответно в чл. 453 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) , което финансиране възлиза на 90 % от бруто застрахователните премии, поради което работодателят е задължен да превежда ефективно 10 % от брутния размер на премията на застрахователя. Одиторите обръщат внимание, че тези постоянно предявени претенции се наричат винаги субсидии във всички документи, които използва взаимозастрахователната кооперация. Използва се и т.нар. прихващане, т.е. от полагащите се и дължими премии към застрахователя се прихваща субсидията към лицата и се превежда само разликата. Възможно е и брутната премия да бъде преведена на застрахователя, като той от своя страна превежда по банковите сметки на застрахованите т.нар. субсидия .

Одиторите Грант Торнтон ООД и Мазарс СА са установили, че в застрахователните полици на СиВЗК се предвижда следното:

• откупна стойност на застраховката: 90 % от бруто застрахователна премия;

• претенция по чл. 23 и 24 от Общите условия за пенсионно животозастраховане (ОУПЖЗ) - постоянно предявена, до размера на откупната стойност.

Одиторите обръщат внимание, че СиВЗК използва думата субсидия, а не заем, защото е очевидно, че може да има и алтернативен поглед върху практиката на отпускането на такъв по начина, по който го прави кооперацията . За да спази законовото изискване за заплащане на откупна стойност, застрахователният договор трябва да бъде прекратен предсрочно и да са спазени определените в чл. 451 КЗ условия. Това означава, че не е възможно веднага след сключване на застрахователния договор да бъде заплащана откупна стойност. Съответно, за да може да предоставя до 90 % от бруто премията на застрахования ежемесечно и веднага, СиВЗК използва предвидената в чл. 453 КЗ възможност за предоставяне на заем срещу застраховка Живот .

Предоставяните от СиВЗК субсидии обаче не отговарят на дефиницията за заем според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Освен това, същите не се договарят и отпускат съгласно изискванията на чл. 453 КЗ.

ЗЗД изрично предвижда в чл. 240, ал. 1, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът за заем е реален договор. Освен реално предаване на пари, това означава и съгласие на заемополучателя за неговото сключване. Страна по груповия договор за застраховане обаче не са застрахованите лица, а работодателят или друго лице - представител.

Грант Торнтон ООД и Мазарс СА посочват, че на база на направената извадка от 291 полици само в малък брой случаи са получили доказателство, че застрахованите лица знаят за получаване на заем, а по-скоро се съгласяват на субсидия или финансиране. Независимо, че текстът в застрахователните договори препраща към съответния член от Кодекса за застраховането, касаещ заеми, одиторите изразяват съмнение дали и доколко застрахованите лица са запознати с разликата. Според Грант Торнтон ООД и Мазарс СА използването на думата субсидия е възможно да въведе в заблуждение застрахованите лица, защото биха я асоциирали с безвъзмездност, помощ - материална или парична, парично дарение, дотация, която в никакъв случай не подлежи на връщане, още по-малко с лихва.

Допълнително Грант Торнтон ООД и Мазарс СА посочват, че са изпратили писма за потвърждение за цялата кредитна експозиция и са извършили преглед на отговорите за дължимите суми, сроковете, обезпеченията, ограниченията и спазването на разпоредбите на договорите от страна на кооперацията. Изпратени са писма за потвърждение до 27 работодатели от извадката от 291 полици, като тези работодатели имат водещи експозиции в направената извадка. Одиторите са получили потвърждения от малка част от работодателите, като са установили случаи, при които е възможно да възникне съмнение относно това дали застрахованите лица знаят, че застрахователните им полици все още се отчитат като действащи, че имат задължения за възстановяване на заеми и лихви по тях и/или доколко застрахованите лица са наясно с разликата между субсидия и заем.

Според административния орган липсват валидно сключени индивидуални договори за заем. Необходима е изрична писмена уговорка между страните, за да се дължи лихва за ползването на паричната сума (чл. 240, ал. 2 33Д ). При липса на писмена уговорка за лихва заемателят дължи единствено заетата сума. Още повече, че законодателят е поставил императивно изискване в чл. 453 КЗ, че условията и редът на отпускането, погасяването и лихвата по заема се уреждат в застрахователния договор.

Относно изискването в застрахователния договор да бъдат посочени размерът на откупната стойност за всяка година от срока на договора, както и условията, при които застраховащият може да иска заплащане на откупна стойност, Грант Торнтон ООД и Мазарс СА посочват, че не са им били предоставени данни за размера на откупна стойност по години по направената от одиторите извадка от застрахователни полици.

В обобщение административният орган констатира, че част от извършваната от СиВЗК дейност не отговаря на законовите изисквания за предоставяне на заем срещу застраховка Живот , тъй като:

1. предоставяните от кооперацията субсидии не могат да се приемат за заеми съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, доколкото в съществена част от случаите липсва реално предаване на пари от застрахователя към застрахованите лица, а от дължимите премии към застрахователя ce прихваща субсидията към лицата и от работодателя се превежда на СиВЗК само разликата;

2. при по-голяма част от случаите на предоставяне на субсидии липсват доказателства, че застрахованите лица знаят, че са получили заем, който подлежи на връщане с лихви;

3. в застрахователните договори не са договаряни условията, редът за отпускането и погасяването на заема и размерът на дължимата по него лихва, каквото е изискването на чл. 453 КЗ;

4. не са спазени изискванията на чл. 330, ал. 1, т. 2 КЗ за предоставяне на ясна и изчерпателна информация за условията и размера на заемите срещу застрахователните полици Живот ;

5. в застрахователните договори не е посочен размерът на откупната стойност за всяка година от срока на договора, каквото е изискването на чл. 451, ал. 2 КЗ, съответно чл. 240, ал. 2 КЗ (отм.).

Въз основа на горните констатации административният орган приема, че в дейността си СиВЗК е извършила груби нарушения на посочените разпоредби на КЗ. Това представлява самостоятелно основание за отнемане на лиценза на Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК съгласно чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ в хипотезата на извършване на груби нарушения на КЗ.

В съдебното производство са приети заключение на вещото лице доц. д-р Н. Орешаров и заключение на вещото лице М. Стоилкова отговорен актюер във връзка с оценката на пасивите и активите на СиВЗК.

Производството по делото е спряно с определение по хода 11682 от 02.08.2019 г. до приключване на производството по адм. д. 6544/2017 г. по описа на ВАС с влязъл в сила съдебен акт. Предмет на обжалване по посоченото дело е Решение 700-ЖЗ от 10.05.2017 г., с което КФН е отказала да одобри представения краткосрочен план за възстановяване на допустимите основни собствени средства на ниво, осигуряващо покритието на минималното капиталово изискване. Жалбата срещу Решение 700-ЖЗ от 10.05.2017 г. на КФН е отхвърлена с Решение 3810 от 20.04.2022 г. по адм. дело 6544/2017 г. на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение 4548 от 11.04.2024 г. по адм. дело 6566/2022 г. на ВАС, петчленен състав.

Производството е възобновено с определение по хода на делото от 12.04.2024 г.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК извърши проверка за законосъобразност на оспореното решение, приема от правна страна следното:

1. По компетентността на административния орган.

Оспореният административен акт е издаден от Комисията за финансов надзор, която съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 КЗ е компетентен административен орган. По делото е представен препис-извлечение от Протокол 85 от заседание на КФН на 01.12.2017 г. (л. 330 от делото), от който се установява, че на посочената дата решението за отнемане на лиценза (т. 18 от дневния ред) е взето единодушно с пет гласа на: К. Караиванова председател на КФН, Б. Атанасов заместник-председател, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност , Д. Йорданова - заместник-председател, ръководещ управление Осигурителен надзор , Р. Агайн - заместник-председател, ръководещ управление Застрахователен надзор и В. Савов член на КФН. При приемането му са присъствали всички членове на комисията, които са гласували за , с което са изпълнени изискванията за кворум и мнозинство по чл. 8, ал. 3 и 4 ЗКФН.

2. По формата на административния акт.

Актът е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, включително описание на фактическите и правните основания. Неоснователно е оплакването за немотивираност. В административния акт подробно са описани предходните принудителни административни мерки, основанията за прилагането им, допълнително предприетите от органа проверки и действия във връзка с надзора на застрахователя и резултатите от тях. Въз основа на установените в хода на административното производство факти и обстоятелства административният орган ясно и точно е посочил приложимите разпоредби, съставляващи правно основание за издаване на административния акт. По изложените съображения от формална страна административният акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Доколко фактическите и правни основания на акта съответстват на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта.

3. По административнопроизводствените правила.

При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е започнало по инициатива на административния орган. В изпълнение на задълженията си по чл. 35 и 36 АПК органът е събрал относимите доказателства и ги е обсъдил. Съгласно чл. 587, ал. 6 КЗ при прилагането на принудителна административна мярка по ал. 4, каквато представлява и отнемането на лиценз по чл. 40 КЗ, разпоредбите на АПК относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат.

4. По приложението на материалния закон.

4.1. Относно основанието за отнемане на лиценза, описано като продължаващо неспазване на минималното капиталово изискване.

Според административния орган допустимите собствени средства на СиВЗК не са достатъчни за покритие на минималното капиталово изискване към 30.06.2016 г., 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г. Този извод е аргументиран с резултатите от извършените прегледи от независими външни експерти за всеки от спорните периоди поотделно.

Както бе посочено по-горе, жалбоподателят е застраховател, който притежава лиценз, издаден по реда и при условията на Кодекса за застраховането чл. 12, ал. 1, т. 1, вр. § 21, т. е. местен застраховател. Вписан е в регистъра на Комисията за финансов надзор по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗКФН, прилага изискванията по част втора, дял трети на кодекса и има достъп до единния пазар. С оглед на това освен разпоредбите на част втора, дял трети от Кодекса за застраховането, за него са задължителни и относимите актове на Европейския съюз и в частност Директива 2009/138 (Платежоспособност ІІ), която Кодексът за застраховането транспонира чл. 15, ал. 2 КЗ.

Правноорганизационната форма, в която съществува жалбоподателят, е кооперация. Кооперацията е една от предвидените в чл. 12, ал. 1 КЗ, съответно в Приложение ІІІ, Б. (2) от Директива 2009/138, правни форми на сдружение на физически лица с установено устройство и обособено имущество, които могат да бъдат застраховател.

Съгласно чл. 4 от Устава на кооперацията тя има за предмет на дейност един или повече класове застраховки по раздел І от Приложение 1 на Кодекса за застраховането със или без застраховка Злополука и/или Заболяване на своите членове. Раздел І от Приложение 1 обхваща класовете животозастраховане.

Материалната законосъобразност на обжалваното решение на КФН в частта му относно първото основание за отнемане на лиценза следва да бъде преценена на основата на регламентираното в част втора, дял трети Изисквания към финансовото състояние за застрахователи с право на достъп до единния пазар и за презастрахователи на Кодекса за застраховането, съответно на дял първи, глава шеста Правила за оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиционни правила на Директива 2009/138 за краткост Платежоспособност ІІ.

Оплакванията на жалбоподателя за неприложимост на Платежоспособност ІІ са неоснователни.

Първо, всички решения на КФН, описани по-горе и предхождащи отнемане на лиценза, са влезли в сила след тяхното съдебно обжалване. Във влезлите в сила съдебни актове еднозначно се приема не само, че спрямо жалбоподателя се прилагат правилата на Платежоспособност ІІ, но и че същите правила са приложени правилно при корекцията, извършена от независимия външен експерт MILLIMAN SP.ZO.O. , Полша, определен с Решение 522-ЖЗ от 14.07.2016 г. на КФН. Въпросът относно нереалистичността на мерките, предложени от СиВЗК в представения краткосрочен план, също е решен с влязло в сила съдебно решение.

Второ, жалбоподателят не доказва, че са изпълнени условията за изключение от Платежоспособност ІІ, регламентирани с новата ал. 6 на чл. 21 КЗ (ДВ, бр. 92 от 2017 г.). Посочената разпоредба предвижда, че взаимозастрахователна кооперация, която извършва дейност по животозастраховане, не прилага изискванията по част втора, дял трети от този кодекс, ако застрахователните плащания варират в зависимост от наличните средства и вноските на всеки един от членовете на кооперацията са в еднакъв за всички размер. За взаимозастрахователната кооперация по изречение първо се прилага част втора, дял четвърти от този кодекс. Видно от устава на кооперацията, вписан в търговския регистър, кооперацията не отговаря на условията по чл. 21, ал. 6 КЗ (ДВ, бр. 92 от 2017 г.), тъй като вноските на всеки един от членовете на кооперацията не са в еднакъв за всички размер. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1, б. б от устава всеки член кооператор е длъжен да заплаща дялова вноска (дял) в минимален размер на 0,1 % от първата си застрахователна премия. Всеки член може да увеличава размера на дяловата си вноска без ограничение. В проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание е представен устав, изменен с решение на пълномощниците от 27.11.2017 г. С измененията на устава се предвижда, че размерът на дяловата вноска е еднакъв за всички членове. Уставът в редакцията му от 27.11.2017 г. не е вписан в търговския регистър, съответно кооперацията не е уведомила КФН за изменението му, каквото задължение има на основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КЗ. Следователно по делото не се установява да е завършен фактическият състав по промяна на статута на кооперацията с цел прилагането на по-облекчен режим относно платежоспособността й. Промяната на статута на застрахователя се извършва в специално производство и следва да бъде вписана в лиценза му чл. 37 и сл. КЗ.

По горните съображения съдът приема, че спрямо жалбоподателя са приложими правилата на Платежоспособност ІІ. Именно във връзка със спазването на тези правила на жалбоподателя са извършвани периодични проверки от независими външни експерти. Техните резултати са подробно обсъдени от административния орган и въз основа на тях органът обосновано е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на Платежоспособност ІІ за покритие на минималното капиталово изискване към 30.06.2016 г., 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г. Тези констатации не са опровергани от заключенията на вещите лица. Поставените въпроси към вещите лица са в две основни насоки: 1. допустима ли е разделна оценка на активите и пасивите на кооперацията; 2. как се отразяват върху платежоспособността на кооперацията решенията на събранието на пълномощниците, приети на 28.11.2016 г. и 12.12.2016 г. Относно първата група въпроси и двете вещи лица не отричат допустимостта на разделната оценка на активите и пасивите на кооперацията. Вещото лице Стоилкова обаче уточнява, че прегледът на баланса на застрахователя трябва да се подчинява на изискванията на Платежоспособност ІІ, които са съобразени от независимите външни експерти. Посочва, че прегледът на баланса на застрахователите за целите на Платежоспособност ІІ и одитът по смисъла на МСФО (Международни стандарти за финансови отчети) имат различна правна рамка и се изготвят въз основа на различни документи, които вещото лице Стоилкова подробно е описала в т. IV.3 от констативно-съобразителната част от заключението си (стр. 10 11 от заключението). Ответникът основателно възразява, че оценката съгласно МСФО следва да е дадена само като съпоставима, а не като водеща. Такова разграничение не е извършено от вещото лице Орешаров, поради което изчислените от него стойности не отговарят на изискванията за оценка на активите по Платежоспособност ІІ. Освен това, извършената от Орешаров разделна оценка се основава на актива заеми по полици , без да се отчита вероятността от необслужване на заемите. Орешаров също така взема предвид предложените от СиВЗК мерки за покритие на минималното капиталово изискване за платежоспособност. Тези мерки са включени от кооперацията в краткосрочния план, представен в КФН с писмо вх. РГ-10-30-02 от 07.04.2017 г. (л. 56 от делото). Относно съдържанието и изпълнението на мерките в плана се сочат именно решенията на събранието на пълномощниците от 28.11.2016 г. и 12.12.2016 г. С решението от 28.11.2016 г. се приема, че считано от 01.12.2016 г. СиВЗК намалява плащанията по всички основни застраховки с 20 %, а плащанията по допълнителните застраховки да се запазят. С решението от 12.12.2016 г. се приема, че намалението на плащанията да бъде не с 20 %, а до 20 %, като конкретният размер на намалението на плащанията по основните застраховки да се определя от риск мениджъра на кооперацията . Същите решения на събранието на пълномощниците се сочат от жалбоподателя и в настоящото съдебно производство във връзка с оценката на активите на кооперацията. Относно нереалистичността на тези мерки обаче има влязло в сила съдебно решение, цитирано по-горе. По изложените съображения съдът приема, че изготвеното от Орешаров заключение необосновано завишава стойността на активите на кооперацията и не следва да бъде кредитирано.

Въз основа на така установените факти съдът приема, че е изпълненото соченото от административния орган основание за отнемане на лиценза по § 11, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 КЗ. И двете разпоредби регламентират отнемането на лиценза при условията на обвързана компетентност. § 11, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на КЗ обхваща случаите, когато застраховател, съответно презастраховател, не е осигурил достатъчно допустими основни собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване до 31 декември 2016 г. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 КЗ обхваща случаите, когато лицето не е представило краткосрочен план по чл. 215, ал. 2 КЗ или ако представеният план е очевидно неадекватен, или ако въпреки представянето на краткосрочния план лицето не е възстановило спазването на минималното капиталово изискване в тримесечен срок от констатиране на неспазването, когато лицето е застраховател с право на достъп до единния пазар, съответно презастраховател. В случая безспорно е установено, че към 30.06.2016 г., 31.12.2016 г. и 30.06.2017 г. застрахователят не е осигурил достатъчно допустими основни собствени средства за покритие на минималното капиталово изискване. Безспорно е установено също така, че представеният от него краткосрочен план не е реалистичен.

Неоснователно жалбоподателят сочи, че административният акт е издаден преждевременно. Доводите на жалбоподателя в тази връзка са в две насоки: 1. жалбоподателят твърди, че административният орган не е изчакал да изтече срока, определен с Решение 388-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН; 2. жалбоподателят твърди, че видно от годишните финансови отчети за периода 2017 2022 г. финансовото състояние на кооперацията се е подобрило. В същия ред съдът ще обсъди така изложените твърдения.

Действително с Решение 388-ЖЗ от 10.03.2017 г. на КФН е разпоредено в срок до 31.12.2017 г. кооперацията да предприеме необходимите мерки, за да постигне равнището на допустими собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност или за намаляване на рисковия си профил за гарантиране на спазване на капиталовото изискване за платежоспособност. А процесното решение за отнемане на лиценза е от 01.12.2017 г. На същата дата, на която е издадено Решение 388-ЖЗ от 10.03.2017 на КФН, са издадени още две решения на КФН Решение 387-ЖЗ от 10.03.2017 г. за отразяване на корекциите от прегледа на независимия външен експерт и Решение 389-ЖЗ от 10.03.2017 г. за представяне на краткосрочен план. И трите решения целят привеждане на застрахователя в съответствие с изискванията на Платежоспособност ІІ. Задължителното предписание за представяне на краткосрочен план е конкретно проявление и логическо продължение на предходните две принудителни административни мерки, приложени на същата дата. С плана се цели създаване на конкретен механизъм, съвкупност от реалистични мерки, които предварително са заявени от застрахователя и са одобрени от надзорния орган, т.е. законодателят създава условия за активно участие на заинтересованото лице при определяне на мерките и постигане на целения ефект в кратък срок. Неодобряването на плана и липсата на нов план е самостоятелно основание за отнемане на лиценза, без да е необходимо органът да изчаква изтичането на срока за изпълнение на останалите мерки. Още повече, че в случая застрахователят твърди, че спрямо него въобще не са приложими изискванията на Платежоспособност ІІ, т.е. изначално отрича необходимостта от спазването им. Изпълнението на условията по § 11, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 2 КЗ е достатъчно основание за отнемане на лиценза. Посочените разпоредби не изискват неизпълнение в кумулация на всички предходни принудителни административни мерки.

Относно твърдението за подобряване на финансовото състояние на кооперацията през периода 2017 2022 г. ответникът основателно възразява, че то не отговаря на действителността. От обявените актове в търговския регистър се установява, че и двата доклада на независимите одитори относно финансовото състояние на кооперацията съдържат отрицателно мнение. В първия доклад, изготвен от Мазарс ООД и Захаринова и партньори ООД, става въпрос състоянието на кооперацията към 31.12.2017 г. В доклада се посочва, че приложеният финансов отчет не представя достоверно финансовото състояние на кооперацията към 31.12.2017 г. Във втория доклад, изготвен от Захаринова Нексиа ЕООД, става въпрос състоянието на кооперацията към 31.12.2021 г. В него също се посочва, че приложеният финансов отчет не представя достоверно финансовото състояние на кооперацията към 31.12.2021 г.

4.2. Относно основанието за отнемане на лиценза по чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ в хипотезата на груби нарушения на КЗ.

За разлика от предходното основание за отнемане на лиценза, основанието по чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ се прилага при оперативна самостоятелност. За всички хипотези по ал. 2 на чл. 40 КЗ законодателят предвижда, че лицензът може да бъде отнет. Когато законът предвижда прилагане на принудителна административна мярка при оперативна самостоятелност, административният орган има право на преценка дали да я приложи или не, като необходимостта от прилагането на мярката следва да бъде обоснована с конкретни мотиви каква е тежестта на правонарушението и при какви обстоятелства е извършено, какво е последващото поведение на нарушителя, какво е съдържанието на мярката и нейната продължителност, пропорционално ли е нейното неблагоприятното въздействие върху правната сфера на нарушителя. В случая процесната мярка е най-тежката спрямо титуляря на лиценза, тъй като се изразява в отнемане на лиценза. Видно от мотивите на органа констатациите са за груби нарушения на: чл. 453 КЗ - в застрахователните договори не са уредени условията, редът за отпускането и погасяването на заема и размерът на дължимата по него лихва; чл. 330, ал. 1, т. 2 КЗ - не са спазени изискванията за предоставяне на ясна и изчерпателна информация за условията и размера на заемите срещу застрахователните полици Живот ; чл. 451, ал. 2 КЗ, съответно чл. 240, ал. 2 КЗ (отм.) - в застрахователните договори не е посочен размерът на откупната стойност за всяка година от срока на договора. Констатациите на органа се основават на доклада на Грант Торнтон ООД и Мазарс СА, постъпил на 21.09.2017 г. в КФН. Относно тези констатации жалбоподателят не противопоставя никакви доводи, нито представя доказателства за оборването им. Цялата му защита е концентрирана върху спорния въпрос относно приложимостта и спазването на изискванията на Платежоспособност ІІ, т.е. върху първото основание за отнемане на лиценза.

Съдът приема, че надзорният орган е извършил правилна преценка относно тежестта на нарушенията. Става въпрос за нарушения на императивни разпоредби на КЗ, които препятстват застрахованите лица да получат ясна и изчерпателна информация относно техните права и задължения и последиците от неизпълнението на застрахователните договори. Допуснатите нарушения създават предпоставки за различно тълкуване и неточно възприемане на съдържанието на застрахователните договори, в резултат на което се ограничава предвидимостта и стабилността в развитието на отношенията между застрахователя и застрахованите лица. Съдът споделя напълно становището на одиторите Грант Торнтон ООД и Мазарс СА, че използването в застрахователните договори на думата субсидия е възможно да въведе в заблуждение застрахованите лица, че същите получават безвъзмездна помощ, а не заем, който подлежи на връщане с лихва.

По изложените съображения съдът приема, че в настоящия случай органът е доказал и обосновал и двете основания за отнемане на лиценза.

4.3. Относно останалите мерки, обективирани в разпоредителната част на административния акт, съдът приема, че също съответстват на материалния закон. Първо, прилагането на всяка една от тях е обусловено и обслужва отнемането на лиценза. Второ, за всяка една от тях органът е посочил правилно съответстващото им правно основание: относно забраната застрахователят да извършва свободно разпореждане с активи до започване на производство по ликвидация или несъстоятелност - чл. 587, ал. 4, изр. 2 КЗ; относно забраната застрахователят да сключва нови застрахователни договори по всички класове застраховки за срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на решението - чл. 587, ал. 3, т. 6 КЗ; относно назначаване на квестори до назначаване на синдик или до вписване на ликвидатор на дружеството - чл. 597, ал. 3 КЗ; относно задължителните предписания до квесторите във връзка извършването на необходимите фактически и правни действия в срока на квестурата - чл. 599, ал. 9 КЗ.

5. По съответствието с целта на закона.

Съдът приема, че административният акт е в съответствие с целта на закона. Основните цели на КЗ са: 1. осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, и 2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар (чл. 2, ал. 1 КЗ). В случая отнемането на лиценза е съобразено с всяка една от тях при правилно отчетен приоритет на обществения интерес пред интереса на жалбоподателя.

Задължението за покриване със собствени средства на минималното капиталово изискване е валидно за всички застрахователи, опериращи на единния пазар на Европейския съюз. Когато един застраховател не отговаря на императивните изисквания за платежоспособност, той засяга интересите на застрахованите от него лица, тъй като съществува риск да не може да изпълнява задълженията си. Във връзка с доводите, че административният орган не е съобразил тежестта на процесната мярка със спецификата на конкретния застраховател, а именно - взаимозастрахователна кооперация, за която се твърди, че отговаря на условията по чл. 9, пар. 1 от Директива 2009/138/ЕО, транспониран с новата ал. 6 на чл. 21 КЗ (ДВ, бр. 92 от 2017 г.), съдът припомня, че доказателства са представени за първи път в съдебното производство и то след възобновяването му - в проведеното на 09.12.2024 г. открито съдебно заседание, т.е. след като с влязъл в сила съдебен акт е прието, че спрямо СиВЗК не е налице изключение от приложението на изискванията на Платежоспособност ІІ. Доказателствата са уставът на кооперацията, изменен с решение на събранието на пълномощниците на 27.11.2017 г., протоколът от заседанието и докладът на председателя на СиВЗК до събранието на пълномощниците. Изменението на устава не е вписано в търговския регистър, нито за него е уведомена КФН. Няма данни също така, че новите правила за определяне на вноските на член-кооператорите са приведени в изпълнение. Същевременно преди отнемането на лиценза административният орган е приложил редица по-леки принудителни административни мерки с цел привеждане на застрахователя в съответствие с изисквания на Платежоспособност ІІ, включително му е дал предписание за представяне на краткосрочен план. Въпреки положените усилия от страна на надзорния орган предходните принудителни административни мерки не са изпълнени своевременно и ефективно, в резултат на което застрахователят не е отговарял на Платежоспособност ІІ за продължителен период време. По изложените съображения неоснователно жалбоподателят възразява, че при отнемане на лиценза надзорният орган не е спазил изискването на чл. 141, ал. 2 от Директива 2009/138/ЕО за пропорционалност на мярката на степента и продължителността на влошаването на платежоспособността.

Във връзка с основанието за отнемане на лиценза по чл. 40, ал. 2, т. 8 КЗ съдът приема, че надзорният орган обосновано и правилно е преценил тежестта на нарушенията и съответстващата им по тежест принудителна административна мярка, поради което изискването за съответствие с целта на закона също е спазено. Допуснатите груби нарушения на чл. 453 КЗ, чл. 330, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 451, ал. 2 КЗ, съответно чл. 240, ал. 2 КЗ (отм.) не само засягат пряко информираността на застрахованите лица относно техните задължения и затрудняват достоверното установяване на финансовото състояние на кооперацията, в това число оценката на нейните активи, но и създават предпоставки за нестабилност и влошаване на финансовото състояние на кооперацията. При положение, че застрахованите лица не знаят, че вместо субсидия са получили заем, ответникът обосновано поставя под съмнение способността им да върнат заема, ако кооперацията упражни правото си на предсрочна изискуемост. В Доклада за фактически констатации, изготвен от одиторите Грант Торнтон ООД и Мазарс СА, постъпил на 21.09.2017 г. в КФН, изрично се посочва, че кооперацията има спешна нужда от оценка на платежоспособността на своите заемополучатели на ниво полица по полица с цел идентифициране на вероятност от риск за спиране на плащанията. Вещото лице Стоилкова от своя страна добавя, че за да се извърши самостоятелна оценка на заемите, независимо от стойността на техническите резерви, в какъвто смисъл са водещите аргументи на защитата, е необходимо на първо място да се обезценят всички заеми по полици с изтекъл падеж и необслужвани договори. За извършване на тази оценка обаче не са налице необходимите данни списък на всички полици с изтекъл матуритет и стойността на отпуснатите по тях заеми. Според вещото лице обезценката на тези заеми ще намали стойността на Заемите по застраховка Живот . Вещото лице отбелязва, че в отчета на квестора вх. РГ-10-30-2 от 21.09.2017 г., както и в одиторските доклади, се обръща внимание на голям брой полици, по които лицата са спрели плащанията си и по които кооперацията не предприема никакви действия, освен да изчака изтичането на давностния срок. Прекратяването на договорите, при които липсва застрахователен интерес, според вещото лице също ще доведе до намаляване на стойността на отпуснатите заеми. Във връзка със самостоятелна оценка на заемите, независимо от стойността на техническите резерви, на второ място вещото лице посочва, че е необходимо да се обезценят заемите на база оценка на вероятността от необслужването им. Тази необходимост вещото лице обосновава с констатацията от доклада на одиторите Грант Торнтон ООД и Мазарс СА, постъпил на 21.09.2017 г. в КФН, че поради използване на думата субсидия и липсата в застрахователните договори на ясно дефиниране на срок на връщане на сумата и дължимата лихва, възможно е застрахованите лица да не осъзнават, че получават заем от застрахователя, който подлежи на връщане с лихва.

Крайният извод на съда е, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на Комисията за финансов надзор направените по делото разноски в размер на 840 лв., от които 600 лв. за възнаграждение за вещо лице и 240 лева за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от един юрисконсулт съгласно чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение