Решение № 10764 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7007/2019 г.

Решение № 10764 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7007/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ), гр. Бургас, приподписана от процесуален представител главен юрисконсулт Милушев против решение № 674/3.04.2019 г. по адм. дело № 282/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, в която е осъдена да заплати на В. Колев разноски по делото в размер на 370 лв. представляващи адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалвана част е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Смята, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е неприложима, след като ответникът е признал иска и е следвало да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. Излага, че ищецът не е поканил РДГ - Бургас за заплащане на цената на иска и с поведението си РДГ не е дала повод за предявяване на иска, поради което смята, че позоваването на чл. 68, б. "а" от ЗЗД от съда е неправилно. Иска, да се отмени решението в обжалваната част и се постанови решение, с което се отхвърли иска в тази част. Ответникът - В. Колев от гр. [населено място], чрез пълномощник адв. П. Колева, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи, че е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, както и че признаване на иска от процесуален представител без изрично пълномощно не води до приложение на разпоредбата, както и ответникът с поведението си не е предприел действия по изплащане на претендираната цена на иска. Иска, решението да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като правилно следва да се потвърди. Излага, че при определяне размера на имуществените вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 2593/2017 г. на РС - Несебър, съдът е съобразил и мотивите на ТР № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Смята, че адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 674/3.04.2019 г. по адм. дело № 282/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, е осъдена Регионална дирекция по горите - Бургас да заплати на В. Колев сума в размер на 500. 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 851/23.10.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Бургас, както и е осъдена да заплати на В. Колев разноски по делото в размер на 370 лв. представляващи адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Съдът е приел, че е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция е доказана в размер от 500 лв., защото тази сума представлява платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, а плащането е извършено в брой по приложения договор и има характер на разписка за посочените в него, като заплатени суми. Съдът е приел също, че на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на ищеца за присъждане на сторените по съдебно производство разноски, е основателна - за държавна такса и възнаграждение за адвокат по представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно разноски държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Съдът е приел, че е неоснователно възражението на ответника, че в настоящото производство разноски не следва да се дължат предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради това, че се изисква кумулативно - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, а в случая е налице само една от законовите предпоставки – в съдебно заседание РДГ-Бургас е признала предявения срещу нея иск. Освен това съдът е съобразил, че освен формалното признание на иска, в периода от узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение ответникът не е предприел каквито и да е действия по заплащане на приетото за дължимо. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора и неса допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение, не е оспорено в частта, в която е осъдена РДГ - Бургас да заплати на В. Колев цената на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение № 180/24.04.2018 г., постановено по АНД № 2593 по описа за 2017 година на РС - Несебър, акт - Наказателно постановление № 851/23.10.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Бургас. Не се спори и че в хода на исковото производство РДГ - Бургас, чрез процесуален представител в съдебно заседание от 27.03.2019 г., не е оспорила исковата молба, като е оспорена претенцията за разноски пред първоинстанционния административен съд, като се е позовал процесуалният представител на чл. 78, ал. 2 от ГПК и че ищецът не е поканил ответника за заплащане на претендираното обезщетение. независимо от възражението съдът е уважил иска и в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е присъдил направените разноски в производството по ЗОДОВ. Неоснователни са доводите на касатора, че не са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и е следвало съдът да приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. Видно от данните по делото административният съд с разпореждане № 560 от 7.02.2019 г. е указал на ответника (РДГ - Бургас) да даде писмен отговор в едномесечен срок по допустимостта и основателността на иска. В дадения от съда срок по делото не е постъпил писмен отговор от ответника, както и няма изрично признаване на иска. В съдебно заседание от 27.03.2019 г. от процесуалния представител на РДГ - Бургас не е направено изрично признаване на иска, а не е оспорена исковата молба, като са оспорени разноските за производството пред административния съд. По същество процесуалният представил е изложил довод за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при уважаване на иска ответникът е задължен да заплати внесената държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно на уважената част на иска. Следователно дължими са разноските по производството, таксите и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не е приложима, тъй като ответникът, не е налице една от предпоставките - с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. Отделно от това обаче, съдът е признал, че е налице признаване на иска от ответника, изразено чрез неговия процесуален представител, без обаче да е направено изрично признаване на иска, а в протокола е отразено - "Не оспорваме исковата молба в частта 500 лв за предходната инстанция заплатен хонорар. Оспорваме претенцията за разноски пред настоящата инстанция". В съответствие с чл. 34, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приложим в производството по ЗОДОВ, за признаване на исковата претенция и извършване на действия от страна на процесуалния представител на ответника, представляващи разпореждане с предмета на делото, е било необходимо изрично пълномощно. Видно от приложеното по административното дело (л. 18) пълномощно, представляващият е имал пълномощно да извършва всички съдопроизводствени действия, но не и признаване на иска. Независимо от това, самият пълномощник не е извършил признаване на иска в производството, а не е оспорил иска. В тази връзка не е налице и признаване на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Освен изложеното правилно административният съд е приел, че не е налице втората предпоставка от чл. 78, ал. 2 от ГПК - с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. След образуване на делото и издаване на разпореждане № 560 от 7.02.2019 г. от съда, ответникът не е дал писмен отговор в едномесечен срок по допустимостта и основателността на иска, като до провеждане на съдебното заседание не е изложил становището си, нито е предложил споразумение или да е изразил по друг начин съгласието си с иска. С оглед данните по административното дело не са били налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради и което административният съд правилно е уважил претенцията на ищеца в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи държавна такса и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2018 г., в който е отразена дата на плащане на възнаграждението. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството на касатора разноски не се дължат, и не следва да се присъждат, а разноски следва да се присъдят на ответника по касационната жалба. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2019 г., същият е заплатил изцяло в брой сумата от 300, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Адвокатското възнаграждение е в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което следва да бъде осъдена РДГ - Бургас да заплати на В. Колев разноски по делото в размер на 300 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение