Решение № 5604 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2017 г.

Решение № 5604 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Т. И., гражданин на Алжир, против решение № 2821/25.04.2017 г., постановено по адм. д. № 3319/2017 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на О. Т. И., гражданин на Алжир, против решение № 5602/13.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изявленията на жалбоподателя, дадени в хода на проведеното интервю, е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение и не е имал каквито и да било проблеми от този характер в държавата си по произход. Съдът е приел, че не се касае за лице, напуснало страната си поради осъществени спрямо него преследване или поради прояви на основателни заплахи за живота и здравето му. Съдът е заключил, че посочените от О. Т. И. причини за желанието му да получи закрила по ЗУБ, не са и сред основанията, обосноваващи предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. От приложените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет се установява, че не са налице данни за съществуващ въоръжен конфликт в Алжир, поради което АССГ е приел, че спрямо оспорващия не е налице заплаха от безогледно насилие, ако същият бъде върнат в родината си по произход. По горните съображения АССГ е заключил, че жалбоподателят не може да се ползва и от субсидиарната защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от О. Т. И. причини да напусне страната му на произход не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на О. Т. И., за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя и приложената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от последната официална справка за обстановката в Алжир и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата по произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Алжир към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, поради което не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя за липса на съотнасяне на бежанската му история към обстановката в страната по произход. Кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят е изложил противоречиви твърденията относно своята националност и племенна принадлежност, като е поддържал различни тези по време на административното производство. Твърденията му, че е християнин протестант и че като такъв е преследван в страната си по произход не отговарят на официалните данни, че в Алжир има свобода на изповядването на религиите и приемането на друга вяра, различна от исляма, не е престъпление. Протестантската църква в Алжир е официално призната. В тази връзка в обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Алжир, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява по безспорен начин чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение