Решение № 4337 от 28.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. чрез адв. В. Тодоров, срещу Решение 22924 от 11.11.2024 г., постановено по адм. дело 5199/2024 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Решение ППН-01-142 от 19.03.2024 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че от доказателствата по делото не се установява твърдяното в жалбата до КЗЛД разпространение на лични данни на жалбоподателя чрез процесните публикации на В. Ц.. Съдът без да изложи мотиви е изключил от доказателствата по делото констативен протокол, изготвен от нотариус К. Белазелкова, от който е видно, че Ц. разполага с конкретни данни за физическата/икономическата идентичност на жалбоподателя Д., представляващи конкретни параметри за сключен от последния договор за наем. Съдът е преградил пътя на жалбоподателя да ангажира относими доказателства, отхвърляйки направено доказателствено искане за разпит на двама свидетели, с чиито показания жалбоподателят е искал да установи изтекли ли са данни от страна на служители на Община Горна Малина и по какъв начин В. Ц. се сдобила със същите. Счита, че както първоинстанционното решение, така и решението на КЗЛД са постановени при неправилно приложение на процесуалните правила. По делото е постъпила писмена молба на 20.02.2025 г., от адв. В. Димитров - процесуален представител на касатора П. Д., с която заявява, че поддържа касационната жалба и искането за допускане до разпит на двама свидетели, формулирано в жалбата до първоинстанционния съд, което искане е отхвърлено от последния без мотиви. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски/юриск. възнаграждения и моли да бъдат намалени до законовия минимум. Претендира разноски по представен списък на същите. Иска от касационната инстанция да отмени решението на АССГ и да върне делото за ново разглеждане, с указания до административния съд да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане за установяване на факти и обстоятелства, свързани с предмета на делото - изтичане на информация, касаеща лични данни на жалбоподателя П. Д., както и нерегламентираното им използване от страна на В. Ц. и Община Горна Малина. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния представител юриск. Б. Иванова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. В открито съдебно заседание КЗЛД не се представлява. Ответникът Община Горна Малина в открито съдебно заседание се представлява от адв. В. Тодоров, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли касационната инстанция да остави в сила решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Подчертава, че П. Д. и В. Ц. имат пререкания относно дейността на Д. в [населено място] във връзка с отглеждане на кучета от последния. Между двамата има образувани редица съдебни производства. Сочи се, че Община Горна Малина не е предоставяла лични данни на Д. и Ц. по никакъв начин. Претендира разноски по представен списък на същите и доказателства за извършването на същите. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение ППН-01-142/2021 г. от 19.03.2024 г. на КЗЛД, с което основание чл. 3, ал.4 от ЗЗЛД и и чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация/ПДКЗЛДНА/ е оставена без разглеждане жалбата на П. Д., чрез адв. В. Тодоров срещу В. Г. Ц. и Община Горна Малина без разглеждане като очевидно неоснователна и е прекратено административното производство. Решението на КЗЛД е издадено след като е постъпила жалба от адв. В. Тодоров, представляващ П. Д., насочена срещу В. Ц. и Община Горна Малина. С жалбата е поискано съдействие от Комисията за това, че във фейсбук публикация от профила на В. Ц., в която се изразява недоволството от нехуманно отношение към животни в приют, стопанисван от П. Д., са оповестени негови лични данни. Наведени са твърдения, че Община Горна Малина е предоставила на Ц. пълномощно на управителя Д., информация за условията в приюта и затова, че същият е разположен в имот, частна общинска собственост. В уточнение към жалбата Д. представил копие от въпросната фейсбук публикация, в която се споменават двете имена на членовете на управителния съвет на сдружението, стопанисващо приюта. В хода на административното производство КЗЛД е установила,че от профила на В. Н. Н. е качена публикация, съдържаща двете имена на управителя на приют за безстопанствени животни, като се коментират отношенията му с трети лица и с общината във връзка със собствеността на имота,върху който е изграден и се експлоатира обектът. Установено е ,че по водени съдебни производства между Д. и ответните страни-Ц. и Община Горна Малина се съдържа информация относно фондацията,управлявана от Д.. Комисията е установил а, че в публикации на администрирания от В. Ц. фейсбук профил се обсъждат условията в приют за безстопанствени животни,посочват се двете имена на жалбоподателя в качеството му на управител на фондацията, което не е информация, попадаща под защитата на Регламент 2016/679.Тези данни са публично достъпни в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на фондация Дом Д. , както и са оповестени на интернет страницата на тази фондация, за което Комисията е направила служебна проверка и е документирала същото в протоколи от 26.07.2022 г. КЗЛД посочва,че субектът на данни П. Д. в качеството му на управител на едноименна фондация е разпознаваемо лицеи е обект на множество журналистически публикации, свързани с условията в приюта,за които отговаря. Относно твърденията за нерагламентирано разпространение на лични данни от страна на Община Горна Малина Комисията е посочила,че не са представени никакви доказателства от страна на жалбоподателя.Информацията за местонахождението и собствеността на приюта не представлява лични данни,и е публично достъпна в медийни публикации и в търговския регистър. В обобщение КЗЛД е приела жалбата на Д. за очевидно неоснователна, доколкото няма доказателства за незаконосъобразно обработване на лични данни и липсата на нарушение е явна. За да отхвърли жалбата на Д. срещу горецитираното решение на КЗЛД административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.10 от ЗЗЛД. Съдът е посочил, че решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Същото съдържа необходимите реквизити, като наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в производството. В решението са обсъдени всички фактически установявания, в това число и събраните в хода на производството доказателства, наведените от страните съображения, както и правната регламентация на спорните обществени отношения. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на участниците в производството. На страните са връчвани своевременно преписи от депозираните в хода на производството книжа и доказателства, като им е осигурена възможност да изразят становище по тях. Административното производство е проведено в съответствие със специалните разпоредби на ЗЗЛД, както и с чл. 34 и следващите от АПК и принципите - истинност, равенство, достъпност, публичност и прозрачност по смисъла на чл.7, чл. 8 и чл. 12 от АПК. АССГ изложил съображения, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на комисията жалбата може да се остави без разглеждане. Според разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 лични са данните за лицето, с които то безспорно може да бъде идентифицирано. Цитираната разпоредба казва, че "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /"субект на данни"/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Според чл. 4, ал. 2 от Регламента, обработване на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай, от приетите доказателства не се установява твърдяното в жалбата до КЗЛД разпространение на лични данни на жалбоподателя чрез процесната публикация във фейсбук профила на В. Н. Н., тъй като в същата не се съдържат конкретни лични данни за физическата и/или икономическата идентичност на жалбоподателя П. Д.. Касационната инстанция констатира,че за касатора Д. по партидата на Дом Д. Фондация в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел са публикувани трите му имена. В публикациите на ответната страна В. Ц. във фейсбук са посочени единствено двете имена на касатора - П. Д.. Правилно административният съд е отбелязал, че не е налице и обработване на лични данни на жалбоподателя по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Регламента и че в в случая следва да се отчете не само съдържанието, но и целта на автора на процесната публикация да изрази своето недоволство спрямо условията на живот и отношението към бездомните животни в приюта, като по косвен начин се засяга наименованието на фондацията, която го стопанисва и нейния управител, като тази информация обаче е публично достъпна. В обобщение съдът е приел, че е налице очевидна неоснователност на подадената до КЗЛД жалба, поради което оспореното решение на Комисията за защита наличните данни е законосъобразно, постановено при правилното приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, което налага отхвърляне на оспорването. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Законосъобразни и обосновани са и правните му изводи. В хода на административното производство е установено, че не са представени доказателства, установяващи нерегламентирано разпространение на лични данни от ответните страни. При разглеждане на жалба за нарушение при обработване на лични данни, какъвто е процесният случай, от КЗЛД се преценява дали е налице неправомерно обработване на лични данни - допуснато ли е нарушение от страна на администратора на лични данни при обработване на личните данни и във връзка с това взети ли са достатъчно мерки, за да се гарантира правомерното обработване на лични данни. Изложените в касационната жалба съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са необосновани. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК, като е разпределил доказателствената тежест между страните. Обсъдил е представените от жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) доказателства, като правилно е приел, че те не установяват В. Ц. и Община Горна Малина неправомерно да се разпространили лични данни относно Д.. По делото е установено, че между страните има образувано и приключило с влязла в сила оправдателна присъда от 20.10.2022 г. на Софийски районен съд НЧХД 4627/2021 г., която присъда е потвърдена с Решение 107/18.01.2023 г. по Въззивно НЧХД 10/2023 г. на Софийски градски съд. От последната се установява, във връзка с публикации на Ц. в администриран от нея фейсбук профил е подадена тъжба от Д. за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 -во, вр.с чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.147, ал.1,вр. с чл.26, ал.1 от НК - клевета, по което престъпление Ц. е призната за невиновна. Вярно е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, направено в жалбата, но с оглед твърденията на Д. - за неправомерно разпространение на негови лични данни в публикации на В. Ц., направени във фейсбук профила й, т.е. чрез писмени изявления, свидетелските показания биха били безпредметни. Очевидно между Д. и Ц. са налице различни виждания относно стопанисвания от фондацията приют за животни, което е довело до множество съдебни производства. Предмет на административното производство пред КЗЛД обаче е установяването на неправомерно обработване на лични данни от ответните страни-В. Ц. и Община Горна Малина и след като такова не е установено правилно жалбата е приета за очевидно неоснователна. Обжалваното решение не е необосновано. Съдът, въз основа на събраните доказателства, е възприел правилно всички относими факти и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни и логични, не си противоречат и се основават на правилен анализ на доказателствения материал. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявена претенция от ответната страна Община Горна Малина,чрез адв. Тодоров за присъждане на разноски,представляващи такива за адвокатски хонорар в размер на 1080 лв., за което са представени надлежни доказателства, следва касаторът да бъде осъден да заплати същите на Община Горна Малина. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответната страна действия, изразяващи се в участие на адв. Тодоров в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение