Решение № 7489 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2009 г.

Решение № 7489 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Рика Стилова Петрова против решение № 238 от 7.01.2009 година по адм. дело № 44/2008 година по описа на Пернишкия административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-29 от 14.01.2008 година на областния управител на Пернишка област за одобряване плана на новообразуваните имоти в местностите "Копринено орище", "Старо село" и "Реката" в землището на с. Драгичево, община Перник за имоти № 332 и № 333 в масив 66 и имот № 26 в масив 63. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че имотите се стопанисват временно от общината до решаване на въпроса дали правото на ползване ще се трансформира в право на собственост. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Рика Стоилова Петрова срещу заповед № РД-29 от 14.01.2008 година на областния управител на Пернишка област за одобряване плана на новообразуваните имоти в местностите "Копринено орище", "Старо село" и "Реката" в землището на с. Драгичево, община Перник. Жалбата й касае имот пл. № 5 по помощния план, за който са новообразувани по плана на новообразуваните имоти № 332 и № 333 в местността "Копринено орище". Втората част на жалбата е насочена срещу имот № 2 по помощния план в местността "Виткова орница" с площ от 2.000 декара, за който се твърди, че е отреден имот само с площ от 1.000 декар. За установяване на материалните права, страната е представила реституционната преписка за възстановяване право на собственост на наследници на Стоил Минев Милушев, чиято дъщеря е жалбоподателката. Видно от решение № 1795 от 6.12.2007 година на ОСЗГ - Перник на наследниците на Стоил Минев Милушев е отказано възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 2.000 декара в местността Виткова орница и върху две ниви от 1.500 декара и 0.500 декара в местността "Бели брег". Отказът е мотивиран с обстоятелството, че трите ниви попадат в зона по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. За изясняване на спора и най-вече за установяване на идентичността между местностите по оспорения план на новообразуваните имоти и по решението на ОСЗГ, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Заключението е, че местността "Виткова орница" е различна от местностите "Копринено орище", "Старо село" и "Реката". А втората местност, където има признати за възстановяване имоти "Бели брег" е с подобно наименование на местността "Брего". Вещото лице е посочило още, че при показани на място от жалбоподателката имоти пл. № 238 и пл. № 330 в масив 66, първият имот се ползва от Евтим Димитров Николов и е с площ 599.97 кв. м. Вторият е записан на общината и е с площ от 153.61 кв. м. Доколкото заключението на съдебно-техническата експертиза в този му вид по никакъв начин не е спомогнало за изясняване на спора, съдът е приел две служебни скица, издадени от общината и удостоверение изх. № 08/ТР 10937 от 10.11.2008 година, издадено също от техническите органи за вписванията по плана. При тези данни, съдът неправилно и напълно в разрез с данните по жалбата и позицията на жалбоподателката, изразена чрез пълномощника й в хода на съдебното производство е приел, че се оспорват данните за имотите в регистъра за собствеността. Без въобще да вникне в предмета на спора и писмените доказателства по приложената административна преписка в нейната цялост е счел липса на идентичност между наследствените земеделски земи на жалбоподателката с новообразувани имоти номера 332 и 333 в масив 66 по плана. В пълно противоречие с този си извод е направил втори такъв за колизия между права на бивши собственици. По втория пункт от жалбата се е задоволил единствено да констатира неоснователност на твърденията за незаконосъобразност по отношение на бивш имот № 2 по помощния план в масив № 63, местността "Старо село". Във връзка с тази констатация липсват каквито и да било мотиви и съображения. Като краен извод, съдът е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно. Неправилността му се дължи на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в две насоки: първата относно идентифицирането на предмета на спора и втората относно установяване на правнорелевантните факти за правилното му разрешаване. Това само по себе си е довело и до напълно необоснования извод за колизия на собственически права между жалбоподателката и трети лица. Още повече, че последните нито са установени, нито са конституирани в качеството им на заинтересовани страни. Видно от данните по административната преписка първият пункт на жалбата касае неправилното отразяване на имоти номер 332 с площ от 1193.88 декара и номер 333 с площ от 491.05 декара в масив 66 на местността Копринено орище" в регистъра към плана, като временно стопанисвани от общината. До това отразяване се е стигнало след протокол № 10/2007 година на техническата комисия. В т. 7 от решението е вписано, че се уважава възражение, подадено от Валери Петров Василев, като наследник на Стоил Минев Милушев. При наличие на спор за материално право двата имота номера 332 и 333 да останат временно стопанисвани от общината. Не е обърнато внимание, че Стоил Минев Милушев няма такъв наследник - обстоятелство установяваващо се и от представеното пред административния съд още с жалбата удостоверение за смъртта и наследниците му № 15 от 17.01.2008 година. На следващо място съдът не е съобразил, че в това решение на комисията изобщо не се споменава с кои лица е налице твърдян спор за собственост. На трето място, съдът напълно е игнорирал и не е проверил твърденията на жалбоподателката за несъответствие на плана на новообразуваните имоти относно двата спорни имота със заснетия по помощния план бивш имот № 5. Това свое твърдение оспорващата страна е установила с представените два броя скици пред съда, изготвени от техническата служба. Те са споменати в мотивите към решението, но без да се вникне в същността на съдържащата се в тях информация. Първата от тях, намираща се на л. 122 от делото отразява състоянието на имот пл. № 5 от помощния план преди образуване на ТКЗС. Тогава имотът е бил с площ от 2907 кв. м. . От него са били образувани три имота, съответно номера: 238 с площ от 569 кв. м. ; 241 с площ от 1119 кв. м. и № 1238 с площ от 1811 кв. м. Част от него са новообразуваните имоти № 332 с площ 1194 кв. м. и № 333 с площ от 491 кв. м. По начина, по който те са обозначени на втората служебна скица на л. 123 по делото е видно, че те са незастроени. Видно от таблицата за изчисление на дължимото обезщетение тези имоти са записани на Крум Иванов Милушев. Не е ясно на какво основание е извършено записването и дали той се явява собственик с признато право на възстановяване на собствеността. При тези доказателства е следвало с помощта на съдебно-техническа експертиза да се установи наличието или липсата на идентичност между имот № 5 по помощния план, образуваните въз основа на него три имота от една страна и двата спорни новообразувани имота от друга страна. Вместо това вещото лице е дало заключение за липса на идентичност между местностите "Бели брег" - по решението на ОСЗГ и "Копринено орище" по плана на новообразуваните имоти. Заключението в тази му част категорично е опровергано от отразяванията в скицата по помощния план, където двете местности са показани, като идентични. Отделно от това вещото лице вместо да провери отразяванията на спорните два имота по пункт първи от жалбата въз основа на съставения картен материал е дал заключение на базата на твърдения на родственик на жалбоподателката, който не е ясно в какво качество е присъствал при посещението на имота на място. Поради това делото в тази му част е останало напълно неизяснено. Вместо за посочените в жалбата новообразувани имоти номера 332 и 333 с обща площ, равна на двете признати ниви в тази местност с решението на ОСЗГ, вещото лице е коментирало съвсем други имоти - номер 238 с площ от 599.97 кв. м. - записан в регистъра към плана на трето лице - Евтим Димитров Николов и имот пл. № 330 с площ от 153.61 кв. м. - записан на община Перник. Това пълно смешение между спорните имоти и тези, предмет на заключението е довело до произнасяне по законосъобразността на заповедта на областния управител без да са изяснени правнорелевантните обстоятелства за правилното решаване на спора. Още по-голяма неяснота е допусната по отношение на имота по втория пункт от жалбата. Той е обозначен от страната само, като имот № 2 по помощния план на местност "Виткова орница" и възражението касае площта на новообразувания имот - вместо признатите 2.000 декара, новообразуваният имот е с площ от 1.000 декар. По отношение на този имот съществуват данни в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците, като част от административната преписка. От нея първо се установява идентичността между местностите "Виткова орница" и "Старо село". По този начин напълно се опровергава заключението по пункт първи от експертизата, че "Виткова орница" е различна от местността "Старо село". На второ място се установява, че старият имот № 2 по помощния план, записан на Стоил Минев Милушев е бил с площ от 1747 кв. м., при признати с решение на ОСЗГ 2000 кв. м. В плана на новообразуваните имоти бивш имот № 2 и записан под номер 26 с площ от 958 кв. м. Поради това са останали за обезщетяване 1042 кв. м. По делото е останал напълно неизяснен въпросът с тази разлика от повече от един декар, тъй като вещото лице не е проверявало изобщо плана за тази местност и за оспорената му част. Липсата на извършена проверка и констатации в тази насока са причината, съдът да отхвърли оспорването, без да изложи каквито и да било мотиви, извън бланкетните такива за неустановяване на обстоятелствата от жалбоподателката. Допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до неправилност на решението и съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение