Решение № 233 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6228/2007 г.

Решение № 233 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6228/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение от 10.06.2005 г. по гр. д. № 21172/2003 г. Софийски районен съд е осъдил "Ф" АД гр. С., "Е" ЕООД гр. С. и "Н" О. гр. С. да предадат на С. Ф. М., А. Ф. М. и Е. И. З. владението на магазин с площ 43.70 кв. м., находящ се в партерния етаж на жилищна сграда на бул. ". № 61 в гр. С. С решение от 20.06.2007 г. по гр. д. № 2869/2006 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му от "Ф" АД част. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от "Ф" АД. Оплакванията развити в касационната жалба са, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е разгледал делото в съдебно заседание за което не е бил редовно призован. Решението е обжалвано и от "Е" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация С. М. оспорва жалбите. Ответниците по касация А. М., Е. З. и "Н" О. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба на "Ф" АД е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Касационната жалба на "Е" ЕООД е недопустима. О. не са необходими другари, тъй като по своя предмет делата не са тъждествени и правоотношението не е едно и също. Съгласно чл. 172, ал. 1 ГПК (отм.), всеки обикновен другар сам води своя процес в рамките на общото производство и действията или бездействията на един обикновен другар нито ползуват, нито вредят на останалите другари. След като касаторът "Е" ЕООД не е обжалвал първоинстанционното решение, по отношение на него то е влязло в сила. Затова жалбата подадена от обикновения му другар "Ф" АД не му дава право и той да подаде жалба срещу въззивното решение. Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение по отношение на "Ф" АД съдът е приел, че имотът бил отнет от А. М. не по установения ред и попадал в хипотезата на чл. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗВСОНИ. Възстановяването на собствеността настъпило по силата на закона, тъй като към момента на влизането му в сила, магазинът се намирал в патримониума на общината. С влязло в сила решение било установено по отношение на С. община, че А. и С. М., като наследници на М., са собственици на процесния магазин. Тъй като с решение на СОС магазинът бил включен в капитала на "Ф" АД, дружеството се явява частен правоприемник на общината и решението има действие и спрямо него. Тъй като към момента на внасяне на магазина в капитала на "Ф" АД общината не е била собственик, искът по чл. 108 ЗС е основателен. Делото е изяснено от фактическа страна. Ищците С. и А. М. са наследници на А. М., починал на 20.05.1959 г. Ищцата Е. З. придобила собствеността на 10/100 ид. ч. от имота въз основа на дарение и две продажби с нот. акт № 151 от 17.12.2001 г., № 152 от 17.12.2001 г. и № 35 от 25.04.2003 г. С нот. акт № 17 от 22.09.1943 г. А. М. закупил чрез публична продан от Н. и М. Я. А. УПИ Х-12 в кв. 146 по плана на гр. С., заедно с построената в него триетажна жилищна сграда. Имотът бил отчужден по ЗОЕГПНС от бившите собственици Н. Я. А. и М. Я. А., а не от наследодателя. С решение от 8.03.1999 г. по гр. д. № 3647/97 г., влязло в сила на 27.12.2000 г., Софийски районен съд признал за установено по отношение на Н. А., М. А. и С. община, че имотът е собственост на наследниците на А. М. Магазинът бил включен в капитала на "Ф" ЕА. като апортна вноска на С. община с решение № 31, взето с протокол № 51 от 30.11.1998 г., на СОС. С договор от 6.12.2001 г. СОС продала 75 % от капитала на "Ф" АД на "Е" ЕООД, а той от своя страна предоставил имота на "Н" О. с договор за наем от 5.02.2003 г. Единственият довод в жалбата на касатора е за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Доводът е неоснователен. Делото е обявено за решаване в съдебно заседание проведено на 12.06.2007 г., за когато касаторът "Ф" АД е бил редовно призован на 22.03.2007 г. Призовката е получена от служителя К. Д. и е оформена съгласно разпоредбата на чл. 48 вр. с чл. 41 ГПК (отм.). Грешното записване в протокола от съдебното заседание, че за ищеца С. М. се явява адв. К, вместо да бъде записано името на адв. К, не оказва влияние върху процесуалните права на защита на касатора. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС