Решение № 5482 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2013 г.

Решение № 5482 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2013 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен надзор (ДНСК), София, против Решение № 4173/24.06.2013 г., постановено по а. д. № 3641/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-15-0804/22.10.2010 г. на началника на ДНСК. С последната, за извършени дисциплинарни нарушения - неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Цветелина Христофорова Иванова от гр. София и е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "старши експерт" в Отдел "Техническо обслужване", Дирекция "Финансово и техническо обслужване" на ДНСК. Недоволен от решението, началникът на ДНСК го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и на тази база - постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Иванова против Заповед № РД-15-0804/22.10.2010 г. Разноски за производството не претендира. Ответната страна - Цветелина Христофорова Иванова, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли отхвърлянето й. Разноски не претендира. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Тя не се оспорва от касатора с изключение на факта, дали в дисциплинарното производство против Иванова е била изяснена устната уговорка между нея и зам. началникът на ДНСК Даракчиев, за начина на ползване на разрешения й за периода 27.09.2010 до 29.09.2010 г. платен отпуск. По въпроса ВАС ще вземе становище по-долу. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Относно оспорения фактически извод на АССГ ВАС съобрази, че по делото е безспорно разрешаването на ползване на платен годишен отпуск на Иванова за периода 27-29.09.2010 г., направено със Заповед № РД-17-1463/27.09.2010 г. (л. 50 от а. д. № 9269/2010 г. на АССГ) на главния секретар на ДНСК. При това обстоятелство, наличието или липсата на уговорки между органа по назначаване и служителя за полагане на труд през половината работно време и ползването на отпуск за другата половина за двойно по-дълъг период от посочения в заповедта, е ирелевантно въпреки, че съществуващата такава действително не е изяснена в дисциплинарното производство. ЗДСл не предвижда възможността разрешен отпуск да бъде ползван по посочения начин, поради което спрямо служителя не могат да бъдат предявявани каквито и да са претенции за дните, през които му е било разрешено отсъствието от работа. Обоснован е и изводът на АССГ, че относно отсъствието от работа на 21.10.2010 г. следобяд и на 22.10.2010 г. сутринта от Иванова не са поискани и не са дадени писмени обяснения. Това съставлява съществено нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, което по силата на изричната норма на чл. 93, ал. 2 от с. з., води до отмяна на наложеното за това деяние наказание. Касационната инстанция възприема и извода относно липса на нарушение във връзка с даденото изявление пред в-к Стандарт на 10.10.2010 г. Видно от Длъжностната характеристика (ДХ) на служителката (л. 66 от а. д. 9269/2010 г.), основна цел на изпълняваната от нея длъжност е осъществяване връзките на ДНСК с обществеността (т. 3 от ДХ), а съгласно т. 5.3 от основните й задължения, тя отговаря за редовни и коректни контакти с медиите. В ДХ не е предвидено изпълнението на тези задължения тя да съгласува с ръководството на ДНСК. Съгласно т. 9.2.1 от ДХ, тя ги извършва самостоятелно. В административното производство действително не е установено какво точно е заявила Иванова на журналиста от вестника и дали думите й са предадени коректно и точно в медията. Върховният административен съд, пето отделение възприема правните изводи на АССГ относно доказаността само на вменените на Иванова нарушения на пропусквателния режим в ДНСК с неползване на магнитната карта за достъп на 1.10.2010 г., неуведомяването на прекия ръководител за отсъствието й от работа на 30.09.2010 г. и нарушения на определеното в ДНСК работно време за дните 4.10.2010 г. и 5.10.2010 г. Останалите такива, описани в заповедта, не са доказани. При наличието на посочените установени в дисциплинарното производство нарушения на служебната дисциплина, обоснован се явява изводът на АССГ за липса на мотиви относно обсъждането на задължителните обстоятелства, при определяне на вида и размера на наказанието съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. ВАС също счита, че тежестта на наложеното наказание "уволнение" е несъответна на тежестта на установените нарушения и настъпилите от тях последици за държавната служба или за гражданите, поради което наказанието не съответства на целта на закона. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС