Решение № 11947 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 15688 от 29.08.2024 г., постановено по адм. д. 11742/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е определил обуславящите валидността на ревизионния акт /РА/ правно релевантни факти и доказателствата за тях. Сочи, че разпоредбата на чл. 12, ал. 6 ДОПК преодолява ограничението по чл. 11, ал. 3 ДОПК на териториалния директор да делегира правомощията си по възлагане на ревизия на органи по приходите от същата териториална дирекция. Акцентира, че в ДОПК законодателят изрично е регламентирал правото на изпълнителния директор или на оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да определя служители, за които не се прилага териториалната компетентност по чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Подчертава, че съгласно практиката на ВАС упражняването на правомощието по чл. 12, ал. 6 ДОПК не е обвързано с обосноваването на необходимост, а е предоставено на органа при условията на оперативна самостоятелност. Наред с това намира , че са представени доказателства, които обосновават необходимост за изпълнителният директор на НАП да упражни правомощията си по чл. 10, ал. 8 и ал. 9 ЗНАП. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба И. Г. Г. от гр. София, чрез процесуален пълномощник, оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА Р 2222-13220-07865-091-001/26.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1576/06.11.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е съобразил следното: Ревизионният акт е издаден от О. Й. Г. - началник на сектор Ревизии при ТД на НАП Варна, като орган, който е възложил ревизията, и от Н. К. И. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, като ръководител на ревизията. Ревизираното лице е с постоянен адрес в гр. София от момента на възлагане до приключването на процесната ревизия. Със Заповед 3-ЦУ-2262 от 29.11.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, издадена при условията на делегация съгласно Заповед 3ЦУ-ОПР-22 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, както и Заповед 3-ЦУ-1997 от 04.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на НАП е разпоредена дерогация на общите правила за териториална компетентност на органите по приходите. С цитираната Заповед 3-ЦУ-1997 от 04.11.2022 г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, е определено, че правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК не се прилагат по отношение на О. Й. Г. и Н. К. И.. Със Заповед РД-01-864 от 04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София, възложителят на процесната ревизията е оправомощен като компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. При тази фактическа установеност АССГ е приел, че правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК са в изричната компетентност на изпълнителния директор на НАП или на негов заместник, поради което не могат да бъдат предоставяни другиму. Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, актовете по този кодекс се издават от органи по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Преценил е, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, компетентна териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс по отношение на физическите лица е териториалната дирекция по постоянния им адрес и след като адресът на И. Г. е в гр. София, то териториално компетентна е ТД на НАП - София. Наред с горното, съдът е приел за неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съгласно която при необходимост за изпълнението на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция. Посочил е, че в случая в цитираните заповеди, както и в издадените в хода на ревизията официални документи, изцяло липсват мотиви каква е необходимостта по смисъла на чл. 10, ал. 9 ЗНАП, която налага органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК, да извършат ревизия на физическо лице, чийто адрес е в гр. София. В обобщение е формирал извода, че оспореният РА е нищожен, тъй като издателите му не са териториално компетентни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. С Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. по т. д. 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС е дал отговорът на въпроса: нищожен ли е Ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?. В тази връзка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило, че ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП. За тази територия определя органите по приходите компетентни да възлагат ревизия. Не се основава на позитивното право разбирането за дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. За длъжностните лица от състава на подчинената му дирекция възможността да бъдат посочени да възлагат ревизии следва от организационното правомощие на директора по чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и от правилото на чл. 7, ал. 1 ДОПК. С акта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се разширява, извън кръга на длъжностните лица от състава на дирекцията, персоналния обхват на възможните адресати на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Затова и разпоредбата въвежда изискване определящият органите по приходите с правомощия да възлагат ревизии териториален директор да е от компетентната дирекция. Липсва ограничение адресатите на заповедта да са от същата дирекция. Контролът върху органите по приходите, които не са от тази дирекция, не се осъществява с упражняване на правомощието по чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗНАП (контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция), а на това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗНАП (организиране и ръководене на възлагането и извършването на проверки и ревизии). В обобщение е прието, че в тази хипотеза ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на ревизионния акт е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК), а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии (в този смисъл са решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОС на | и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г.). Крайният извод е, че заключителният акт в ревизионно производство, образувано по възлагане от орган по приходите от териториална дирекция, която е различна от компетентната по чл. 8 ДОПК, а този орган е определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор на компетентната дирекция и е в субективните предели на заповеди по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и чл. 12, ал. 6 ДОПК, е валиден. При този отговор на поставения въпрос и на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ следва да се приеме, че оспореният РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на каквито и да е фактически установявания на първостепенния съд по съществото на спора и по аргумент от чл. 220 АПК, делото следва са бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение