Решение № 277 от 8.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 755/2014 г.

Решение № 277 от 8.09.2014 г. на ВКС по н. д. № 755/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитник на подсъдимата И. Г. Г. (и самата тя - с подписа си върху подадената жалба) са оспорили по касационен ред потвърждаването в Софийския апелативен съд на осъдителната присъда, която издал Софийският градски съд спрямо Г. Градският съд като първа инстанция с присъда № 94 от 23.III. 2012 г. по нохд 387/2011 г. е осъдил подсъдимата за умишленото убийство на интимния й приятел Г. С. Г. - престъпление по чл. 115 НК, извършено на 23/24.02.2010 г. Наложеното наказание 10 г. лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно при строг първоначален режим в затвор. Присъдено е обезщетение на майката на убития В. Т. Б. - 10 хил. лв. по гражданския иск, предявен за 100 хил. лв. за причинените й неимуществени щети. Присъдата е потвърдена с решение № 407/13 от 10.01.2014 г. по внохд 402/2013 г. след обжалване също от страна на подсъдимата. В касационната жалба се съдържа позоваване (не винаги точно според НПК) на всички основания за такова обжалване срещу наказателната част на осъждането, както и на аргументи (също не винаги точно отнасяни към съответните основания), но искането на подателя на жалбата по изхода на делото е само за новото му разглеждане. Жалбата е поддържана в съдебното заседание на ВКС, а от страна на обвинението (държавно и частно), както и на гражданския иск са за нейното отхвърляне. ВКС намери жалбата за основателна само доколкото е налице явна несправедливост на наложеното наказание, макар и да липсват изрични аргументи в нейна подкрепа. I. Строго погледнато, нарушен е чл. 55 НК - за разлика от предходния НПК наказанието може да бъде явно несправедливо както "в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление" (чл. 333, ал. 1 НПК - отм.), така също извън тези предели, щом като "очевидно не съответства ... на смекчаващите отговорността обстоятелства" (чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК), включително по смисъла на чл. 55, във връзка с чл. 54, ал. 2 НК, когато даже едно от тях е изключително или пък смекчаващите обстоятелства са многобройни. В случая става дума, по-конкретно, за повода на завършилия фатално инцидент: "Около полунощ между пострадалия, който се намирал в състояние на алкохолно опиване - средна степен, и подсъдимата възникнал скандал по повод провеждани от Г. [телефонни] разговори с друг мъж - [...] . В резултат на скарването подсъдимата казала на пострадалия да напусне дома й. Той на свой ред се обърнал с нецензурни думи [между тях и псувни] и я проклел, след което напуснал стаята, като пред вратата на това помещение се навел, за да обуе обувките си. В този момент подсъдимата [...] взела от масата нож, излязла през вратата и нанесла с него един удар в областта на основата на шията на пострадалия [...] " (САС, мотиви, с. 3). Според ВКС от цитираното става ясна обусловеността на инцидента не просто от " установени [...] обстоятелства" (чл. 305, ал. 3 НПК), но и от обстоятелства от значение за въпроса "какво наказание да се определи" (чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК). Вместо обаче да съобразят по-нататък, тази индивидуализираща наказанието обусловеност и като изключително смекчаващо обстоятелство, съдилищата (защото САС се съгласил изцяло със СГС) се ограничили при индивидуализацията единствено до "обикновени" смекчаващи обстоятелства. Нещо повече - от посочения пропуск избледняло смекчаващото значение и на иначе правилно оценената в тази насока помощ за спасяването на пострадалия. Оказването на подобна помощ, разбира се, е могло да бъде оценено и на много по-съществена за отговорността на подсъдимата плоскост - например за вида на умисъла, - но тук е мястото да бъде отбелязан като решаващ за изхода на делото изборът на Г. да се защитава по начин, който въобще изключва нейното участие в увреждането на Г.. Този избор, както ще се види и по-долу, е не само неубедително направен, но не е позволил и психиатричното изследване, необходимо за приложението на чл. 118 НК (установяването на евентуално наличие на т. нар. физиологически афект е изисквало сътрудничество с вещите лица - вж. заключението им на л. 93, абз. предпоследен, т. II, досъд. пр.). И все пак според ВКС, ако съдилищата бяха правилно включили и оценили всички смекчаващи отговорността в случая обстоятелства, по-лесно биха видели като ориентир при санкционирането предвиденото по закон именно в чл. 118 във вр. с чл. 115 НК, и като по-справедливо за подсъдимата - наказанието осем години л. св. II. Извън обсъдения недостатък на обжалвания съдебен акт, оспорването му е неприемливо за ВКС. Трябва да се признае поначало непосилната доказателствена задача да бъдат оборени показанията на свидетелката-очевидец на убийството, особено след закрепването им по съответния ред пред съдия по време на досъдебното производство. И ако показанията на С. са имали някаква нужда от допълнителна подкрепа, такава е била получена в пълна степен след въззивното съдебно следствие, когато несъстоятелността на защитната теза на подсъдимата е разобличена и по експертен път. При изключената от вещото лице-съдебен лекар възможност пострадалият да се е самонаранил, за ВКС не представлява никаква трудност да отхвърли категорично и всички възражения, според които защитата на подсъдимата е била лишена от правото "да представя доказателства" (чл. 55, ал. 1 НПК) в нейна подкрепа. Защото, ако стремежът на подсъдимата е да докаже, от една страна, че подсъдимият е бил способен на самоубийство, а, от друга страна - че не е имало защо тя да го убие, доказването, даже и успешно, би било само косвено и в този смисъл безрезултатно срещу обвинението. III. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС - I н. о.