Решение № 9953 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2019 г.

Решение № 9953 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Селект Туризъм" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Витоша", кв. Бояна, ул. "Панорамен път" № 24 Е, чрез управителя на дружеството, против решение № 15134/6.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9666/2018 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), състав на седмо отделение. Доводите са за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон - касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът сочи, че органът не е уведомил дружеството за датата на планираната проверка. При предходната процедура за сертифициране на същия туристическия обект, работната експертна група от служители на Министерството на туризма е посетила обекта почти шест месеца след подаване на заявлението до административния орган. Иска отмяна на съдебното решение и на заповедта на министъра на туризма Ответникът – министърът на туризма, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съставът на ВАС е отхвърлил жалбата на "Селект Туризъм" ЕООД срещу заповед № Т-РД-15-28/01.02.2018 г. на министъра на туризма, с която на основание чл. 141, ал. 4 от Закона за туризма (ЗТ) е отказано сертифициране на туристически обект СПА център, прилежащ към СПА хотел "Селект", гр. Велинград. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Приел е, че сезирайки компетентния орган, обектът на дружеството е следвало да отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 29.01.2016 г. за условията и реда за сертифициране на "балнеолечебен (медикъл СПА) център", "СПА център", "уелнес център" и "таласотерапевтичен център" (Наредба № 2, Наредбата) по отношение на заявения вид център. Приел е, че сертифицирането на центровете се извършва с цел удостоверяване пригодността на центъра за предлагане на СПА услуги, по аргумент от чл. 139 ЗТ. Съдът е приел, че подавайки заявлението за сертифициране, дружеството е заявило, че обектът отговаря на минималните задължителни изискванията за издаване на сертификат. При наличие на невъзможност да бъде направена оценка на обекта за съответствие с изискванията на Наредбата, ЕККСТО е направила предложение за отказ от сертифициране. Министърът на туризма въз основа на представените документи и предложението на ЕККСТО е постановил законосъобразен отказ за издаване на сертификат. Решението е валидно, допустимо и правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и се споделят от настоящия касационен състав. Със заповед № Т-РД-15- 28/01.02.2018 г. на министъра на туризма, издадена на основание чл. 141, ал. 4 и 5 и чл. 166, ал. 1, т. 6, буква "и" от ЗТ, чл. 16, във връзка с чл. 7, чл. 14 и чл. 15, ал. 2 от Наредбата, е отказано сертифициране на туристически обект СПА център прилежащ към СПА хотел "Селект", гр. Велинград. Съгласно чл. 141, ал. 4 ЗТ, министърът на туризма или оправомощен от него заместник-министър в 14-дневен срок от постъпване на заявление по чл. 140, ал. 2 ЗТ, въз основа на представените документи издава сертификат или мотивирано отказва сертифицирането на обекта. Сертифицирането съгласно чл. 6 от Наредба № 2 по своята същност дава право на лицата, получили сертификат, да използват в наименованието си абревиатурата "СПА", или да предоставят услуги, обединени под наименованията "СПА услуги", посочени в рекламни брошури, листовки или на интернет страници. Съгласно § 1, т. 45 ДР на ЗТ "СПА център" е самостоятелен или изграден към място за настаняване център, намиращ се в градска или курортна среда, в който се прилагат разнообразни процедури, програми и ритуали, включващи използването на вода - минерална, изворна и друга разрешена от закона, и/или лечебна кал и/или морска вода и/или други естествени природни фактори, чрез прилагане на класически и нетрадиционни методи на въздействие, целящи антистрес, релакс и психо-физическо възстановяване, както и насочени към красотата на човешкото тяло. В СПА зоната има минимум: вътрешен и/или външен басейн и спа капсула, а бюти зоната има минимум два кабинета с хидромасажни процедури, турска баня или парна баня, сауна или инфрачервена кабина, зала за релакс. Министърът на туризма или от оправомощен от него заместник-министър по предложение на Експертната комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти (ЕККСТО) към министъра на туризма извършват сертифицирането на обекти. В случая дружеството чрез подаване на заявление с вх. № Т-87-00-46/20.11.2017 г. изразява желание за сертифициране на обект и заедно с приложените документи, декларираните обстоятелства се разглеждат на първото възможно заседание на ЕККСТО. Според чл. 4, ал. 2 от Наредба № 2, минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и минималните задължителни изисквания към персонала и лицето с функции по управление на балнеолечебните (медикъл СПА), СПА, уелнес и таласотерапевтичните центрове се определят съответно в Приложения № 1, 2, 3 и 4 от Наредбата. Определена е комисия за проверка на място в обекта за съответствието му с изискванията за сертифициране за заявения вид център, в която се включват и представители на съответните регионални здравни инспекции по местонахождението на центъра. За проверката е съставен констативен протокол, който е представен на следващото заседание на ЕККСТО. След разглеждането му от ЕККСТО, комисията се е произнесла с мотивиран отказ за издаване на сертификат. В настоящия случай това е с протокол № РС-08-01/2018 г. от заседание на ЕККСТО състояло се на 18.12.2018 г. Министърът на туризма въз основа на предложението на ЕККСТО със заповед мотивирано отказва сертифицирането (заповед № Т-РД-15-28/01.02.2018 г.). Правилен е изводът на решаващия състав, че императивно установените условия и ред за сертифициране на самостоятелните и прилежащите към места за настаняване в курортна и градска среда СПА центрове заложени както в чл. 138-143 от Закона за туризма, така и чл. 7-16 от Наредба № 2, са спазени. Сертифициране на СПА центровете се извършва с цел удостоверяване на пригодността на центъра за предлагане на СПА услуги по аргумент на чл. 139 ЗТ, което обстоятелство не е могло да бъде удостоверено при извършената проверка, поради наличието на ремонтни дейности. Доводът на касатора за нарушение на материалния закон от тричленния състав е неоснователен. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото. Настоящата инстанция напълно споделя задълбочената и прецизна правна аргументация, с която съставът на ВАС е отговорил на спорния по делото въпрос - налице ли са материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на посочената норма за отказ за сертифициране на туристически обект СПА център прилежащ към СПА хотел "Селект", гр. Велинград. Съдът е разгледал подробно и обсъдил задълбочено всички доводи и възражения на касатора, като ги е отхвърлил аргументирано. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му се присъди възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия