Решение № 3 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2016 г.

Решение № 3 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4391/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от В. К. Л. от [населено място], за отмяна на влязлото в законна сила решение № 226 от 20.06.2016 г., постановено по гр. д. № 89/2016 г. по описа на Окръжен съд - Димитровград, в частта му, с която е отменено № 425/2.12.2015 г., постановено по гр. д. № 248/2015 г. по описа на РС - Хасково, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Л. срещу И. Г. Д. иск с правно основание чл. 48, ал. 7, вр. с ал. 6 ЗУЕС, вр. с чл. 41, предл. 1-во от ЗС за сумата от 1130 лв., представляваща неизплатен остатък от дължима сума за извършен ремонт на покрив на етажна собственост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че след влизане на решението в сила, узнал от един от съседите- собственици в етажната собственост, че апартамент № 8, за който е прието за установено с решението, чиято отмяна се иска, че е собственост на трето лице Г. Д. Г., по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.04.1990 г., поради което искът срещу И. Г. Д. е бил отхвърлен, всъщност е останал в наследство от Г. Д. Г. -починал на 12.05.1997 г., като И. Г. Д. е един от неговите законни наследници. Освен това, молителят заявява, че същият този съсед /без да е посочил името му в молбата си/, му предоставил нотариален акт № 152 от 22.04.2015 г. на нотариус Р. С., за покупко- продажба на недвижим имот, по силата на който наследниците на Г. Д. Г., продали останалия им в наследство апартамент № 8 на Н. Н. Д., като при липсата на този документ, установяващ тези обстоятелства от съществено значение за делото, според молителя за ответника И. Д. е била налице пасивна легитимация по предявения иск. С молбата се прилага нотариален акт № 152/2015 г., вписан с вх. рег № 1325 от 22.04.2015 г. на Службата по вписванията и удостоверение за № 5453/3.04.2015 г. на [община], за наследници на Г. Д. Г. - поч. 12.05.1997 г. и оставил за наследници: Д. М. Г. - съпруга, Д. Г. Д. - син и И. Г. Д. - син. Ответникът по молбата И. Г. Д., чрез пълномощника си адвокат И. С. И., в писмения си отговор, заявява, че още с отговора на исковата молба, депозиран по делото е заявил, че не е собственик на имота и в тази връзка ищецът, настоящ молител, е могъл до приключване на спора да положи грижа за добро водене на делото, да ангажира доказателства, поради което счита молбата за неоснователна и моля да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която се позовава молителят, предвижда възможността да се иска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му, или с които не е могъл да се снабди своевременно. За да е допустима отмяната на това основание обаче е необходимо страната не само да не е знаела за тези документи или да не е била в състояние да ги представи, въпреки знанието си за тях или непредставянето им да не дължи на процесуална небрежност при водене на делото. Видно от данните по делото, приключило с влязлото в сила решение, исковата молба е била депозирана на 12.03.2015 г., а представените документи, на които се позовава ищеца са били съставени и са били налице по време на висящността на спора. С тези доказателства молителят би могъл да се снабди, тъй като приложеният нотариален акт е бил вписан в регистрите на 22.04.2015 г., които регистри са публични, както и данните в официалните институции, в случая Общината, във връзка с издаденото от същата удостоверение от 3.04.2015 г., приложено с молбата за отмяна. Ето защо, молителят е могъл да се снабди с тези документи до приключване на спора, ако беше проявил дължимата грижа и активност за добро водене на делото. Производството за отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства по време на инстанционното му разглеждане, а средство за защита срещу неправилни решения на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, и като самостоятелно производство, а не редовна съдебна инстанция в исковия процес, не би могло да се използва за поправяне на виновни пропуски от страната, която е останала недоволна от постановеното влязло в сила решение, като се атакува последното по този ред. С оглед изложеното, подадената молба да отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд