Решение № 7920 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2019 г.

Решение № 7920 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12299/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Грозданов, срещу Решение № 5331 от 09.08.2019 г., постановено по адм. дело № 4726/2019 г. по описа на Административен съд София град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Б. Т. чрез процесуалния си представител адвокат Лалова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София град е уважил предявения от Б. Т. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София, иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" София, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лева, като за осъществената в производството пред Софийски районен съд адвокатска защита Т. е заплатил адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото пред този съд договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Съобразно установената фактическата обстановка по делото, при обсъждане възраженията и доводите на страните е направил своите правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка, задължителна за настоящата инстанция съгласно чл. 220 АПК, административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото не е установено да са налице претърпени вреди. В производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд е представен сключеният договор за правна помощ, а в исковото производство доказателства, удостоверяващи извършено плащане на възнаграждението по договорения начин. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Договореното и получено в случая възнаграждение предпоставя основателността на иска за обезщетяване на причинени имуществен вреди. Съобразно уважената част от иска правилно е определен и размера на дължимите се на ищеца сторени по делото разноски. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не е налице соченото от касатора отменително основание, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно е искането на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г., договореното за осъществяване на правна помощ по настоящото дело възнаграждение в размер на 300 лева е заплатено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение