Решение № 3551 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2020 г.

Решение № 3551 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Югозападна в Агенция "Митници", чрез юрк. С. А. срещу решение № 2336 от 29.04.2020 г. по адм. дело № 4642/2018 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 51 състав в частта, в която по жалба на "Марс Армор" ООД е отменено Решение № 70/07.03.2018 г., издадено от началника на Митница Аерогара София, в частта на, както следва: -определения нов тарифен номер на стоките "керамични елементи" "керамични плочи", "керамични плочки", "керамични панели", "балистични панели" и "нетъкани текстилни материали от полиетилен, покрити с пластмаса - КРРЕ", по митническите декларации, посочени в Таблица 7 от мотивната част на акта, както и на определените публични държавни вземания вследствие на промяната в тарифното класиране на тези стоки; -определената съгласно чл. 30, § 2, б. а) от Регламент № 2913/92 митническа стойност за стоките по Таблица 2 и на определената на основание чл. 29 от Регламент № 2913/92 в Таблица № 5 нова митническа стойност, както и на установените публични държавни вземания вследствие определената за тези стоки митническа стойност; -допълнително установените с решението публични държавни вземания за стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, по митническите декларации, посочени в Таблица 9.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на съдебния акт в отделните негови пунктове, като поддържа, че съдът не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства и е формирал правни изводи за незаконосъобраност на решението на митническия орган в съответните му части в нарушение на материалния закон. Иска отмяната на решението в обжалваната му част със законните последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски.

Ответната страна – "Марс Армор" ООД, представлявана от адв. Г. Г. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира адвокатско възнаграждение за касационното производство съгласно представени списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебния акт в обжалваната му част.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите, изложени в касационната жалба и извърши проверка на решението в обжалваната му част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С процесното Решение № 70/07.03.2018 г. на началника на Митница Аерогара София в тежест на "Марс Армор" ООД са определени допълнителни държавни вземания в общ размер на 603 298, 24 лв. мито и 2 723 073, 09 лв. ДДС. Задълженията произтичат от промяна в митническата стойност на стоки, поставени под режим "допускане за свободно обращение и крайна употреба", промяна в тарифното класиране и констатации за допуснати нарушения на изискванията за водене на материалната отчетност за режим активно усъвършенстване.

За проверявания период 01.12.2013 г. до 07.12.2016 г. дружеството е подало 449 броя митнически декларации (ЕАД) за поставяне на стоки под режими, от които 289 бр. ЕАД за режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба и стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС", 30 декларации за режим митническо складиране" и 130 - за режим "активно усъвършенстване".

С обжалваното в съответните му части решение на АССГ е отменено решението на митническия орган, както следва: -определения нов тарифен номер на стоките "керамични елементи" "керамични плочи", "керамични плочки", "керамични панели", "балистични панели" и "нетъкани текстилни материали от полиетилен, покрити с пластмаса - КРРЕ", по митническите декларации, посочени в Таблица 7 от мотивната част на акта, както и на определените публични държавни вземания вследствие на промяната в тарифното класиране на тези стоки; -определената съгласно чл. 30, § 2, б. а) от Регламент № 2913/92 митническа стойност за стоките по Таблица 2 и на определената на основание чл. 29 от Регламент № 2913/92 в Таблица № 5 нова митническа стойност, както и на установените публични държавни вземания вследствие определената за тези стоки митническа стойност; -допълнително установените с решението публични държавни вземания за стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, по митническите декларации, посочени в Таблица 9.

В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган, съдебният акт не се обжалва.

За да отмени оспорения административен акт в съответните части, съдът е формирал мотиви по отделните пунктове от решението на митническия орган и се е позовал на констатациите, съдържащи се в приетите по делото експертизи – ССчЕ, СТЕ, експертиза относно тарифното класиране на продукта КРРЕ и експертиза за установяване на обстоятелства относно функционирането на режима активно усъвършенстване. На първо място, според съда неправилно е определена нова митническа стойност на внесени от дружеството стоки – мостри на бойни каски, тъй като видно от цитираната таблица /табл. 1 от обжалваното решение/ за сравнение с други идентични стоки, най-ниската цена не е тази, посочена от митническия орган, а най-ниската цена за идентични стоки за същия период е 60 щ. д., равняваща се на 105. 55 лева. Въз основа на този извод е приет за незаконосъобразен акта в частта на установените публични вземания в резултат на променена митническа стойност на процесните стоки.

На второ място, АССГ е формирал заключение за незаконосъобразност на решението на митническия орган в частта относно определената с решението нова митническа стойност по посочените в таблица № 6 митнически декларации, като се е позовал на заключението по ССчЕ, според което общата договорна стойност на стоките по четирите декларации съответства на реално платената цена за тези стоки по проформа фактурата.

На трето място, според съда необосновано митническите органи са извършили промяна на тарифното класиране на следните стоки - "керамични елементи", "керамични плочи", "керамични плочки", "керамични панели", "балистични панели", направено на базата на анализ на съдържащите с в тях материали – силициев карбид, диалуминиев триоксид и бор карбид, имащи твърдост равна на 9 или повече по скалата на Моос, което обуславя класирането им в код по ТАРИК 6909120000, със ставка на мито в размер на 5 %. АССГ се е позовал на заключението по СТЕ, изготвено от в. л. гл. ас. д-р Н. Ц. и представените писмени доказателства за извършеното изследване на лаборатория "Евротест – контрол" ЕАД, въз основа на които е приел, че не всички керамични изделия, произведени от описаните три материала и попадащи с обхвата на глава 69 от КН, са с твърдост 9 и повече по скалата на Моос. Посочил е, че митническите органи са били длъжни да извършат изследване на процесните изделия чрез взимане на проби и да установят дали действително тези стоки са с действителност твърдост 9 и повече по скалата на Моос, а не са сторили това. Оттук е формирал извод за незаконосъобразност и на решението на митническия орган относно установените публични вземания в резултат на претарифирането на процесните стоки.

На четвърто място, позовавайки се на заключението, изготвено от в. л. Й., съдът е приел за незаконосъобразни както извършеното от митническия орган ново тарифно класиране на стоките "нетъкани текстилни материали по полиетилен, покрити с пластмаса – КРРЕ", така и определените въз основа на това претарифиране нови публични задължения с оглед по-високата ставка на мито.

На пето място, съдът е формирал подробни съображения за незаконосъобразност на решението на митническия орган и в частта на определените публични държавни вземания за стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, по митническите декларации, посочени в таблица 9.

Решението в обжалваните му части е правилно. Не са налице твърдяните от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяване на съдебния акт в обжалваните му части съдът е извършил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства- както тези, събрани в рамките на административното производство, така и тези, събрани в хода на съдебното производство, включително приетите по делото заключения по съдебни експертизи и свидетелски показания. По отношение на приложението на материалния закон касационната инстанция намира за обосновани и правилни изводите на АССГ за незаконосъобразност на Решение № 70/07.03.2018 г. на началника на Митница Аерогара София в отделните му части с оглед на следните съображения, посочени по – долу:

1. Правилно съдът е отменил административния акт относно определената от митническите органи нова митническа стойност на стоките – мостри на бойни каски и в резултат на това, по-високите публични задължения. Недоказано е твърдението на касатора за спазване от страна на митническите органи на изискването на чл. 141, пар. 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/447 на Комисията, приложимо при преостойностяването на стоките / бойни каски/ по таблица 2 /стр. 3 и стр. 4 от обжалвания административен акт/. Според цитираното правило когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасянето стоки се използва най-ниската от тези стойности. В тази връзка видно от табл. 1 на стр. 3 от решението на митническия орган, най-ниската възможна стойност на внасяните идентични стоки е 60 щ. д., равняваща се на 105. 55 лева, докато стойността, която е използвана от митническите органи за преостойностяване на цитираните два случая, посочени в табл. 2 и 3, е по-висока. Обосновано съдът е посочил, че най-ниската възможна цена в размер на 60 щ. д. се отнася за доставки на идентични стоки, извършена в близък на сравняваните случаи момент / до 6 месеца спрямо всеки от преостойностените вносове/, който период е двойно по-кратък от заявения от касатора едногодишен период

1. Обоснован е изводът на съда за незаконосъобразност на решението на началника на Митница Аерогара София в частта относно преостойностените стоки, описани в таблица 6 от административния акт. Касационната инстанция възприема като правилно приетото от съда за допуснато нарушение от митническия орган на чл. 35 АПК, доколкото последният не е обсъдил и анализирал обясненията на дружеството във връзка с констатираните несъответствия, както и представените допълнителни доказателства, в резултат на което погрешно е възприел фактическата обстановка, което компрометира и направения правен извод. Конкретно, игнорирано е обяснението на дружеството за това, че стоки по една проформа фактура са били оформяни с няколко декларации. От друга страна, допуснатата и приета по делото ССЧЕ потвърждава, че стоките по проформа фактура R914 BUG05/11.03.2014 г., издадена на "Марс Армор" ООД са оформени с общо 4 броя митнически декларации ЕАД № 14 BG005100 Н0271830/10.05.2014 г., ЕАД № 14 BG005100 I002267/10.05.2014 г., ЕАД № 14 BG005100 H0266736/08.05.2014 г. и ЕАД № 14 BG005100 I0002208/08.05.2014 г. и съвпадат по вид, количество и стойност, с изключение на "полиуретанова лента антитравма Ева 2 мм", от която са внесени 100 кв. м., по-малко от заявеното. Експертизата е установила, че общата договорна стойност на стоките по четирите декларации съответства на реално платената цена за тези стоки по проформа фактурата. Следователно, въз основа на задълбочен анализ на писмените доказателства по делото и приетото заключение по ССчЕ, правилно съдът е отменил решението на митническия орган в посочената му част.

1. Правилен и съобразен с доказателствата по делото, включително заключението по СТЕ, изготвена от в. л. Ц. и заключението, изготвено от в. л. Л. Й., е изводът на АССГ за незаконосъобразност на решението на митническия орган в частите за установени задължения в резултат на промяна на тарифното класиране на част от стоките.

1. 1. За първата група стоки ("керамични елементи", "керамични плочи", "керамични плочки", "керамични панели", "балистични панели"), за които е прието, че според материала, от който са изработени (А1203 - Далуминиев триоксид; SiC - Силициев карбид; В4 С - Бор Карбид), неправилно митническите органи са приели, че същите следва да се класират в код по ТАРИК подпозиция 690912 от КН, която обхваща артикули от керамика с твърдост равна на 9 или повече по скалата на Моос.

Митническите органи са се позовали на Обяснителните бележки към Хармонизираната система за тълкуване за тълкуване на подпозиция 690912 и на Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, където материалите, от които са произведени процесните керамични изделия (Далуминиев триоксид; силициев карбид; бор карбид), са посочени като такива с твърдост 9 и повече по скалата на Моос. Въз основа на това са направили заключение, че след като продуктите са изработени от посочените три материала, които имат твърдост 9 и повече по скалата на Моос, то и произведените от тях керамични изделия са със същата твърдост.

Както правилно е приел АССГ, така формираният извод на митническите органи се основава единствено на документален анализ, без да е провеждано лабораторно изследване на самите изделия. За основателно е възприето възражението на дружеството, че такова изследване е било наложително и твърдостта на всеки отделен вид изделие е следвало да бъде установена чрез конкретен лабораторен анализ на мостри от продуктите, какъвто митническите органи не са направили. На следващо място, митническите органи основават заключенията си на описанието на стоките и представената за тях търговска и техническа документация. Доколкото в някои от тези документи доставчиците са посочили, че стоките са с твърдост 9 и повече по скалата на Моос, митническите органи са приели, че всички керамични изделия, произведени от материалите диалуминиев триоксид, силициев карбид и бор карбид, са със сочените технически характеристики относно твърдостта – 9 и повече по скалата на Моос. Видно от данните по делото не са взети под внимание дадените от него обяснения във връзка с наличните в търговските документи данни от доставчиците за твърдостта на продуктите. Дружеството е заявило, че доставчиците са посочвали твърдостта на стоките само в случаите, когато тя е била 9 и повече по скалата на Моос, в който случай изрично е сочен и тарифният код, отговарящ на тази твърдост – 6909120000, а в останалите случаи, когато изделията са с друга твърдост, е посочван друг тарифен номер – този, под който впоследствие стоките са декларирани. Както правилно е отчетено от съда, това твърдение на проверяваното лице не е анализирано, не е обсъдено и не са извършени никакви допълнителни процесуални действия за проверка на достоверността му с цел обективно установяване на релевантните факти.

Обосновано съдът се е позовал на резултатите от СТЕ, възложена на гл. ас. д-р Н. Ц. от катедра "Минералогия и геология" в Минно-геоложкия университет, след изследване в специализирана лаборатория на представени от дружеството общо 4 вида проби от керамични продукти е установена твърдост, съответно 7 и 8 по скалата на Моос. Вещото лице е дало заключение, че керамичните продукти, представляващи агрегати от гранули или композити с порьозност, получени от формоването или изпичането на алуминиев оксид или салициев карбид, могат да имат по- ниско число на твърдост по Моос от основния им съставен материал. Така приетото по делото заключение съдът кредитира изцяло, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено, а освен това то кореспондира и с резултатите от направеното изследване в лаборатория "Евротест-контрол" ЕАД на проби от стоки, предоставени от доставчика "Да –Тек индъстри лимитид". Според писмото на доставчика изследваните стоки са идентични с внасяните от дружеството – жалбоподател керамични плочки по фактури, които са декларирани под друг тарифен номер. Видно от протокола, издаден от "Евротест-контрол" ЕАД, изследваните от него керамични плочки за бронежилетки са с твърдост 8 по Моос.

Въз основа на СТЕ и представените писмени доказателства за извършеното изследване в лаборатория "Евротест – контрол" ЕАД, както и на резултатите от него, обосновано АССГ е достигнал до извода, че не всички керамични изделия, произведени съответно от диалуминиев триоксид, силициев карбид и бор карбид и попадащи в обхвата на глава 69 от КН, са с твърдост 9 и повече по скалата на Моос и следователно такъв вид стоки не могат да се класират автоматично под тарифен код 690912000. След като митническите органи оспорват декларираното от дружеството тарифно класиране и претендират, че правилното класиране на стоките следва да бъде под сочения от тях тарифен номер, те е следвало да чрез изследване на взети от тях проби да установят дали процесните изделия са действително с твърдост 9 и повече по скалата на Моос. След като това не е сторено, то независимо, че процесните керамични продукти са произведени от вещества, които имат плътност от 9 и повече по склата на Моос, не може да се приеме за доказано, че стоките по митническите декларации, по които е извършено претарифирането, отговарят на описанието на стоките по тарифен код 6909120000 и следва да бъдат класирани именно там. С оглед на това решението в частта, с която е извършено ново тарифно класиране за тази категория стоки и определените вследствие за това публични държавни вземания е необосновано и незаконосъобразно.

1. 2. Правилен е изводът на съда за отмяна на оспореното решение на митническия орган относно извършеното ново тарифно класиране на стоките "нетъкани текстилни материали от полиетилен, покрити с пластмаса - КРРЕ". На практика претарифирането на стоките "нетъкани текстилни материали от полиетилен, покрити с пластмаса - КРРЕ" се основава на извършения сравнителен анализ с вида и техническите характеристики на "ламинирани тъкани от полиетилен - AS 101" и на формирания в резултат на това извод, че се касае за касае за изключително близки материали, които поради това следва да бъдат класирани в един код. Видно от изложените в административния акт мотиви, митническите органи не са изложили конкретни и относими съображения относно приетия от тях за правилен тарифен номер, респ. защо не приемат извършеното от дружеството тарифно класиране. В тази връзка правилно съдът е ценил заключението на в. л. Й., според което въз основа на описанието, данните и характеристиките на продукта КРРЕ правилният тарифен код за тарифното класиране на продукта е 5603131090, какъвто е посочен и в митническите декларации на "Марс Армор" ООД. Заключението се основава на документите по делото и на образците, предоставени от дружеството и съдържа изключително обстоен и задълбочен анализ на Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура относно позиция 3921 и 5603, както и Общите правила за тълкуване на Хармонизираната система, по-специално на правило ІІ В, поради което обосновано съдът го е ценил като компетентно изготвено и дало пълен отговор на поставените въпроси. Вещото лице е дало аргументирано заключение защо отнасянето на процесния продукт /"нетъкани текстилни материали от полиетилен, покрити с пластмаса – КРРЕ/ към глава 39 /"Пластмаси и пластмасови изделия"/, респ. определеният от митническите органи тарифен код 3921909000 са неправилни, съответно, ясно и логично е обосновало извода си за коректния тарифен номер, позовавайки се включително на издадена Обвързваща тарифна информация (ОТИ) от други страни - членки на ЕС.

Следователно, като е отменил решението на митническия орган в горепосочената му част, АССГ е извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и е формирал правилен правен извод.

1. Касационната инстанция възприема като правилно и обосновано приетото от АССГ за незаконосъобразност на решението на началника на Митница Аерогара София и в частта относно определеното вносно митническо задължение по всеки един от допуснатите и редовно приключени 130 случая на активно усъвършенстване в общ размер на 560 305. 82 лв. мито и 2 704 684. 41 лв. ДДС.

Съдът е съобразил приложимата нормативна уредба относно периода на осъществяваните митнически операции. До 30.04.2016 г. приложимите разпоредби относно режим "активно усъвършенстване" се съдържат в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МК) и Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (Дял ІІІ "Митнически икономически режими", Глава "Основни разпоредби, отнасящи се до повече от един режим" и Глава 3 "Активно усъвършенстване"), а след тази дата – в Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) - Дял VІІ "Специални режими", Глава 5 "Усъвършенстване", Раздел 1 и Раздел 2.

Според чл. 114 от Регламент № 2913/92 режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Общността по усъвършенстването на: а) необщностни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани от митническата територия на Общността като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика; б) допуснатите за свободно обращение стоки, с възстановяване или опрощаване на вносните сборове, отнасящи се до тези стоки, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Общността. Операции по усъвършенстване означава обработка на стоки, включително тяхното монтиране или комплектуване или сглобяване с други стоки, преработка на стоки, поправка на стоки, включително пълното им възстановяване и поставянето им в изправност, и използване на стоки, определени съгласно процедурата на комитета, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват или улесняват производството им, дори ако се изразходват изцяло или частично в процеса на използването им. Компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките.

Според действащия след 01.05.2016 г. Регламент № 952/2013 под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат да бъдат използвани несъюзни стоки в една или повече операции по усъвършенстване, без тези стоки да подлежат на вносни мита, други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби и мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането или напускането на стоки в или от митническата територия на Съюза, т. е обхватът и същността на режима при старото и новото законодателство са идентични.

В чл. 515 на Регламент № 2454/1993 г. е регламентирано изискването за водене на митнически записи по режима, като митническите органи могат да одобряват като митнически записи съществуващите счетоводни записи, съдържащи съответната информация. Информацията, която следва да съдържат записите, е посочена в чл. 516, където е предоставена и възможност митническите органи да освобождават от задължение за представяне на някоя от изброените информации, когато това не пречи на контрола или надзора по режима. Предвидено е също, че надзорното митническо учреждение изисква създаване на инвентарен запис за всички или някои от стоките поставени под съответен митнически режим.

В националното законодателство разпоредби относно материалната отчетност се съдържат в Правилника на прилагане на Закона за митниците (отм.); ; , където в Дял трети "Митничеки икономически режими", какъвто е и режимът активно усъвършенстване, в чл. 328, в т. 9 и т. 10 е посочено, че "отчетност" са водените от титуляря или за негова сметка търговски, данъчни, счетоводни и други книжа и регистри, а "отчети" са данните, съдържащи независимо върху какъв носител цялата необходима информация и технически подробности, даващи възможност на митническите органи да осъществяват надзор и контрол на режимите, в частност по отношение на движението на стоките и техния конкретен митнически статут, като в случаите на режим митническо складиране отчетите се наричат "материална отчетност". Аналогично на разпоредбата на чл. 515 от Регламент 2454/1993, в чл. 334м от ППЗМ се посочва, че ако водената от лицето отчетност съдържа всички необходими данни, тя може да бъде приета за отчет, както и че надзорното митническо учреждение може да изиска извършването на инвентаризация за всички стоки или за някои от стоките, поставени под режим.

В приложимия след 01.05.2016 г. Регламент № 952/2013 г. (чл. 214) също е установено изискването за водене на отчетност, като тя трябва да е във форма, одобрена от митническите органи. Отчетността трябва съдържа информацията и данните, които позволяват на митническите органи да осъществяват надзор на съответния режим, особено по отношение на идентифицирането на стоките, поставени под този режим, техния митнически статус и тяхното движение. Информацията и данните, които следва да съдържа отчетността, са посочени в чл. 178 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ НА КОМИСИЯТА (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ДР № 2015/2446).

Както правилно е посочил съдът, анализът на посочените разпоредби категорично сочи, че на титуляра на режим активно усъвършенстване е вменено задължение за водене на определена отчетност. Това задължение има ясно предназначение, свързано с осъществяване на митническия надзор – да осигури възможност за идентифициране на стоките, техния митнически статут и движение. Нито общностното, нито националното законодателство поставят конкретни, строго определени изисквания относно начина на водене и формата на отчетността, а поставят изисквания единствено относно съдържанието - за информацията и данните, които следва да се съдържат в отчетността. С оглед характеристиките на самия митнически режим и с цел отчитане на спецификите на различните операции по усъвършенстване, законодателят е предоставил на самите митнически органи да определят и одобряват необходимата за целите на упражнявания от тях надзор материална отчетност. В случая в издадените на дружеството "Марс Армор" ООД разрешения за активно усъвършенстване /общо 5 броя за процесните периоди/ са определени условията, при които следва да функционират допуснатите режими, в това число и изискванията по отношение на материалната отчетност. Тези изисквания включват представяне на месечни справки за режимите, както и водене на необходимата счетоводна отчетност за внесените материали, т. е. следва да се приеме, че митническите органи са процедирали съобразно възможността, предоставена в чл. 515 от Регламент № 2454/1993 г., респ. чл. 334м от ППЗМ да одобрят съществуващи счетоводни записи, съдържащи съответната информация, като митнически записи или като материална отчетност.

Съдът е възприел изцяло констатациите по заключението на в. л. Й. по възложената експертиза за установяване на обстоятелства във връзка с прилагане на режима активно усъвършенстване по посочените разрешения за процесните периоди. Резултатите от експертизата кореспондират и с наличните по делото писмени доказателства за резултатите от текущо осъществявания от митническите органи надзор върху функционирането на режима. Конкретно, в Протокол № 102/26.06.2014 г. за извършен контрол, митническите органи констатират, че "стриктно се спазват изискванията за правилно функциониране на режима АУ", като в това число се "представят редовно, всеки месец, справки за стойността на внесените стоки по тарифни позиции, сьгласно РАУ". Също така, в становище от 22.10.2015 г. относно искане за анекс към Разрешение за АУ/ОПBG005100/51/676/09.01.2015 г. (№ 32-215612/21.10.2015 г. се посочва, че "не са констатирани нарушения от митническите органи при ползване на режим АУОП от "Марс Армор" ООД. Както правилно е посочил съдът, идентични констатации за липса на констатирани нарушения се съдържат и в други документи, съдържащи искания за изменения и допълнения на разрешения за активно усъвършенстване.

Обосновано съдът е направил извод, че съгласно заключението по горепосочената експертиза и приложените писмени доказателства дружеството е водило необходимата отчетност съобразно законодателството и изискванията на митническите органи. Митническата администратиция не твърди, а и не се установява, че в изготвяните и представяни на митническите органи справки и документи липсва конкретна информация или данни от тези, които са посочени в чл. 516 от на Регламент № 2454/1993 г., респ. чл. 178 от ДР 2015/2446. Единственото, което се сочи в решението е, че не са представени протоколи за извършени инвентаризации съобразно чл. 515 от Регламент № 2459/1993. Видно от текста на цитираната разпоредба обаче, както и в аналогичната й норма в националното законодателство /чл. чл. 334м от ППЗМ/, създаването на инвентарен опис може да се изиска от митническите органи, т. е. то е уредено като предоставена на митническите органи възможност, а не е произтичащо от закона за титуляра на режима задължение. В случая митническите органи не са изискали съставянето на такъв инвентаризационен опис, което кореспондира с възприетия от тях подход за одобряване на счетоводните записи като митнически записи. Дори да се приеме, че дружеството е следвало да съставя инвентаризационни протоколи въпреки липсата на подобно изискване от надзорното митническо учреждение, то в процесното решение не е доказано по какъв начин липсата на такива протоколи евентуално е препятствало митническия надзор. Всъщност митническите органи не са конкретизирали каква точно информация следва да съдържат протоколите и дали тази информация не е била създадена и налична, респ. предоставена под друга форма. Касационната инстанция възприела като правилно приетото от съда, че от митническите органи не е направен анализ на документите, счетоводните записвания и справките, представяни от дружеството относно функционирането и движението на стоките, при което да са сравнени данните в тях с тези, които е следвало да съдържат инвентиризационните описи, не е обоснована по никакъв начин и сочената от митническите органи невъзможност за проследяване на стоките, тяхното движение и митнически статут. Не се сочи и каква точно информация липсва в справките за приключване, представени пред надзорното митническо учреждение. Правилно съдът е приел за неподкрепено с конкретни доказателства твърдението на административния орган, че е препятстван митническия надзор и не могат да бъдат идентифицирани вносните стоки в преработените продукти. Видно от констатациите по заключението и от събраните писмени и гласни доказателства, дружеството е поддържало и е представяло чрез своя митнически представител изискуемата материална и счетоводна отчетност, която е считана за напълно достатъчна от митническите органи за нуждите на осъществявания от тях контрол. Приложените месечни справки, справки за приключване на режима, справки за вложени материали в готовите изделия и счетоводни данни съдържат цялата информация и технически подробности, необходими за осъществяване на митническия надзор и контрол върху режима, в това число и по отношение идентифицирането на стоките, техния митнически статус и тяхното движение. След като законовите разпоредби не поставят ограничение за начина на предоставяне на данните и информацията за стоките под режим активно усъвършенстване, стига това да дава възможност за осъществяване на митническия контрол, въпросните документи следва да бъдат възприемани като митнически записи, отчети или материална отчетност, изискуема, създадена и приложима за целите на митническия надзор. На последно място, предвид заключението на експертизата, че всички публични държавни вземания са били надлежно обезпечавани и/или заплащани, правилно съдът е приел, че целта на митническия надзор и контрол в крайна сметка е осъществена.

Касационната инстанция възприема като правилен и обоснован крайния извод на АССГ за незаконосъобразност на решението на митническия орган в частта за неспазване на задълженията за водене на материална отчетност от дружеството. Вследствие на това не са налице и фактическите основания да се счита, че е възникнало вносно митническо задължение за стоките под режим активно усъвършенстване съгласно чл. 204, параграф 1, буква а) от Регламент 2913/92 – за неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове при временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени, до който краен извод е достигнал и първостепенният съд.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с разноските, на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за настоящото касационно производство на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 42 000 / четиридесет и две хиляди лева/ съобразно материалния интерес по делото, като е съобразено възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение